Определение № 50043 от 03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Средно училище „Максим Горки“, [населено място], представлявано от директора М. П.-А., чрез процесуален представител адв.Ц., срещу въззивно решение №210 от 16.12.2021г., постановено по в.гр.д.№1686/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което след отмяна на решение № 260606 от 05.07.2021 г. по гр.д.№ 2743/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната част, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от В. И. Ч.-И. иск по чл.222, ал.3 от КТ за разликата над 16 416,24 лв. до 28 728,42лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и определение № 261702/01.10.2021 г., с което е допълнено решение № 260606/05.07.2021 г. в частта му за разноските, като В.И.Ч. е осъдена да заплати на Средно училище "Максим Горки" сумата от 952,13 лв. - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска, вместо което е постановено решение за уважаване ва предявения от В. И. Ч.-И. срещу Средно училище "Максим Горки" иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ за още сумата от 12 312,18лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба В. И. Ч.-И., чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Излага при условията на евентуалност доводи за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение е уважен предявения от В. И. Ч.-И. срещу Средно училище "Максим Горки" иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ до размер на сумата 16 416,24 лв. - размерът на обезщетението, равен на брутното й трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане Въззивният съд е приел, че в случая при определяне на размера на полагащото се на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 КТ следва да се приложи разпоредбата на чл. чл.31, ал.1 т.2 от колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО1-134/08.06.2020 г., предвиждащ на работници и служители, членове на синдикалните организация, страни по договора / че СБУ към КНСБ е страна по договора/, които са педагогически специалисти, които в последните си десет години от трудовия стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска образователна институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, да се изплаща обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати. че СБУ към КНСБ е страна по договора Въззивният съд е приел за установено, че през периода на трудовото си правоотношение със СУ“Максим Горки“ В. И. Ч.-И. е била член на Синдиката на българските учители /СБУ/ към Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/, в това число и за периода м.ІХ –м.ХІ 2020 г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: 1/“Задължен ли е въззивният съд да обсъди възраженията на страните и да изложи ясно и изрични мотиви за тяхната неоснователност“; 2/“Задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на които основава своите фактически констатации и правни изводи?“; 3/“Задължен ли е въззивният съд да спазва правилата на формалната и правна логика при обсъждане и преценка на доказателствата по делото?“, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с константната съдебна практика, обективирана в решения по гр.д.№1178/2020г. на ВКС, ІVг.о., по гр.д.№625/2019 на ВКС, ІІг.о., по гр.д.№384/2015г. на ІVг.о. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият касационен състав намира, че са налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория от поставените въпроси: “Задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на които основава своите фактически констатации и правни изводи?“ за проверка съотвества ли въззивното решение на практиката на ВКС, доколкото в мотивите на решението си е приел за установено, че през периода на трудовото си правоотношение със СУ“Максим Горки“ В. И. Ч.-И. е била член на Синдиката на българските учители /СБУ/ към Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/, но в мотивите на решението не е посочил преценката на доказателствата, въз основа на които е приел за установено посоченото спорно за страните по делото обстоятелство, поради което не става ясно въз основа на какви доказателства по делото искът е основателен. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение