Определение № 547 от 26.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 533/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК. О. Т. Б., Е. с фирма “ О. Б. ” от гр. С., ж. к. “Р”, бл. 26, вх. “А”, ет. 5, ап. 14, е подал частна касационна жалба против определение № 524/29.09.2008 год. по ч. гр. д. № 1173/2008 год. на Софийския градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба подадена против определение № 302/23.07.2008 год. по гр. д. № 15326/2008 год. на Софийския районен съд, І гр. о., 47-ми състав, с което на основание чл. 129 ал. ІІІ ГПК е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приел, че съобщението за отстраняване на нередовностите по исковата молба е редовно връчено. Независимо, че връчването е станало чрез дъщерята на жалбоподателя, която е пълнолетна, тя не е могла да му предаде съобщението като за това дори е депозирала молба в Софийския районен съд, факт който е останал необсъден от въззивния съд. Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение (наречено молба) на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 3 от ГПК. Според частния жалбоподател въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба - “А” А. гр. С., бул. “. № 17, е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК, като счита, че жалбата е недопустима защото не отговаря на чл. 274 ал. ІІІ във вр. с чл. 280 ал. І ГПК, а по същество е неоснователна. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима. Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения: Въззивният съд е приел, че след като исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 06.06.2008 год., и след даване на указания от СРС за отстраняване на нередовностите по нея, на ищеца е било изпратено съобщение което е връчено на пълнолетната му дъщеря Б. Б. на 05.07.2008 год. Това съобщение, според въззивния съд, е редовно връчено съгласно чл. 46 ал. ІV ГПК, и тъй като в предвидения в закона едноседмичен срок, който е изтекъл на 12.07.2008 год., нередовностите по исковата молба не са били отстранени, определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба, е прието за правилно. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК. В процесния случай не е налице сочената от частния жалбоподател предпоставка на чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК, поради следното: По въпроса по който се е признесъл въззивният съд относно връчване на съобщения има богата съдебна практика, законът е ясен и не се нуждае от тълкуване, а разрешаването на такъв въпрос се свързва с преценката на съда на конкретната фактическа обстановка която се извежда от релевираните по делото доказателства. Ето защо, ВКС ІІ т. о. счита, че не е налице предпоставката на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,