Решение № 10 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 971/2017 г.

Решение № 10 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 971/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] срещу решение № 1379 от 10.11.16 г. по в. гр. дело № 1335/16 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която е отменено решение № 2134 от 31.05.16 г. по гр. дело № 927/16 г. на Районен съд - Варна и уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, предявени от К. С. В.. С определение № 928 от 4.10.17 г. състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. В отговор на въпроса настоящият съдебен състав приема следното: Чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ предвижда специфично основание за прекратяване на срочния трудов договор за определена работа. Основният въпрос, който може да е спорен, е определената работа, със завършването на която трудовият договор се прекратява. Това изисква още при сключване на договора тя да бъде достатъчно ясно и точно определена по обем и качество. При неяснота относно определената работа трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ подлежи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД. По конкретния въпрос касационният съд приема, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е достатъчно да бъде посочено, че основанието е завършването на определената работа. Това основание е известно на страните още при сключване на срочния трудов договор и затова не си дължат предизвестие, нито обезщетение. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 00088 от 22.12.15 г. на Кмета на Община - гр. В., с която е прекратено трудовото правоотношение на К. С. В. от длъжността "експерт "Строителство и контрол на доставките" по проект "И. г. с. на [населено място]", на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, е незаконосъобразна. Направен е извод, че процесната заповед не е мотивирана, тъй като по длъжностна характеристика ищецът имал множество задължения по целия проект и липсва яснота по кой от компонентите той е изпълнил задълженията си и кое е наложило прекратяване на трудовото правоотношение на приложеното основание. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че е налице приложеното основание за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като работата, за която е бил назначен ищецът К. В., е била завършена. Към 22.12.15 г. всички основни задължения, свързани с изпълнението на длъжността експерт"С. к. д. "по длъжностна характеристика - от т. 5.1 до 5.12 вкл. са били изпълнени, за което свидетелства докладна записка № Р. 836ВН/2212.15 г. от ръководителя на проекта. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Ответникът по жалбата К. В. моли да бъде потвърдено въззивното решение. Заявява становище, че определената работа, за извършването на която е сключен трудовия договор, обхваща целия проект "И. г. т. на В. " с всичките му 10 компонента, които не са завършени дори към момента на разглеждане на делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 ГПК, намира следното: Жалбата е неоснователна. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по делото следва да се изясни дали работата, за която е сключен срочният трудов договор включва само 8 от компонентите от проекта, по които е възложител [община], а работата по останалите два компонента, която не е завършена, не се обхваща от задълженията на ищеца К. В.. Видно от приложения по делото трудов договор № 00037 от 4.04.13 г. същият е сключен на основание чл. 70, ал. 1 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, за целите на изпълнение на проект "Иг. т. на В. "по оперативна програма "Регионално развитие 2007- 2013 г. " Служителят е приел за изпълнява длъжността експерт"Строителство и контрол на доставките" в звено за изпълнение на проект "И. г. т. на В. "по оперативна програма "Регионално развитие 2007- 2013 г. ", за срок - до завършване на определената работа. Характерът на работата е конкретно описание на длъжностните задължения, които се съдържат в длъжностната характеристика. В договора и в длъжностната характеристика не е посочено, че задълженията на ищеца се изчерпват с изпълнението на компонентите, на които е възложил [община], т. е., че отпадат компоненти 6 и 9, на които възложител е "Градски транспорт" . Не може да наложи друг извод приложената по делото докладна от Б. Я. - ръководител на проекта, в която е посочено, че към 22.12.15 г. всички основни задължения, описани в длъжностната характеристика от т. 5.1 до т. 51.2 вкл., свързани с изпълнението на заеманата от ищеца длъжност са изпълнени, тъй като меродавна е волята на страните при сключване на трудовия договор. От назначената от въззивния съд допълнителна -техническа експертиза е установено, че всички средства за финансиране на компонент 9 от проекта "И. г. т. на В. "за 2016 г. са от бюджета на [община]. За изпълнение през 2016 г. от проекта е останал само компонент 9. Възложител на компонент 6 и компонент 9 е [фирма] В. - партньор на [община] по отношение на проекта. Към момента на изготвяне на заключението изпълнението на компонент 9 не е приключило. При тези данни по делото обоснован е изводът на въззивния съд, че опрeделената работа, за извършването на която е сключен трудовия договор обхваща целия проект "И. г. т. на В. " с всичките му 10 компонента и предвид на обстоятелството, че компонент 9 не е бил завършен към момента на прекратяване на трудовия договор, не е и налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила въззивното решение. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 1630 лв съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и адвокатско пълномощно. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.