Определение № 730 от 31.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1736/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ МУЛТИРАМА БЪЛГАРИЯ“ ООД (н), чрез синдика В. Р., против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 273 от 30.01.2020 г., по в.т.д.№ 1559/19 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 89 от 11.01.2019 г., по т.д.№ 2181/2017 г. за отхвърляне на предявения срещу А. Ф., гражданин на Република Гърция и с регистриран в Република България постоянен адрес, специален деликтен иск по чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 2 637093.84 лв. - обезщетение за причинени, в качеството му на управител на ищцовото търговско дружество имуществени вреди, съизмерими с балансовата стойност на липсващо имущество - парични средства и дълготрайни материални активи, собственост на последното, поради неизпълнение на задълженията си по чл.640, ал.1 и ал.2 ТЗ - да предостави на синдика и на съда по несъстоятелността необходимата информация във вр. с дейността на дружеството - длъжник и да предаде имущество му в 14 –дневен срок, считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност; да предостави в 7 - дневен срок на синдика информация относно състоянието на имуществото на търговеца ЮЛ(н) и всички свързани с това документи. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното несъгласие на касатора е с извода на въззивния съд за отсъствие на установени в хода на процеса имуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с неизпълнение задълженията на управителя му по чл.640, ал.1 и ал.2 ТЗ, поради което елементите от фактическия състав на чл.145 ТЗ се явяват неосъществени. Застъпва тезата, че доколкото балансът, въз основа на който се претендира обезщетението за обезвреда – частен свидетелстващ документ, е съставен и безспорно представен в НАП от ответника, нито е оспорен от същия, а на синдика на обявеното в несъстоятелност ищцово търговско дружество не е предоставена необходимата информация за имуществото на длъжника, нито са предадени съответните документи за същото, то цитираната в обжалвания съдебен акт практика на ВКС, според която доказателствената тежест за настъпване на вреда в хипотезата на предявен иск по чл.145 ГЗ е на ищеца, е неотносима и не следва да намери приложение в разглеждания случай. По съображения, че изложените от въззивния съд мотиви са неясни и вътрешно противоречиви в частта относно необходимостта от доказване на общо известния факт - обявяване на ищцовото търговско дружество в несъстоятелност, касаторът поддържа и оплакване за процесуална незаконосъобразност но обжалвания съдебен акт, като иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложното поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, които групирани, в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, са: 1.“ Може ли съдът да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата си молба?“; 2.“ Отхвърлянето на иска въз основа на незаявени от ответника обстоятелства представлява ли нарушение на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.8, ал.2 ГПК?“; 3.“ Как следва да се цени от съда съставен от ответника и неоспорен от него баланс на дружеството, чийто управител е той, относно стойността на притежаваното от дружеството имущество, ако по делото няма други доказателства, които да опровергават изначално счетоводните записвания в баланса или да установяват последващо тяхно законосъобразно изменение?“; 4.“ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“; 5.“ Необсъждането на всички доводи, възражения и доказателства по делото(дори и при формално изброяване на част от тях) представлява ли нарушение на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК ?“; 6.“ Съставеният от ответника и неоспорен от него баланс на дружеството, чийто управител е той,представлява ли доказателство за стойността на притежаваното от дружеството имущество и може ли да послужи за ангажиране на отговорността на управителя за причинени на дружеството вреди при липса на това имущество?“; 7.“ Записванията в баланса представляват ли извънсъдебно признаване на неизгодни за ответника факти – стойността на притежаваното от дружеството имущество при установена липса на това имущество?“; 8.“ При липса на оспорване на баланса на дружеството от ответника –управител, необходимо ли е да се доказва с други доказателствени средства достоверността на счетоводните записвания, отразени в него?“; 9. “ Налице ли са материално-правните предпоставки за ангажиране на отговорността на управителя за вреди, причинени на управляваното от него дружество, по отношение на което е открито производство по в несъстоятелност и което е обявено в несъстоятелност, ако управителят не изпълни задължението си да съхранява имуществото на дружеството( надлежно отразено в последния представен пред НАП баланс на същото), да предостави информация за имуществото на синдика, го посочи на синдика и да му го предаде, като по този начин създаде невъзможност за установяването и издирването на имуществото от синдика?“ За илюстрация на поддържаното допълнително селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпроси № 1 - № 5 е цитирана задължителното за съдилищата ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и казуална практика на касационната инстанция,формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК: решение № 154 от 24.08.2016 г., по гр.д. № 3848 /15 г. на ІV г.о.; решение № 717 от 05.11.2009 г., по гр.д.№ 2589 / 2008 г. на ІV г.о.; решение № 390 от 26.06.2015 г., по гр.д.№ 7568/2013 г. на ІV г.о.; решение № 190 от 07.02.2018 г., по гр.д.№ 180/2017 г. на ІV г.о.; решение № 287 от 01.02.2017 г., по гр.д.№1798/2016 г. на ІV г.о.; решение № 10 от 01.02.2012 г., по гр.д.№130/2011 г. на І г.о.; решение № 68 от 24.04.2013 г., по т.д.№ 78/2012 г. на ІІ т.о.; решение №114 от 15. 05. 2010 г., по гр.д.№ 4232 /2008 г. на ІV г.о.; решение № 120 от 04. 04. 2013 г., по гр.д.№ 964 / 2012 г. на ІV г.о.; решение № 69 от 20.03.2014 г., по гр.д.№ 6690/2013 г. на І г.о.; решение № 217 от 09.06.2011 г., по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 123 от 28.05.2014 г., по гр.д.№ 7750 /2013 г. на І г.о.; решение № 149 от 30.07.2012 г., по гр.д.№ 1084/11 г. на ІІІ г.о.;решение № 324 от 22. 04.2010 г., по гр.д.№ 1413/2009 г. на ІV г.о.; решение № 796 от 02.02.10 г., по гр.№1660/2009 г. на І г.о.; решение № 570 от 06.11.2009 г., по гр.д.№ 4112/2008 г. на ІІ г.о.; решение № 450 от 21.07.2009 г., по гр.д.№ 3547/2008 г. на ІІ г.о. Поддържаното по отношение на останалите формулирани от касатора въпроси № 6 - № 9 допълнително селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано със съществуващо несъвършенство на правната уредба, относима към разглеждания случай, констатирано и от въззивния съд, което, според касатора, създава затруднения при тълкуване и прилагане разпоредбата на чл.145 ТЗ в подобни на разглежданата хипотези – неизпълнено от управителя на ООД задължение да предостави на съда по несъстоятелността и на синдика информация за имуществото на ЮЛ-търговец, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, да посочи същото и да го предаде на последния. По съображения, че „въззивният съд се е произнесъл в нарушение на основополагащи принципи за съдопроизводството „ касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване и с предпоставките на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като твърди „очевидна неправилност“ на обжалвания съдебен акт на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, направените в хода на процеса доводи и възражения, е споделил извода на Софийски градски съд, че с оглед наведените в исковата молба факти и обстоятелства,вкл. направените в хода на делото неколкократни уточнения и изявленията на ищеца във въззивното производство, предявеният иск черпи своето правно основание в чл.145 ТЗ, а не е такъв за попълване масата на несъстоятелността. Изложени са съображения, че фактическият състав за ангажиране специалната управленска деликтна отговорността на ответника включва освен противоправно негово поведение (действие или бездействие), състоящо се във виновно неизпълнение на възложените му по закон и/или с дружествения договор управителни и представителни правомощия по отношение на търговеца - ООД и неговото имуществото, така и настъпили в резултат на това конкретно неправомерно поведение на управителя имуществени вреди за ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД. Затова дори по силата на общото правило на чл.45, ал.2 ЗЗД, недерогирано от специалните разпоредби на ТЗ, които уреждат управленския деликт, вината на управителя да се предполага,то останалите елементи от фактическия състав на чл.145 ТЗ подлежат на пълно и главно доказване в процеса от страната, която ги твърди, каквото по делото не е проведено, въпреки изрично дадените от СГС указания и разпределената доказателствена тежест с доклада по чл.146 ГПК. Посочено е още, че само по себе си отсъствието на предприето от ответника оспорване на фактическите и правни твърдения на ищеца, не освобождава последния от възложената му с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, щом не е налице изрично направено от А. Ф. признание на иска или на заявените с исковата молба факти. Нещо повече, според въззивната инстанция, дори и да се възприеме тезата на „ МУЛТИРАМА БЪЛГАРИЯ“ ООД (н) за пълно и безусловно кредитиране баланса на дружеството, депозиран пред НАП, както и на заключението на изслушаната пред СГС съдебно- счетоводна експертиза, изцяло базирано на същия, то предвид датата на този баланс – края на 2012 г., съдбата на отразените в него дълготрайни активи и парични средства, визирани от ищеца, с оглед преценка поведението на ответника, като управител, близо седем години по- късно, е останала неизяснена в процеса, т.е. – дали тези активи са били налични към датата на откриване на производството по несъстоятелност, как се е изменила стойността им през изтеклите от установеното им осчетоводяване седем години, разходвани ли са и срещу какво, участвал ли е в тяхното евентуално разходване управителя, съобразени ли са били правилата на разумния стопански риск и пр. Поради това и въззивният съд е счел, че твърдяната с исковата молба имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна от ищцовото дружество загуба, изразяваща се в намаляване на патримониума му с имущество на стойност 2 637093.84 лв., е останала недоказана, което от своя страна изключва в полза на „ МУЛТИРАМА БЪЛГАРИЯ“ ООД (н) да е възникнало и вземане за обезвреда по см. на чл.145 ТЗ срещу А. Ф.,като управител на ЮЛ- търговец, в размер на претендираната сума. Като основан на закона въззивният съд е преценил и извода на СГС, че дори хипотетично твърдяните имуществени вреди да са настъпили за ищеца, то липсата на доказателства за наличие на пряка причинна връзка между тях и безспорно допуснатото от ответника, като управител, неизпълнение на задълженията му по чл.640, ал.1 и ал.2 ТЗ, е достатъчно съображение за отхвърляне на заявената исковата претенция, кат неоснователна. Такава причинна връзка, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, би била налице само, когато единствената причина за излизане на соченото имущество, възлизащо на стойност 2 637 093.84 лв., от патримониума на МУЛТИРАМА БЪЛГАРИЯ“ ООД (н) са именно действията на неговия управител по непредставяне пред назначения синдик на документите за неговото имуществено състояние, след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на същото. В случая, според Софийски апелативен съд, такава причинно- следствена връзка не би могла да се изведе нито от така събраните доказателства, нито от характера на твърдяните вреди и вида на неизпълнените задължения на управителя, доколкото сама по себе си липсата на определено имущество( особено седем години след неговото последно осчетоводяване) не представлява закономерна последица от бездействието на управителя да представи необходимата информация за същото на синдика и на съда по несъстоятелността, след обявяване на ЮЛ- търговец в несъстоятелност, за което в чл.640, ал.4 ТЗ, законодателят е предвидил и съответната имуществена санкция. Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС достъпът до касационно обжалване, уреден по действащия ГПК като факултативен, е предпоставен от произнасянето на въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който включен в предмета на спора, е обусловил крайния изход на конкретното дело. Материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира достъпа до касация и който е основна предпоставка по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочено е изрично в цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика,че упражнявайки правомощията си по селектиране на касационните жалби, касационната инстанция не е оправомощена да се произнася и по законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора – инстанционна проверка, която е задължена да извърши едва след допускане на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество. В случая поставените от касатора процесуалноправни въпроси не отговарят на така разяснените критерии. Израз на оспорваната от касатора процесуална законосъобразност на обжалвания съдебен акт на Софийски апелативен съд същите не обосновават общото основание за достъп до касация, доколкото отговорът им е предпоставен от извършването на същински касационен контрол от страна на касационната инстанция по отношение оспореното с касационната жалба спазване на цитираните процесуалноправни разпоредби от въззивната инстанция, независимо, дали оплакването на касатора, както е процедирано в случая, е въведено като въпрос на процесуалното право. Отделно е, че част от тях са и некоректно поставени, доколкото въззивният съд не е отрекъл, че съставеният от ответника и неоспорен от него баланс – частен свидетелстващ документ, отразява стойността на притежаваното от дружеството имущество, но е счел, че изготвен към един значително по- ранен ( около 7 годишен) момент, както спрямо датата на обявяване на търговеца в несъстоятелност, така и към датата на предявяване на специалния деликтен иск по чл.145 ТЗ, при липсата на ангажирани от ищеца доказателства, съобразно възложената му с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, че това имущество е било налично и към горепосочените дати, този документ не е достатъчен, за да се приеме, че твърдяната с исковата молба имуществена вреда е доказана в заявения размер. За пълнота на изложеното следва също да се отбележи, че според трайно непротиворечивата съдебна практика, която въззивният съд е съобразил, простото неявяване на ответника в процеса и незаявяване на становище по иска не дава основание да се приеме установеност на фактите, твърдяни от ищеца, вкл. по съображения, черпени от правото и задължението на съда, което не подлежи на ограничаване, да прецени всички доказателства, доводи и възражения на страните по свое вътрешно убеждение. Вярно е, че съдът не може да основе решението си на факти, нетвърдени от страните, т.е не може да индуцира в процеса факти, на които страните не са се позовали.Съществува, обаче, съществено различие, което касаторът явно не разграничава, между навеждане на факти и доказването, а само доказани факти могат да бъдат взети предвид от съда при решаване на делото. Съобразено това различие, както и правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с чл.154, ал.1 ГПК означава, че ищецът всякога, освен при изрично признание на ответника, е длъжен да докаже фактите на които се основава исковата му претенция, т.е. фактите визирани в хипотезиса на правната норма, от които се извежда правото, по повод на което търси правна защита (правопроизводящите факти) - елементи от фактическия състав на правната норма, която следва да се приложи. Затова дори в хипотезата, когато ответникът било просто отрича твърдяното с исковата молба, било не взема становище по иска, ищецът е длъжен длъжен да докаже фактите, от които произтича правото, по повод на което той търси защита, ако иска да не бъде отхвърлена исковата му претенция. Не обосновава общото основание за достъп до касация и формулирания от касатора материалноправен въпрос, който е изцяло хипотетичен и изразяващ тезата на касатора за неправилно приложение на материалния закон от страна на Софийски апелативен съд. Видно от решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение въпросът дали ответникът управител е съхранявал или не имуществото, отразено в последния депозиран пред НАП баланс на дружеството за 2012 г., въобще не е бил въведен в процеса и не е бил предмет на обсъждане.Поради това дори и важен този въпрос не е релевантни за изхода на делото, съобразно указанията в цитираното ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на общата основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, сама по себе си изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните допълнителни селективни основания по чл.280, ал.1 ГПК. Само за пълнота в тази вр. следва да се посочи, че с поред задължителните за съдилищата указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, само когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на приложимата правна норма неправилна съдебна практика, или когато поради настъпила промяна в обществените условия и правна мисъл, създадената макар и правилна практика на съдилищата по приложението на конкретната правна норма, се нуждае от осъвременяване, а за развитие на правото - когато тази норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и чрез корективното й тълкуване за изясняване на съдържанието й ще бъде създадена съдебна практика по нейното прилагане. Следователно когато решаването на поставен от касатора въпрос е резултат от конкретната преценка на фактите по спора, а не от начина, по който се тълкува или прилага определена правна норма, нито от празнота в закона относно регулирането на дадени отношения и съдебна практика за това как тази празнота следва да бъде попълнена, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е недоказано. В случая нормата на чл.145 ТЗ не само е ясна и вътрешно непротиворечива, но по прилагането й е създадена трайно последователна практика на ВКС, по отношение на която нито се твърди, нито се доказва обществена необходимост от промяна. Дали е налице основание за ангажиране отговорността на управителя по реда на чл.145 ТЗ за причинени на дружеството имуществени вреди, поради неизпълнено от същия задължение по чл.640, ал.1 и ал.2 ТЗ - оказване на дължимото по закон съдействие на назначения синдик в отритото производство по несъстоятелност на ЮЛ – търговец, е въпрос, разрешаването на който всякога е обусловено от конкретните факти и доказателства по делото, съобразно възложената доказателствена тежест. Следователно отрицателният отговор на същия не се дължи на непълнота на правната уредба, както необосновано се твърди от касатора. Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според създадена трайно непротиворечива практика на ВКС по приложението на специалното селективно основание „очевидна неправилност“, същото е налице само, ако порокът съдържащ се в обжалвания съдебен акт е толкова съществен, че може да бъде констатиран от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, които да са довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Затова и очевидно неправилен, според практиката на ВКС, ще е съдебният акт на въззивния съд, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма или при явна необоснованост,породена от грубо нарушаване правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, към които спада и разглежданият – твърдение за неправилно решени от съда спорни въпроси относно приложимия материален и/ или процесуален закон, действието на правните норми във времето, неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, очевидна неправилност няма да е налице и допускането на касационното обжалване ще е единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т.1-т.3 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК съставът на касационната инстанция не присъжда такива. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС