Определение № 399 от 24.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 50/2013 г.

Образувано е по касационната жалба на Н. агенция за приходите, със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 1505 от 16.07.2012 г. по т. д. № 4758/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 170 от 08.11.2011 г., по т.д.№ 40/2011 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] /н/, със седалище [населено място] и И. А. А. от [населено място] иск по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК за обявяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на сключения на 18.11.2008 г. с нот.акт № 173, т.ІІІ, рег.№ 11192, нот. дело № 533/2008 г. на Нотариус В. В., с рег.№ 268 с район на действие Софийски районен съд договор за покупко-продажба на описаните в същия недвижими имоти, както и обективно съединения иск по чл.646, т.2 ТЗ във вр. с чл. 537, ал.2 ГПК за обявяване на относителната недействителност на договор от 09.02.2009 г. с то.акт № 43, том І, рег.№ 2348, н.дело № 41/2009 г. на Нотариус В. В., с рег.№ 268 с район на действие Софийски районен съд за прехвърляне на 0.545 идеални части от правото на собственост върху УПИ № ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], м. „О. купел 2”, [улица] за отмяната на нотариалните актове. В касационната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение апелативният съд се е произнесъл по искове за установяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на разпоредителни сделки с недвижими имоти на обявеното в несъстоятелност търговско дружество в двугодишния срок, като е приел че не е налице неравностойност на разменените престации, преценена към датата на сключване на предварителния договор, в изпълнение на който са сключени процесните сделки.. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Този извод произтича от предвидената в чл.649, ал.3 ТЗ/ след изменението на ТЗ – ДВ бр.20/2013 г. / невъзможност кредиторът да упражни самостоятелно правото си на иск по чл.647 ТЗ, без участието на синдика, която норма е приложима и по висящите производства съгл. § 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ. С оглед задължението на касационната инстанция да следи и служебно за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваните решения във всяко положение на делото, съществуващата вероятност за недопустимост на въззивното решение е достатъчна за основателност на искането за допускане на обжалването, без да се обсъжда практиката, на която се основава поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ не се внася предварително държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение