Определение № 166 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от М. К. П. касационна жалба срещу решение от 11.12.2012 г. по гр. д. № 129/2006 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение от 13.06.2000 г. на СРС, с което са уважени предявените от Б. П. и Й. Ч., Г. Ч. и Ц. Ч. срещу касатора и Е. П., К. П. и Р. С. установителни искове за собственост на недвижим имот, представляващ три стаи, антре, гардеробно помещение и санитарен възел на първия етаж в сградата, построена на [улица], заедно със 7/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място. С решението е уважен и предявения от ищците срещу Е. П. ревандикационен иск за същия имот. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна. При проверка на допустимостта й съдът констатира, че в исковата молба е посочена цена на иска от 15 000 неденомиринари лева (исковата молба е подадена в съда на 02.07.1997 г.). След влизане в сила на Закона за деноминацията на лева на 05.07.1999 г., цената на иска е в размер на 15 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Установеното с нормата ограничение за касационна проверка е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. С оглед на този критерии касационната жалба е недопустима, което е основание да бъде оставена без разглеждане като се прекрати образуваното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.