Решение № 3112 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на електронното управление, подадена чрез адвокат Големанова, против решение № 19962/10.06.2025 г., постановено по административно дело № 2873/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. С оспореното решение е отменена заповед № ЧР-73/28.02.2025 г. на министъра на електронното управление, с която на основание чл. 107, ал. 2 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Б. А. Ц. на длъжност „ръководител Инспекторат“ в същото министерство. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което процесната заповед да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат Златинова. Ответникът - Б. А. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Гачев в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. С решението на Административен съд - София - град е отменена заповед № ЧР-73/28.02.2025 г. на министъра на електронното управление, с която на основание чл. 107, ал. 2, във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Б. А. Ц. на длъжност „Ръководител на инспекторат“, в звено „Инспекторат на Министерството на електронното управление“, с ранг III старши, считано от 04.03.2025 г., поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността – "неприемливо изпълнение". За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на държавния служител и в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът обосновава извод, че годишната оценка и корекцията й са немотивирани, бланкетни и не се основават на обективно установими факти, относими към изпълнението на целите, задълженията и компетентностите на служителя. След преценка на събраните по делото доказателства достига до извод, че атестирането е извършено в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), което обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон. По тези съображения отменя административния акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, а материалноправните основания за постановяването му са недоказани, като изложените мотиви в оспореното решение в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Служебното правоотношение на Б. А. Ц. е прекратено след като тя получава при атестиране най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността с посочено в заповедта правно основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съдът е извършил коректен анализ на релевантните фактически обстоятелства и е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при постановяването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи. В процесния случай от съдържанието на приетия по делото "Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции" на служителя Б. А. Ц. се установява противоречие между изложеното от оценяващия ръководител на проведената междинна среща. Налице е и противоречие с изложените мотиви за годишната оценка за изпълнение на длъжността, което води до необективно извършване на оценката. Съгласно чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Нещо повече, дори и посочените във формуляра за корекция на годишна оценка съображения на контролиращия ръководител да са верни, то оценката трябва да е годишна, т. е. да отразява изпълнението на задълженията за целия оценяван период, включително и за периода до междинната среща, който в случая е оценен позитивно. При проведената междинна среща не са отправени никакви оплаквания към служителя по повод изпълнение на служебните й задължения или за конкретни нейни действия, които се нуждаят от корекция, съгласно изискването на чл. 12, ал. 3 НУРОИСДА. Напротив, посочено е, че Б. А. Ц. изпълнява целите от индивидуалния си работен план по начин, осигуряващ добър краен резултат. Представя структурирани становища. Познава структурата и функциите на администрацията, принципите и правилата на нейната дейност като прилага коректно вътрешните правила и процедури. Работи добре със съдържанието на документите. Създава цифрово съдържание (текст, таблици, изображения) в поне един формат чрез дигитални инструменти и редактира съдържание, създадено от други. Осъществява дигитална комуникация чрез ползване на функции и инструменти в съответствие с приложимите правила. Познава и прилага правилата за информационна сигурност, съобразно длъжността си. На този етап не се налага актуализиране на индивидуалния работен план. Обосновано е заключението, че междинната среща е проведена, без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. На същата е прието, както се посочи по-горе, че служителят изпълнявана целите от индивидуалния си работен план по начин, осигуряващ добър краен резултат. Последното безспорно обосновава извода за положителната оценка относно изпълнението на длъжността, заемана от Б. А. Ц.. При тези обстоятелства, констатациите на оценяващия ръководител на междинната среща са в пълно несъответствие с определената годишна оценка "неприемливо изпълнение" и изложените за нея мотиви. На тази среща няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват нормите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план, не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от своя страна е лишило оценявания служител от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Оценката както правилно е приел първоинстанционният съд, следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя, поради което крайната оценка не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период. На следващо място, дори да се приеме за доказано изложеното от контролиращия ръководител във формуляра за корекция на годишната оценка, същото не може да обоснове крайния резултат, доколкото годишната оценка следва да обхваща изпълнението на служебните задължения за целия оценяван период. В конкретния случай периодът до провеждане на междинната среща е оценен положително, като липсват данни за констатирани конкретни пропуски или неизпълнение през първата половина на годината, което изключва възможността за формиране на обобщена оценка "неприемливо изпълнение". Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. От съдържанието на Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността " Ръководител на инспекторат " от Б. А. Ц. безспорно се установява, че изложените мотиви от оценяващия ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 ЗДСл. В случая поставената оценка "неприемливо изпълнение" е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а от НУРОИСДА. Констатираните нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизлагането на мотиви (същите, както и целите в индивидуалния работен план са общи, декларативни и неподкрепени с конкретни, обективно установими данни) относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Относимите материално-правни норми са приложени и тълкувани по правилен начин. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, предоставил е възможност на страните да сочат доказателства, които са анализирани правилно. Постановен е мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установени обстоятелства са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 920. 33 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,