Определение № 1728 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез старши инспектор – А. П., срещу въззивно решение № 137/ 29.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 261/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 21076/23.03.2022 г. по гр. д. № 5/2019 г. на Окръжен съд – Смолян. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Ц. С. Е. - сумата общо 387 689,39 лв.; и от К. К. Е. – сумата 60 лв., представляваща стойността на притежавани от ответника дружествени дялове в две търговски дружества. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) какъв е характерът на паричните средства внасяни от ответниците по банковите им сметки и представляват ли същите придобито имущество в случаите, когато паричните средства не са налични по банковите сметки в края на проверявания период или към датата на завеждане на иска; 2) какъв е характерът на паричните средства, преведени от трети лица по банкови сметки на ответниците и представляват ли същите придобито имущество през проверявания период, когато паричните средства не са налични по банковите сметки в края на този период или към датата на завеждане на иска; 3) внесените или постъпилите пари в банкови сметки, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, ако не са налични по сметките в края на проверявания период, могат ли да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата на основание чл. 151 ЗПКОНПИ, като липсващо или отчуждено незаконно придобито имущество. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответницата по жалбата Ц. Е., представлявана от адв.Ж. Ч., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Ответникът К. Е., чрез назначените особени представители адв.М. М. и адв. А. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. В отговора се съдържа искане да се присъди адвокатско възнаграждение на адв. М. и адв. П. за представителството на ответника в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че КПКОНПИ е била сезирана с уведомление от Районна прокуратура – Девин за повдигнато обвинение срещу Ц. С. Е. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ - отм., по което ответницата е призната за виновна с влязла в сила присъда по нохд № 17/2017 г. на Окръжен съд – Смолян. С предявения иск Комисията претендира от първата ответница отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 387 689,39 лв., от която: сумата 376 500 лв. - част от възстановена сума по договор за заем от 2008 г.; сумата 2 464,34 лв. - получени преводи през 2013 г. от трети лица чрез система за бързи плащания; 1 564, 66 лв. - преводи от трети лица през 2013 г. чрез система за бързи плащания; 390,03 лв. - превод от трето лице; 1 232,18 лв. - преводи от трети лица през 2016 г.; сумата 3 440 лв. - вноски от трети лица през 2010 г. по спестовен влог, закрит през 2010 г.; сумата 60 лв. - вноска на каса на 27.09.2010 г.; сумата 38,18 лв. - вноска по разплащателна сметка; 2 000 лв. - причинена имуществена вреда на трето лице от извършената от ответницата престъпна дейност. От втория ответник К. Е. (съпруг на Цв.Е.) се претендира отнемане равностойността на притежавани от лицето дружествени дялове в две търговски дружества, общо в размер на сумата 60 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т.е. такива, които са от забранена със закон дейност. Имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя му. Следователно, на отнемане от проверяваното лице или свързаните с него лица подлежи само притежавано – налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова, което е било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено или обезценено. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. Паричните средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. В случая, паричните суми, предмет на искането за отнемане, са преминали през патримониума на Ц. Е. през проверявания период, но липсват доказателства те да са налични, респ. да трансформирани в друго имущество, което да е налично към края на проверявания период. В заключение е прието, че процесните суми не съставляват имущество, подлежащо на отнемане, поради което искът на Комисията е неоснователен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Формулираните в изложението на касатора въпроси са релевантни, но по същите съдът се е произнесъл в съответствие с разрешенията, приети с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателното решение е даден отговор на въпросите – „представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“; и „подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Даденото разрешение е, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения. В случая, по делото е установено, че паричните суми, чието отнемане се претендира, са преминали през патримониума на Ц. Е. за изследвания период, но същите не са налични, нито е доказано да са трансформирани в друго имущество, което да съставлява годен предмет на отнемане в края на проверявания период. Този извод не противоречи на приетото с ТР № 4/2023 г., поради което не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Разрешаването на поставените правни въпроси в съответствие със задължителната практиката на ВКС изключва приложението на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – също не се констатира. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от касатора аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. А по формулираните в изложението правни въпроси обжалваният акт не е очевидно неправилен, след като при постановяването му е съобразен точния смисъл на приложимия закон и относимата задължителна практика на ВКС. Адвокат М. и адв. П. са участвали в производството по чл. 288 ГПК като особени представители (чл. 47, ал. 6 ГПК) на ответника К. Е., като участието им се е изразило в изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без участие в съдебни заседания. Съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, за осъществената защита пред ВКС им се следва възнаграждение общо в размер на сумата 500 лв. Този извод следва от текста на нормата по чл. 47, ал. 6 ГПК, че при наличие на законовите предпоставки съдът назначава „особен представител на разноски на ищеца“, както и от общото правило по чл. 78, ал. 1 ГПК, че задължената за разноски страна заплаща възнаграждение за „един адвокат“. Поради това, независимо от обстоятелството, че по делото ответникът е бил представляван от двама особени представители (според поисканото от АК – С.), възнаграждението следва да се определи и се дължи общо като за един адвокат. Предвид изложеното, ищецът трябва да бъде осъден да заплати на адв. М. и адв. П. общо сумата 500 лв., съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ (в редакцията й до изменението в ДВ бр. 88/2022 г., тъй като отговорът е депозиран преди това изменение). С оглед изхода на спора, възстановяването й като разноски от страна на ответника по касационната жалба, не се дължи на касатора. Основателно е искането на адв. Ж.Ч. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената от него на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА безплатна правна помощ и защита на Цв.Е. пред касационната инстанция. Съдът намира, че в случая се касае само за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без участие в съдебно заседание, като съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. (редакция до изм. с ДВ бр. 88/2022 г., действала към момента на упълномощаването и представянето на отговора на касационната жалба). Предвид минималния обем извършени от адв.Ж.Ч. процесуални действия по защитата на ответницата и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото в селективната фаза по чл. 288 ГПК, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в посочения по чл. 9, ал. 3 от Наредбата минимален размер от 500 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение