Определение № 483 от 09.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1830/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Народна мебел“ ООД, [населено място] срещу решение № 136 от 10. 03. 2021 г. по т. д. № 2298/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 977 от 26. 02. 2020 г. по т. д. № 165/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, 4 състав, постановено при участието на трето лице помагач „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Народна мебел“ ООД срещу „Мост Енерджи“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за установяване недължимост на сумата 276 771, 23 лв., начислена по фактура № [ЕГН]/21. 09. 2018 г., и касаторът е осъден да заплати на „Мост Енерджи“ АД сумата от 4750 лева разноски, както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Мост Енерджи“ АД сумата от 2 300 лв. разноски за въззивното производство. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и необоснованост и се прави искане за отмяната му по подробно изложени съображения. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивното производство е недопустимо, тъй като е постановено по незаявено от ответника по отрицателен установителен иск основание, доколкото нито той, нито помагачът му са изложили твърдения за дължимост на процесната сума към помагача или ответника на договорно основание и за реално потребено количество ел. енергия. Касационният жалбоподател поставя следните въпроси: 1. за разпределението на доказателствената тежест в процеса, правомощията на въззивният съд във връзка с непълните или неточни доклади на първата инстанция, както и за момента на настъпване на преклузии във връзка с това; 2. за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, вкл. събраните доказателства и доводите и възраженията на страните; 3. кога въззивният съд служебно прилага императивна материалноправна норма и какви са задълженията във връзка с това; 4. за правото на доставчика на електроенергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената електроенергия след изменението на ЗЕ; 5. относно регламентираното в чл. 202 ГПК задължение на решаващия съд за цялостна оценка на заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото; 6. изчислените суми по формули по чл. 48 ПИКЕЕ /отм./ в корекционни процедури по същите правила, равнозначни ли са на стойност на реално потребено и неотчетено количество ел. енергия за даден обект“. Касаторът твърди, че формулираните въпроси по т. 1 – 5 от изложението са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както следва: въпросът по т. 1 – с решение № 19 от 05.02.2021 г. по гр. д. № 1680/2020 г., ІІІ г. о., решение № 17 от 05.02.2018 г. по гр. д. № 1578/2017 г., І г. о., въпросът по т. 2 – с ТР № 1/04.01.2001 г. по д. № 1/2000 г на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 год. по т. д. № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС, решение № 19 от 05.02.2021 г. по гр. д. № 1680/2020 г., ІІІ г. о., решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г., ІV г. о., решение № 113 от 17.10.2019 г. по т. д. № 2820/2017 г., ІІ т. о.; въпросът по т. 3 – с решение № 97 от 11.06.2019 г. по гр. д. № 2967/2018 г., І г. о.; въпросът по т. 4 - с решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., ІV г. о.; въпросът по т. 5 – с решение № 145 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 256/2020 г., ІІІ г. о., решение № 43 от 27.05.2021 г. по т. д. № 200/2020 г., ІІ т. о. и цитираните в тях решения. Въпросът по т. 6 от изложението касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като е постановено при явна необоснованост и грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ответникът „Мост Енерджи“ АД не е депозирал отговор на касационната жалба. Трето лице помагач на страната на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на атакувания съдебен акт, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните няма спор, че между третото лице помагач „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /ЧЕЗ/ в качеството му на мрежов оператор и ответника „Мост енерджи“ АД в качеството му на търговец е сключен рамков договор №16-281/12. 04. 2016 г., който урежда отношенията във връзка със заплащането от страна на търговеца на мрежови услуги за крайни клиенти, с които търговецът е сключил комбиниран договор по чл. 11, т. 10 ПТЕЕ, като по силата на чл. 6, ал. 4 от рамковия договор ответникът „Мост енерджи“ АД се е задължил към ЧЕЗ да заплаща и дължимите от абонатите суми, вследствие неизмерване, непълно или неточно измерване, определени по реда на р. IХ ПИКЕЕ, като в тези случаи разпределителното дружество издава фактура за начислените суми. Съдът е посочил, че е безспорно също преминаването на ищцовото дружество от регулирания на свободния пазар на електроенергия с договор за продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група № МЕ-1294/14. 03. 2017 г., сключен на 01. 01. 2017 г., по силата, на който ответното дружество „Мост енерджи“ АД се е задължило да продава на ищеца нетна активна електрическа енергия и осигурява услугите по балансиране и прогнозиране на количеството, необходимо на купувача, като член на стандартна балансираща група на продавача, при подробно уговорените условия в договора. Установил е, че на 01. 06. 2017 г. между ищеца като ползвател и третото лице помагач като разпределително предприятие е сключен договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа №[ЕГН], чрез който се регламентира достъпа до преносната и електроразпределителната мрежа до обекта на ползвателя, а именно ищеца - „Народна Мебел“ ООД, като в чл. 14, ал. 1 от договора страните са уговорили във всички случаи на неправилно или неточно измерване на пренесената електрическа енергия, съставянето на констативен протокол от разпределителното предприятие при условията и по реда на раздел IX от ПИКЕЕ и коригиране данните за пренесената електрическа енергия от ползвателя при условията и по реда на същият раздел от ПИКЕЕ. Въззивният съд е констатирал, че от страна на третото лице помагач ЧЕЗ на основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“, р. IХ от ПИКЕЕ е изготвено предложение за корекция на сметката от 16. 08. 2018 г за периода 09. 05. 2018 г. - 06. 08. 2018 г., за което е издадена фактура №[ЕГН]/31. 08. 2018 г. до ответника за дължима сума по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ в размер на 276 771, 23 лв.; въз основа на тази фактура ответникът, като доставчик е издал на ищеца фактура №[ЕГН]/21. 09. 2018 гл общо за сумата 276 771,23 лв. с ДДС. Въззивният съд е приел, че с оглед датата на процесния констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на ел. енергия - 06. 08. 2018 година, се касае до издаването му при частично отменени ПИКЕЕ / решение по адм. д. № 2385/16 г. на 5-членен състав на ВАС, обн. ДВ на 14. 02. 2017 г./, в т. ч. нормата на чл. 47, ал. 1 и при запазване действието на чл. 48 - 51 от правилата /до 23. 11. 2018 г., когато е обнародвана отмяната им с решение по адм.д. №4785/18г. на 5-членен с-в на ВАС/. Направил е извод, че развилите се отношения между страните, които са основани на договор за продажба, следва да се разрешат съобразно специалните изисквания на Закона за енергетиката и съпътстващите го подзаконови нормативни разпоредби на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, действали през исковия период. Като се е позовал на практика на ВКС е посочил, че дори да е налице непълнота в ПИКЕЕ, то тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД. Счел е за неоснователни възраженията на въззивника за липса на нормативна уредба по реда на ПИКЕЕ, по която да бъде извършена корекционната процедура. Изтъкнал е, че с договора между ищеца и ЧЕЗ е запазено право на последния да упражнява контрол за спазване задълженията от ползвателя, която липсва основания да се счита за дерогирана при закупуването от ищеца на ел. енергия от свободния пазар. Въз основа на констативен протокол № 3023949 от 06. 08. 2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, съставен в присъствието на двама свидетели на Федерацията на потребителите и служител на МВР, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на мнозинството от вещите лица по основната и тройната съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че на цитираната дата е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ и е констатирана нарушена пломба на предпазния щит на електромерното табло, изтегляне на шунтираните плочки на междинния клеморед в горно положение и шунтирането на вторичните токови вериги от токовите трансформатори към електромера на трите фази R, S, T, като по този начин е осъществена промяна в схемата на свързване на измервателната група, вследствие на което СТИ измерва с 92,85 % по-малко от действително консумираната електрическа енергия. Посочил е, че съобразно експертното мнение цитираната в констативния протокол манипулация върху електромера представлява въздействие върху електромера, респ. върху измервателната система и води до промяна на електрическата схема, при което са нарушени целостта и функционалността на измерването, които са довели в крайна сметка до неточно измерване на електрическа енергия, водеща до неизмерване на посочения процент от преминаващата през него електрическа енергия. В тази връзка са преценени като неоснователни възраженията на ответника за липсата на метрологичен протокол, тъй като неправомерното въздействие не се дължи на промяна в електромера, а във въздействие върху схемата на свързване. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Неоснователни са доводите на ищеца за наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за достъп до касация – вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Другите процесуални нарушения на въззивния съд, дори и съществени, както и неправилното приложение на материалния закон, съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на проверка след евентуалното допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случая не са налице твърдения и данни за отсъствието на процесуални предпоставки за съществуването и надлежното предявяване на правото на иск. Неоснователни са доводите на касатора, че въззивният съд е излязъл извън предмета на делото, доколкото произнасянето му съответства на отричаното от ищеца вземане на ответника, основано на договора между тях за продажба на електроенергия. При произнасянето на съда са съобразени и твърденията на ищеца и ответника за корекция по ПИКЕЕ с оглед съставен констативен протокол от 6. 08. 2018 г. на ЧЕЗ за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на ел. енергия на СТИ на ищеца, фактура от 31. 08. 2018 г., издадена от третото лице помагач на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ за сумата от 276 771, 23 лв. и фактурата от 21. 09. 2018 г., издадена от ответния търговец. Въпросът дали в случая са приложими правилата на ПИКЕЕ или общите материалноправни разпоредби на ЗЗД, регламентиращи договора за продажба, съответно на глава ХХІІ ТЗ няма отношение към допустимостта на въззивния акт. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Процесуалните въпроси по т. 1 от изложението на касатора, които се отнасят до задълженията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, са обуславящи изхода на спора, но по отношение на тях не е обоснована допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба или отговорът към нея съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по чл. 146 от ГПК, тъй като характерът на въззивното производство изключва повтаряне на действията, дължими от първата инстанция, а дължи даване на указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки на тълкувателното решение. Във въззивната жалба на ищеца са изложени доводи за неточен доклад, като същите са свързани с поддържаната от ищеца теза, че ответникът не твърди да има вземане, основано на корекция по ПИКЕЕ, а само вземане по издадената от него фактура, както и с довод за липса на разпределена доказателствена тежест за установяване на твърденията на страните относно проверката, при която е съставен процесния констативен протокол от третото лице помагач. Във връзка с тези оплаквания е и направено искане за допускане на гласни доказателства относно проведената проверка на СТИ на ищеца и извършените при същата констатации. Въззивният съд е отхвърлил искането за допускане на гласни доказателства, като се е позовал на обстоятелството, че нито във въззивната жалба, нито при отправяне на искането за гласни доказателства до първоинстанционния съд ищецът е посочил фактите, които ще установява със свидетеля. В този смисъл произнасянето му по доказателственото искане няма общо с доводите за нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада. Що се касае до явното невъзприемане от съда на тезата на ищеца, че ответникът не основава вземането си на извършена корекция по ПИКЕЕ, вече бяха изложени съображения по повод въведеното основание по чл. 280, ал. 1, пр. 2 ГПК. Въпросите по т. 2 и т. 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Тези правомощия са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си доводите на страните и доказателствата по делото е формирана последователна практика на ВКС, обективирана и в цитираните от касатора решения, съгласно която въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Последователната практика на ВКС по приложението на чл. 202 ГПК е в смисъл, че съдът е задължен да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и при невъзприемането му да изложи мотиви. При постановяване на решението си, въззивният съд е спазил изискването за надлежно мотивиране на решението, като след подробно обсъждане на доказателствата по делото, при изложени съображения за възприемане на заключенията на мнозинството от вещите лица, решаващият състав е формирал свои фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните. Несъгласието на касатора ищец в производството по предявения отрицателен установителен иск с изводите на съда за съществуващо негово задължение към ответника, определено при приложение на общите правила за търговската продажба, ЗЕ и действалите в процесния период правила на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, представлява оплакване за съществуването на основания по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на разглеждане едва след допускане на касационното обжалване. Въведеният с т. 3 от изложението на касатора въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не би могъл да се приеме за обуславящ изхода на спора. На първо място, както се твърди и при излагането на доводите на касатора във връзка с въпроса, в случая въобще не става дума за приложението на сочената от касатора норма – чл. 183 ЗЗД за първи път от въззивния съд, при проверката на правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Освен това, както бе изтъкнато, изводите на съда относно съществуване на спорното материално право са основани на общите правила за търговската продажба, ЗЕ и чл. 48-51 ПИКЕЕ, като паричното задължение на ищеца е определено при приложение на чл. 48 от цитираните правила. В този смисъл аргументирането на значението на въпроса за спора по делото с липса на указания на съда за реално потребената енергия е несъстоятелно. Четвъртият и шестият материалноправни въпроси, формулирани от касатора, са свързани и следва да бъдат разгледани заедно. Налице е трайноустановена практика на ВКС, намерила израз в цитираното от касатора решение, в служебно известните на състава решения по гр. д. № 2991/2018 г., ІІІ г. о., гр. д. № 1251/2020 г., ІV г. о., гр. д. № 1843/2002, ІV г.о., гр. д. № 2149/2021 г., ІV г. о., както и в другите цитирани актове на ВКС в последното решение, в която се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 ЗЗД, съотв. чл. 327 ТЗ. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г./ съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. В периода след отмяната на Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06. 02. 2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. на 5 чл. състав, и решение № 2315/21. 01. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроснабдителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на основание чл. 200 ЗЗД, съотв. чл. 327 ТЗ, а потребителят - съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно основание чл. 200 ЗЗД, съотв. чл. 327 ТЗ за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя. Ищецът носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена. В случая в обжалваното решение е прието, че развилите се отношения на страните са основани на договор за продажба на ел. енергия, търговска сделка, но по отношение на същите са приложими действалите в исковия период ЗЕ и чл. 48-51 ПИКЕЕ. Именно въз основа на последните и установената по делото промяна на схемата на свързване по отношение на СТИ на ищеца само с оглед констативния протокол за установяване намеса в измервателната система е извършена корекция на сметката на ищеца при приложение на правилата на чл. 48, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ /представените по делото фактури и заключенията на техническата експертиза/. Що се отнася до извършеното в случая предоставяне на информация за дължимата сума от ищеца вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване и фактуриране на дължимите суми от страна на оператора на разпределителната мрежа-трето лице помагач, то същото съгласно мотивите на съда е основано на чл. 51 ПИКЕЕ и обсъдените в решението клаузи на договорите между страните с оглед обстоятелството, че ищецът е клиент, закупуващ енергия по свободно договорени цени от ответника. В този смисъл решаващите изводи на съда са съобразени с направеното в практиката на ВКС разграничение между вземания, основани на корекция по ПИКЕЕ, и вземания, основани на чл. 200, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл. 327, ал. 1 ТЗ след окончателната отмяна на ПИКЕЕ, както и с разрешението, че до отмяната им правилата на чл. 48-51 ПИКЕЕ следва да се прилагат по отношение на едностранното коригиране на сметките на клиентите за потребена ел. енергия. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила и който е постановен при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая тези пороци не са налице. Не се установява въззивното решение да е основано на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. При аргументиране на тезата си за очевидна неправилност на въззивния акт касаторът повтаря доводите си, изложени във връзка с вероятната недопустимост на въззивния акт и с поставените въпроси, по които вече бяха изложени съображения. По изложените съображения за липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за достъп до касация обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение