Определение № 1506 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2025 г.

ВКСII гражданско отделение25.03.2026 г.докладчик Веселка Марева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 706 от 13.06.2024г. по гр.д. № 1827/2023г. на Софийски апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Н. Б. П. срещу определение № 264450 от 10.08.2023г. на Софийски градски съд по гр.д. № 7450/2020г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. П., чрез адв. К. (представител по Закона за правната помощ) срещу решение № 706 от 13.06.2024г. по гр.д. № 1827/2023г. на Софийски апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Н. Б. П. срещу определение № 264450 от 10.08.2023г. постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 7450/2020г. по реда на чл. 248 ГПК. С последното е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските чрез намаляване на поставеното в тежест на жалбоподателката адвокатско възнаграждение, заплатено от насрещната страна, поради липса на направено своевременно възражение срещу размера на претендираното възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че решението в тази част, имаща характер на определение, е неправилно. Изразява се несъгласие с извода на съда, че са налице доказателства за реално извършени разноски от страна на дружеството, тъй като липсват данни адвокатското възнаграждение в размер на 6000лв. да е постъпило по банковата сметка на процесуалния представител на ответното дружество, т.е. не е изпълнен фактическият състав на чл. 75, ал.3 ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК въпросът: следва ли при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение да бъде мотивирано в какво се изразява фактическата и правна сложност на делото, както и следва ли страната, респ. процесуалният представител, да представи доказателства, че сумата е постъпила по банковата сметка на процесуалния представител. Ответникът по частната жалба „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД в писмения си отговор, изготвен от адв. Г., счита че касационно обжалване не следва да се допуска. Излага и съображения за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С постановеното от Софийски градски съд първоинстанционно решение по гр.д.№ 7450/2020г. е уважен иска по чл. 108 ЗС на Н. Б. П. срещу „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД относно 9/80 ид.ч. от дворно място, УПИ * в [населено място], на [улица] също толкова идеални части от избено помещение и пералня в построената в имота сграда. Искът за собственост на апартамент № 1 в сградата е отхвърлен. При този изход съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника по иска направените разноски съразмерно на отхвърлената част на иска, като е приел, че тя следва да поеме 9/10 от разноските на ответника и това са 5413,50лв. от общо направени 6000лв. разноски. Заявено е от ищцата Н. П. с въззивната жалба оспорване на разноските като прекомерни и недобросъвестни поради неприлагане на документи за плащане на адвокатското възнаграждение. Поискано е намаляване до 500лв. С определение № 264450 от 10.08.2023г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е отказал изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските не е направено от ищцата в съдебното заседание на 22.11.2022г., а за първи път е заявено с писмените бележки от 05.12.2022г. Поради това възражението е несвоевременно и не може да бъде уважено. Посочил е също, че срещу направената от съда преценка, че се дължат 9/10 от разноските, не са изложени конкретни възражения. Срещу това определение е подадена частна жалба от ищцата П., която Софийски апелативен съд е разгледал заедно с въззивните жалби и се е произнесъл по нея с решението си. Приел е, че определението е законосъобразно. Ищцата не е оспорила становището на съда, че се дължат 9/10 от направените разноски. По отношение плащането на адвокатското възнаграждение е посочил, че то е платено по банков път, за удостоверяване на което е представено платежно нареждане. Възражение за прекомерност и и за намаляване на възнаграждението не е заявено от ищцата своевременно и поради това не може да се постигне целената от нея правна последица намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Поради това е оставил без уважение частната жалба. При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива липсват. Поставеният от жалбоподателката въпрос има две части. Първата касае изискването за мотивиране на фактическата и правна сложност на делото при присъждане на адвокатско възнаграждение. Въпросът е неотносим към мотивите на съда, защото такава преценка се дължи при своевременно предявено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, а в случая такова не е направено. Втората част на въпроса касае доказването, че е платено адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски в тежест на насрещната страна. Конкретно питането е дали следва да се представи доказателство, че платената по банков път сума е постъпила по сметката на адвоката. По този въпрос се съдържат разяснения в Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК, т.1, а именно, че когато в договора за правна помощ е уговорено плащане по банков път, е необходимо плащането да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Такъв банков документ несъмнено е платежното нареждане за заплащане на уговореното възнаграждение. В този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд. Позоваването на чл. 75, ал.3 ЗЗД от страна на жалбоподателката е неотносимо. Разпоредбата сочи момента, в който се счита, че е погасено задължението когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка. Този момент би бил от значение при спор между адвоката и клиента за изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението, но не и при отговорността за разноски. За доказване плащането на разноски по банков път е достатъчно представяне на платежно нареждане за превод на сумата по сметката на процесуалния представител. В обжалваното определение Софийски апелативен съд не се отклонил от посочената практика и касационно обжалване не следва да бъде допускано. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.

Цитирани разпоредби

6