Определение № 562 от 05.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 550/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Е. Н. лично и като законен представител на малолетната Ц. Н. Н. срещу определение № 302 от 19.09.2012 г. на Видинския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 375 от 2012 г., с което е потвърдено разпореждане от 25.07.2012 г. на съдия от Белоградчишкия районен съд за връщане на искова молба вх.№ 3593 от 24.07.2012 г. по предявен иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК за прогласяване на неистинността на постановление за възлагане от 19.02.2010 г. по изп.д.№ 78 от 2006 г. на ДСИ при РС-Белоградчик. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: ако съдебният изпълнител е постановил акт /постановление за възлагане на недвижим имот/ след прекратяване на изпълнителното дело, налице ли е действие на съдебния изпълнител по служба в кръга на служебните му задължения, което действие може да се обжалва по реда на чл.435 от ГПК или в този случай постановлението не е официален документ и може да се атакува по общия ред, в това число и с иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателките са били уведомени за обжалваното определение на Видинския окръжен съд на 08.10.2012 г., а частната жалба е подадена на 11.10.2012 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая не са налице посоченото от жалбоподателките основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради следното: Както бе разяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по конкретен правен казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В настоящия случай, по съществения за делото правен въпрос /по какъв ред следва да се осъществи защитата на длъжника срещу неправилни или нищожни действия на съдебния изпълнител, включително и срещу такива действия, които са осъществени след прекратяване на изпълнителното дело и извън кръга на служебните му задължения/ има съдебна практика, включително и задължителна такава /например посочените от първоинстанционния съд определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 497 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 81 от 20.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 498 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и др./, която не се налага да бъде променяна, тъй като след нейното формиране не са настъпили промени в обществените условия и в законодателството. С оглед на гореизложеното касационното обжалване на определението на Видинския окръжен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение