Определение № 2712 от 18.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1164/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца “Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 58/ 26.02.2024 г. по в.гр.д. № 843/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, потвърждаващо решение № 774/17.10.2023 г. по гр.д. № 2368/2022 г. на Районен съд – Добрич за отхвърляне на предявените от настоящия касатор срещу [община] положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 9 914,71 лева, представляваща сбор от неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в [населено място], Спортен комплекс “Русалка”, градски парк “Свети Г.”, [улица], за периода от 06.03.2020 г. до 18.11.2021 г., и сумата от 1 050,27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.05.2020 г. до 17.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 779/2022 г. на Районен съд – Добрич. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на въззивното решение до касация на основание чл.280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК. Ответникът по касация [община] възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - обективен и субективен, съответно споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В случая спорните вземания произтичат от относителна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 ТЗ – за предоставяне на ВиК услуги, с оглед осъществяваната от ищцовото дружество по занятие дейност по поддържане и експлоатация на водоснабдителни и канализационни мрежи. Поради това и спорът във връзка с неговото изпълнение и неизпълнението е търговски по своя характер, съгласно изричната разпоредба на чл. 365, т.1 ГПК. Цената на всеки от разгледаните осъдителни искове, решението по които е предмет на касационно обжалване, е под законоустановения праг за търговски дела от 20 000 лева, поради което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК същото не подлежи на касационен контрол. Обстоятелството, че от ответника се търси солидарна отговорност въз основа на разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, не променя характера на делото, тъй като от значение е от какво правоотношение произтича главното задължение, а не евентуалната отговорност на наемодателя (концедента) при неизпълнение на това задължение от страна на наемателя (концесионера). Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, е ирелевантно, тъй като за допустимостта на касационната жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от “Водоснабдяване и канализация Добрич” АД касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,