Определение № 211 от 14.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1523/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Н. от [населено място] баня срещу решение № 233 от 07.06.2017 г. по в. гр. д. № 144/2017 г. на Софийски окръжен съд, потвърждаващо решение № 188 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 185/2016 г. на Ихтимански районен съд, с което са уважени предявените от С. Г. К. от [населено място] срещу касатора обективно съединени искове: иск за сумата 10 000 лв., представляваща двойният размер на получен задатък в размер на 5000 лв. по предварителен договор от 06.03.2013 г. за продажба на дружествени дялове и иск за сумата 2758.29 лв. – обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 28.06.2013 г. до 14.03.2016 г. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение и за допускането му до касационен контрол. Ответницата по касация – С. Г. К. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск, който е с цена под установения в закона лимит – цената на предявения главен иск е 10 000 лв., като търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет е вземане, възникнало във връзка с неизпълнението на търговска сделка – договор за продажба на дружествени дялове. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение