Определение № 181 от 05.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1600/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

К. А. Д. и П. И. Д. обжалват решение № 160 от 10.6.2020 г. по в.гр.д. 586/20 г., Апелативен съд – София, ГК, 12 състав в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд за разликата над 53 333 лв до присъдения размер от първоинстанционния съд от 100 000 лв и вместо това са отхвърлени исковете им за разликата до 100 000 лв и е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете им за разликата до напълно предявения размер от по 200 000 лв.

Излагат съображения за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. На първо място считат, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като не било изследвано съотношението между действията на деликвента и поведението на пострадалата. Вината на пострадалия не била елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Принос бил налице само тогава когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и възникване на вредите.

Освен това считат, че решението е необосновано, защото съдебно-медицинската експертиза била основана на предположения, че при ползването на предпазния колан пострадалата не би изпаднала от автомобила и не би получила тежки травми, довели до смъртния изход.

Сочи и основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, а именно съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилност на въззивното решение. А именно необсъждане на всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Нарушение при възприемане заключението на вещото лице, на основание чл. 202 от ГПК. Необсъждане заключението на вещото лице Г..

Молят да се отмени решението в обжалваната част.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставят следните правни въпроси:

1. За задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 198 от 3.2.2017 г. по т.д. 3252/15 г., решение № 19 от 8.2.2017 г. по т.д. 50 177/16 г., 4 ГО, с което обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

2. При направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, за да определи обективния принос на пострадалия, длъжен ли е решаващият съд да прецени доколко страната, която го прави, го е доказала по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване, както и да изследва причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 198 от 3.2.2017 г. по т.д. 3252/15 г., 2 ТО, решение № 67 от 15.5.2014 г. на ВКС по т.д. 1873/13 г., 1 ТО, с което обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

3. Относно критериите за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП, който принцип е залегнал в чл. 52 ЗЗД. От какво се определя съдържанието на справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди? Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването от ищеца на настъпилата смърт на постарадалото му дете или на последиците от понасянето й за в бъдеще. Счита, че е осъществен допълнителния критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради това че по този правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г., както и в константната практика на ВК, израз, на която са решение № 5 от 13.3.2013 г. по гр.д. 638/12 г., 3 ГО, решение № 140 от 24.7.2013 г. по гр.д. 1328/12 г. 3 ГО.

4. Възможно ли е намаляване на обезщетението за вреди от деликт, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване от страна на пострадала по предположение, без съпричиняването да е доказано при условията на пълно и главно доказване. Сочи допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с постоянната практика на ВКС, израз, на която са решение № 5 от 13.3.2013 г. по гр.д. 638/12 г. 3 ГО, решение № 140 от 24.7.2013 г. по гр.дс. 1328/12 г. 3 ГО.

5. За задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение. Поддържа, че и този въпрос е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, като сочи пример решение № 142 от 30.3.2020 г. по т.д. 2970/18 г. на ВКС, 1 ТО.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че при разрешаването на правния спор, въззивният съд не се е отклонил от постоянната и задължителна практика на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е срок. Съобщение с препис от решението на въззивния съд е връчен на касаторите на 16.07.2020 г. Касационната жалба е подадена на същата дата. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

Подадена е легитимирана да обжалва решението страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Въззивният съд е бил сезиран с две въззивни жалби, първата, подадена общо от ищците К. А. Д. и П. И. Д., в частта, с която не са уважени исковете им с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за разликата над 100 000 лв до 200 000 лв за всеки от ищците с излагане на основания за неправилност в частта относно наличието на съпричиняване и втора въззивна жалба, от ответника - застраховател, в частта над 50 000 лв до присъдения размер от 100 000 лв. с твърдение, че съпричиняването не е 50 %, а е над този размер, а именно 70 %, както и в частта за размера на определеното обезщетение от 100 000 лв на основание чл. 52 от ЗЗД.

С оглед пределите на въззивно обжалване, съдът е приел, че са установени фактите на наличието на сключен договор за застраховка по риска гражданска отговорност с ответника ЗД „Булинс“ АД, установено с влязла в сила присъда противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника и причинната връзка между това поведение и настъпилата смърт на В. П. К.. Установено е, че В. К. е дъщеря на ищците К. и П. Д.. Установено е, че е била на 36 г. към момента на смъртта й. С оглед изслушаните по делото съдебно-техническа експертиза и медицинска експертиза е прието, че възражението за съпричиняване е основателно в обем от 2/3. Определил е размер на следващото се обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД в размер на 160 000 лв и е намалил същото с 2/3 като по този начин е преценил, че следващото се обезщетение на всеки от родителите на починалото лице е в размер на 53 333 лв.

Въззивният съд е приел следният механизъм на увреждане – на 8.12.2018 г. около 8:10 ч, на третокласен път [населено място] – [населено място], непосредствено след изхода на [населено място], на прав пътен участък лекият автомобил, управляван от водача Н. Ц. К., се преобръща на пътното платно и го напуска в ляво, по посоката на движението си и след удар в метална тръба на пътен знак се установява в покой, обърнат по таван. При загубата на напречната устойчивост на лекия автомобил, последващото му преобръщане и движение от преобръщането му, до удара в бетонирана метална тръба на пътен знак и изкъртването му, до мястото на установяване в покой, обърнат върху дясната странична част, автомобилът е извършвал сложно въртеливо движение спрямо надлъжната и вертикалната си ос, при което върху тялото на пострадалата В. К., са действали множество инерционни сили. В последния стадий на движението на автомобила, обърнат по таван и удар с дясна странична част в металната тръба, инерционните сили, действащи върху тялото на пострадалата, са изхвърлили тялото й от купето на автомобила и при установяването на автомобила в покой, тялото на пострадалата се е озовало под него, затиснато от дясната му странична част. Съдът е установил с помощта на вещото лице, че катастрофиралият автомобил „Форд галакси“ е бил фабрично оборудван с предпазни колани, включително и на задната дясна седалка, на която е пътувала пострадалата. Изпадането от купето на автомобила, през дясната му странична част, е възприето за пряко свидетелство, че пострадалата е пътувала без колан. Установено е от съдебно-медицинската експертиза, че няма следи и данни по тялото на пострадалата от правилно поставен колан. Конкретните травми са приети за несъвместими с живота. Прието е, че е налице съществен принос на пострадалата, причинен от неизпълнение на задължението й по чл. 137 а, ал.1 от ЗДвП, да пътува с правилно поставен обезопасителен колан. Конкретните увреждания са причинени пряко от липсата на колан. Прието е, че от събраните доказателства е установено, че ако пострадалата бе пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, при така установената скорост на автомобила и механизъм на ПТП, смъртта й вероятно би била избегната. Този извод е направен като е направено сравнение с водача на автомобила, причинил пътно-транспортното произшествие, возещ се на предната седалка и оцелял след катастрофата. Така след анализ на всички доказателства, свидетелски показания и съдебно-психологична експертиза на ищците, и на основание чл. 52 от ЗЗД въззивният съд е приел, че обезщетението на родителите на пострадалата, с оглед конкретно установените отношения и претърпените болки и страдания от загубата на дъщеря им, следва да се определят в размер на 160 000 лв. А дължимото обезщетение да се намали с 2/3 – отчетено съпричиняване. Така е формиран извод за размера на дължимото от застрахователя, на основание чл. 4332 от КЗ, обезщетение.

Допускането на касационно обжалване се извършва на основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК. Законодателят е въвел основания касационно обжалване да се допуска и служебно съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК, когато е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или е налице вероятност, да е недопустимо. При извършената служебна проверка не се установи наличието на тези основания. Следователно и съобразно изискването на чл. 280, ал.2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, касаторът следва да обоснове правен въпрос, съобразно, който да бъде допуснато касационното обжалване.

При разглеждане на поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира, че въпрос 5 е разрешен от въззивния съд, но разрешението не е в противоречие със сочените решения, както и в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г., както и трайната практика на съда, изразена в множество решения.

По отношение на въпрос 3, следва да се приеме, че действително този въпрос също е разрешен чрез определяне конкретния размер на обезщетението, следващо се на наследниците на пострадалото лице за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на дъщеря им. Но не може да се приеме, че разрешението е в противоречие с посочената от касатора практика, както и с известната задължителна и константна практика на ВС и ВКС.

По отношение на въпрос 1 следва да се приеме, че е разрешен от въззивния съд по начин, че е обусловил изхода на спора, чрез определяне конкретния размер на съпричиняване, разгледано изрично по възражението на застрахователното дружество-ответник.

В настоящия случай, с оглед постановеното решение от въззивния съд, въззивният съд е разрешил въпрос 1 по начин, че е обусловил изхода на спора, в конкретното изражение, с което е намалено определеното обезщетение на правоимащите. Съгласно тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, прието в задължителната практика на ВКС съгласно ППВС 17/63 г. както и константната практика на ВКС, изразена в решение № 15 от 19.02.2020 г. по т.д. 146/19 г. на ВКС, 2 ТО, както и множество други решения, включително и цитираните в посоченото решение, при определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Предвид определения размер за намаляване на обезщетението поради наличие на съпричиняване, следва да се приеме, че разрешението по този въпрос е обуславящо изхода на спора. Така касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване с поставения правен въпрос 1. Ще следва да се допусне касационно обжалване относно посоченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК за проверка дали при разрешаване на посочения правен въпрос, въззивният съд е произнесъл в съответствие с така посочената задължителна и константна практика на ВКС и ВС с

Предвид приемане на въпрос 1 като общо основание за допускане касационно обжалване, на въпроси 2 и 4 ще бъде отговорено с постановяване на решението.

С оглед представената по делото присъда по нохд 237/19 г. по описа на Окръжен съд – Враца, следва, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, да се приеме, че касаторите са освободени от внасяне на дължимата държавна такса по касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение