Определение № 284 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3789/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. К. А. срещу въззивно решение № 37/20.01.2025 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по въззивно гр.д. № 890/2024 г. Касаторът излага касационни доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете. Насрещната страна [община], представлявана от кмета Д. Б., чрез юрисконсулт Н. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, евентуално – неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, но е недопустима. Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове: за недължимост на вземане за главница в размер на 744,90 лв. и на вземане за законна лихва в размер на 234,91 лв., за които вземания е издаден акт за установяване на задължения по декларации и е образувано изпълн. дело № 1534/2022 г. на ЧСИ С. Б., на осн. чл. 439 ГПК; за осъждане на [община] да заплати на С. К. А. сумата от 1430,90 лв. – недължимо платена по изпълн. дело № 1534/2022 г. на ЧСИ С. Б., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; Исковете са граждански, оценяеми, облигационни. С оглед данните по делото съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК (редакция ДВ, бр. 86/2017 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Въззивният съд и сам е посочил, че решението му е окончателно, но въпреки това е администрирал касационната жалба, вместо да я върне на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Администрирането на касационната жалба от втората инстанция не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство - прекратено. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 40,90 евро (превалутирана по чл. 12 ЗВЕРБ сума от 80 лв., и закръглена по чл. 13 ЗВЕРБ) юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя, предвид фактическата и правна сложност на делото и положения труд. Мотивиран от горното, съдът