Определение № 323 от 03.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1871/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. Е. С. от [населено място], общ. Силистра и „Групама Застраховане“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 110 от 25.04.2025 г. по в. т. д. № 451/2024 г. на Варненски апелативен съд. Касаторът-ищец Е. Е. С. обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 76 от 10.05.2024 г. по гр. д. № 256/2023г. на Силистренски окръжен съд, предявените от него срещу „Групама Застраховане“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за вреди от пътно-транспортно произшествие от 03.03.2023 г. са отхвърлени съответно: искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни увреждания е отхвърлен за разликата над 595 000 лв. до 800 000 лв., а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 5 888.53 лв. до 8 412.19 лв. В жалбата на посочения касатор се твърди, че в тази му част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с аргументи, че същото не е доказано по категоричен начин. Според касатора, липсата на поставен предпазен колан не може да бъде приемана за изначална предпоставка за съпричиняване на вредоносния резултат, а следва да е в пряка причинна връзка с него, каквато в случая не е установена. Евентуално, релевира оплакване срещу размера на определения от въззивната инстанция процент на съпричиняване – 30 %. Счита същия за завишен по съображения, че основната причина за произшествието е поведението на водача на автомобила, а освен това не е съобразено обстоятелството, че към момента на ПТП самият той е бил непълнолетен и поради това лишен от житейски опит. Претендира присъждане на разноски. Като значими за делото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД; Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела; 2. При преценката за наличие, респективно при определяне на квотата на съпричиняване на вредоносния резултат, следва ли да се съобрази обстоятелството, че към момента на увреждането пострадалото лице е било непълнолетно“. По отношение на въпросите по т. 1 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване съответно на: т. 7 от ППВС № 17/1963 г. и на множество решения ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на II т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о., решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II т. о, решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на I т. о., решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на II т. о. и др., а за въпроса по т. 2 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са изложени конкретни аргументи. Касаторът-ответник „Групама Застраховане“ ЕАД обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният срещу него иск за неимуществени вреди е уважен за сумата над 200 000 лева, а искът за имуществени вреди – за сумата над 4 206.10 лв. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че е прекомерно завишено. Счита, че при определяне на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД решаващият състав не е взел предвид всички относими към критерия за справедливост обстоятелства, отклонявайки се от създадената по приложението на тази норма практика на ВКС. Поддържа, че по сходни казуси практиката на съдилищата е да се присъжда обезщетение от 400 000 лв., което не е взето предвид от въззивната инстанция. Счита, че присъденото обезщетение следва да бъде намалено с 50 %. Претендира разноски. Посоченият касатор моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „ 1. Съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищеца към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалия, прогнозата за възстановяване, икономическите условия в страната към датата на увреждането и по какъв начин тези критерии се съотнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение; 2. Как съдът установява дали размерът на определеното застрахователното обезщетение е достатъчен да компенсира пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди; 3. Следва ли да се присъжда обезщетение над 50% от справедливото обезщетение при условие, че вредата е равно причинена с вредата от деликвента за настъпилия пътен инцидент, като телесните увреждания са безспорно причинени поради непоставянето му; Какъв следва да е обективният критерий за преценка размера на приноса; 4. Какви са критериите за определяне на периода от време, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди“. Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор, съответно на „Групама Застраховане“ ЕАД – от 21.08.2025 г. и на Е. Е. С. – от 11.09.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ за причинените на ищеца неимуществени вреди от получени травматични увреждания в резултат от пътно-транспортно произшествие на 03.03.2023 г. Поради това, че във въззивните жалби не са релевирани оплаквания във връзка с фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя, съдът е счел, че следва да се произнесе само по спорните въпроси за размера на дължимото на ищеца обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да сподели решаващия извод на първата инстанция, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди представлява сумата 850 000 лв., въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: вида и тежестта на получените от ищеца травматични увреждания – телесни, мозъчни, ментални; интензитета и продължителността на болките; негативните прогнози за възстановяването му; възрастта му към момента на ПТП – 16 години; конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Въззивната инстанция е взела предвид събраните свидетелски показания, според които пострадалият е бил отличен ученик, с прогнозирани бъдещи успехи в училищното си и следучилищно образование; след преживяното ПТП са настъпили драстични промени, които крайно са изменили не само ежедневието му, но изобщо начина му на живот – домашен и социален. Съдът е приел за установено от комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, както и от назначената във въззивното производство съдебно-медицинска експертиза, че е преживяно психотравмено жизнено събитие, със силен психотравматичен ефект върху пострадалото лице, предвид сложността на травматичните увреждания, с последващо разстройство в адаптацията – нарушение на когнитивното функциониране. Съобразил е настъпилите промени в менталното състояние, в паметовите възможности, в зрението, в походката, в загубата на самостоятелност, а също и установеното от вещото лице д-р К. ново в състоянието на ищеца – формирано епилептично огнище, Джаксънови гърчове (на лява ръка) и възбудната симптоматика, каквито не са съществували към момента на изготвяне на тройната комплексна експертиза. Отчетена е и липсата на обнадеждаваща прогноза за подобрението му. По отношение на релевираното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване въззивният съд е приел, че при безспорна установеност по делото, че ищецът, непълнолетен към датата на ПТП, като пътуващ в процесния автомобил без предпазен колан, е допринесъл за настъпване на резултата, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въз основа на събраните доказателствата, решаващият състав е стигнал до извода, че непоставеният предпазен колан е в пряка причинна връзка с черепно-мозъчното увреждане, получено от пострадалия. Взел е предвид категоричното становище на вещите лица, че в случай на правилно поставен колан пораженията по главата не биха били до степен на получената тежка черепно-мозъчна травма (тежко увреждане, тежка фрактура с контузия на мозъка, със засягане на зрителен анализатор), а биха били от удар във вътрешната колонка, с тапицерия, след задна лява врата. С оглед на това е приел, че макар непосредствената причина за настъпване на произшествието да е несъобразената скорост от водача на процесния автомобил, по-висока от критичната за завоя, при конкретните метеорологични условия, в тъмната част на денонощието, поведението на ищеца също е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, като е определил приноса му в размер на 30 %. С оглед увеличения процент съпричиняване, след частична отмяна на първоинстанционния акт, на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 595 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 206.10 лв. Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване. По касационната жалба на Е. Е. С.: Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. В случая, поставените в т. 1 от изложението на посочения касатор правни въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, са изцяло по правилността на обжалваното решение и са предпоставени от твърдението му, че въззивният съд необосновано е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. По отношение на тези въпроси не може да се счете за доказано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. За да приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, въззивният съд е взел предвид механизма на процесното пътно-транспортно произшествие, като, именно в съответствие със задължителната и формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, е извършил преценка доколко конкретното поведение на пострадалия е допринесло за настъпване на вредите. Изцяло относим към правилността на обжалваното решение е и формулираният в т. 2 въпрос, поради което същият не отговаря на характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това, достатъчно за недопускане на касационния контрол по този въпрос е обстоятелството, че поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, без да е аргументирано в съответствие с указанията в т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт, наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По касационната жалба на „Групама Застраховане“ ЕАД: Освен поради поставянето им принципно, а не с оглед конкретната хипотеза, формулираните в т. 1 - т. 4 от изложението на дружеството въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради това, че са относими към правилността на обжалвания акт. По начина, по който са формулирани, посочените въпроси се свеждат до това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и как се определя обемът на съпричиняване на вредите. Наред с това, поддържаното за тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също е заявено, без да са наведени конкретни аргументи за наличието му, поради което то не подлежи на обсъждане. Друг е въпросът, че съществуващата обилна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и задължителна такава, изключва наличието на посоченото основание. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на всяка от страните следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция за депозирания от нея отговор на касационната жалба на насрещната страна, съответно: На „Групама Застраховане“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, а на адвокат Н. Димитров от Шуменска адвокатска колегия, пълномощник на Е. Е. С. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на сумата 2 400 евро (с включен ДДС). При определяне на последното настоящият състав съобразява обема на извършената от пълномощника на касатора-ищец правна работа, обусловена от развитите в касационната жалба на ответника оплаквания, поставените въпроси за допускане на касационно обжалване, ненадлежно заявеното за тях единствено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и обстоятелството, че част от предмета на представения договор за правна защита и съдействие от 05.09.2025 г. е процесуално представителство, каквото в случая, поради недопускане на касационния контрол, не е осъществено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК