Решение № 1430 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Образувано е по касационна жалба на М. П. С., чрез пълномощника си, срещу решение № 1280 от 31.07.2025 г. по адм. дело № 200/2025 г. на Административен съд – Перник. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да се отмени съдебния акт и се реши спорът по същество като се отмени обжалваната пред първоинстанционния съд заповед за отстраняване. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, е представил писмено становище, с което поддържа, че не са налице сочените касационни основания за отмяна и иска да се потвърди изцяло оспореното решение като правилно и обосновано. В зависимост от изхода на спора претендира юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност при уважаване на касационната жалба – прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС – Перник е отхвърлил жалбата на М. П. С. срещу заповед № 513з-2982 от 19.03.2025 г. на директора на СДВР, с която, на основание чл. 214, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е изменена т. 2 от разпоредителната част на заповед № 513з-483/20.01.2025 г. на директора на СДВР, с която срещу младши инспектор М. П. С. – младши автоконтрольор 1 степен в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като е удължен срокът на временното отстраняване от длъжност на служителя с още един месец, до 22.04.2025 година. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 513з-483 от 20.01.22025 г., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, директорът на СДВР е образувал дисциплинарно производство срещу младши инспектор М. С. и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР е разпоредил временното му отстраняване от длъжност. Дисциплинарното производство е образувано по повод постъпило писмо рег. № 313р-23343 от 18.12.2024 г. от ОДМВР – Перник, ведно с приложени материали, че в ОДМВР – Перник е образувано досъдебно производство № 45/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) – Перник, за престъпление по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 310, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), извършено на 06.09.2023 г. от служители на ОДМВР – Перник. С постановление от 18.11.2024 г., в качеството обвиняем за същото престъпление е привлечен и М. П. С., като обвинението му е предявено на 27.11.2024 г., а с постановление от същата дата по отношение на М. С. е взета мярка за неотклонение „подписка“. С оглед характера на дисциплинарното нарушение на служебната дисциплина и на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, служителят е временно отстранен от длъжност с мотиви, че е налице реална възможност да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи на разкриване на обективната истина, т. к. разполага с достъп до служебни помещения и документи и има колегиални контакти, във връзка с които може да повлияе върху хода на дисциплинарното производство. С обжалваната пред административния съд заповед е удължен срокът на временно отстраняване на служителя по съображения, че по дисциплинарното производство предстои получаване на служебни документи от значение за изясняване на случая и предявяване на материалите по дисциплинарното производство на дисциплинарно привлеченото лице. При тези фактически обстоятелства, съдът правилно и обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В разглеждания казус, съдът в съответствие с данните по делото е достигнал до извод, че са изпълнени материалноправните предпоставки за продължаване срока на временно отстраняване на младши инспектор М. С.. Дисциплинарното производство срещу служителя е образувано поради наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание “уволнение“. Предложението за удължаване на срока на временното отстраняване от длъжност е направено в срока по чл. 46, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, във връзка с чл. 214, ал. 3 ЗМВР. Съдът е посочил, че са налице и визираните в акта фактически обстоятелства по чл. 214, ал. 3 ЗМВР за продължаване срока на временно отстраняване – дисциплинарното производство срещу служителя не е приключило и продължава да съществува обоснована вероятност дисциплинарно привлеченото лице да затрудни разкриването на обективната истина. Правните съображения на съда в тази насока почиват на данните по делото и приложимата нормативна уредба, поради което се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно съдът е намерил, че заповедта е съответна на целта на закона – да осигури обективно провеждане на дисциплинарното производство. Изложените в касационната жалба доводи са насочени основно към законосъобразността на оспорената пред административния съд заповед. На тези доводи подробно и обосновано е отговорено в решение на първоинстанционния съд. Неоснователни са оплакванията, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията на страната за немотивираност на обжалваната заповед и издаването й при отсъствие на материалноправните изисквания по чл. 214, ал. 3 вр. ал. 1 ЗМВР. Съдът е разгледал законосъобразността на административния акт на плоскостта на всички основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК и е достигнал до правно обосновани изводи, че не са налице основания за отмяната й. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за разноски от касационния ответник, М. П. С. следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 102,26 евро (200лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,