Определение № 414 от 28.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 4487/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] против решение № 357 / 03.07.2013 год. по т.д.№ 658 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 122 / 25.03.2013 год.,постановено по т.д.№ 374 / 2012 год. по описа на Пловдивски окръжен съд.Със същото е уважен предявеният от Е. Б. Д. иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, за отмяна, като незаконосъобразни,на решенията на ОС на дружеството – ответник от 06.03.2012 год., с които същата е изключена като съдружник, на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, а притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на [фирма] са поети възмездно от оставащия съдружник С. Й. К. – А..Касаторът оспорва правилността на решението,по същество с доводи за противоречие с материалния закон, като не споделя извода на въззивния съд, че нарушението по смисъла на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, за да предпостави основание за изключване на съдружника, следва да бъде извършено от него лично.Така касаторът счита, че брачната връзка между Е. Д. и А. Д., с чиито действия е установено неоснователно отклоняване на сума от сметка на дружеството в полза на трето лице, както и заличаване на хостинг акаунт на дружеството, с което се твърдят накърнени имуществото и търговските интереси на същото,е достатъчна да обоснове знание на съдружничката за увреждащите дружеството действия,а непротивопоставянето й демонстрира съгласие със същите, достатъчно за санкционирането й с изключване на основание чл. 126 ал.3 т.3 ТЗ .В приложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира материалноправен въпрос, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,както следва:Допустимо ли е приложението на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ по отношение на съдружник в О.,когато „действията против интересите на дружеството„ по смисъла на същата разпоредба са извършени от съпруг на съдружника и брачната връзка не презумира ли знание на съдружника за тези действия ? Ответната страна оспорва касационната жалба и наличието на обосновано основание за допускане на касационното обжалване, споделяйки правилността на изложените от въззивния съд мотиви по съществото на спора. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявеният иск по чл.74 ал.1 ТЗ, въззивният съд е споделил изводите за установени действия по отклоняване парични средства на дружеството в полза на трето лице, без наличие на облигационна връзка между същото и дружеството, както и за закриване на хостинг акаунта на дружеството, препятстващо осъществяваната от същото търговска дейност он лайн, като извършени от съпруга на ищцата Е. Д.. Въззивният съд, обаче, не е приел за установено знание и съгласие на същата с предприемането им, за да би било то изобщо преценимо с оглед приложението на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ. Съдът е мотивирал решението си с довод за изискващи се по смисъла на разпоредбата лични действия на съдружника против интересите на дружеството, каквито в настоящия спор не са изобщо твърдяни. С оглед преждеизложеното, така формулирания правен въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обосновал решаващите мотиви на въззивното решение.Не се явява обоснован сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,в съответствие със задължителните указания на т.4 по ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл. 126 ал.3 т.3 ГПК не е породила противоречиво тълкуване в практиката, нито по съдържание е непълна или неясна относно субекта, чиито действия или бездействия против интересите на дружеството законът санкционира чрез възможност за изключване.Въпрос на конкретиката на всеки отделен спор е дали нарушението е налице и при фактическо осъществяване на действието / бездействието от трето лице,доколкото би било установимо възлагането му от съдружника или извършването му със знанието,но при непротивопоставянето на същия, когато последното е било възможно.В конкретния спор такива доказателства не са установени, а и наличието им би било относимо към преценка на правилността на изводите на съда, въз основа на възприетата фактическа обстановка по спора, на основанията по чл.281 т.3 ГПК,различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК. Презумпциите са изрично предвидени от закона и въвеждането на презумпции чрез тълкуване е недопустимо. В този смисъл и въпросът относно презумирането на знание у съдружника за извършвани против интересите на дружеството действия от страна на съпруга му,на основание брачната връзка на лицата,е в изначална конфронтация със закона. Действително по смисъла на пар.1 ал.1 т.1 от ДР на ТЗ съпрузите са „ свързани лица „, но това им качество е съобразимо само в случаите на изричното му визиране в хипотезиса на приложимата правна норма / напр. чл.236 ал.2 т.3, чл. 240б, чл. 646 ал.4, чл. 649 ал.4 и др. ТЗ /. Самата ответна страна,в отговора на исковата молба и в хода на производството се позовава на вероятно, а не сигурно знание на съдружника, при това логически изводимо от брачната връзка,а не обективно установимо от доказателства по делото. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение