Определение № 210 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 684/2015 г.
ВКСII гражданско отделение10.07.2015 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2933 от 25.11.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 2060/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 2933 от 25.11.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 2060/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА определение № 8084 от 16.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 7282/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас. ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за изпълнение на процедурата по чл.402, ал.1 ГПК и произнасяне по съществото на молбата на „Лидл България ЕООД енд Ко” КД за отмяна на допуснатото по гр.д.№ 3020/2000 г. на РС – Бургас обезпечение на предявен от [фирма] – [населено място] иск по чл.97 ГПК (отм.). ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 21949 от 29.12.2014 г. на „Лидл България ЕООД енд Ко” КД чрез адвокат Ц. Л. от САК срещу определение № 2933 от 25.11.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 2060/2014 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 8084 от 16.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 7282/2014 г. по описа на Районен съд - Бургас. Наведени са оплаквания, че въззивното определение е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено. В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по процесуално-правен въпрос относно кръга на заинтересованите страни по смисъла на чл.402, ал.1 ГПК, разрешаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с разясненията, дадени с т.6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима от гледна точка разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по молбата на „Лидл България ЕООД енд Ко” КД за отмяна на допуснатото по гр.д.№ 3020/2000 г. на РС – Бургас обезпечение на предявен от [фирма] – [населено място] иск по чл.97 ГПК против Й. С. Д., Н. С. Б. и Т. С. Г. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Съдилищата са приели, че отменяване на обезпечението съгласно чл.321, ал.1 ГПК , съответно – чл.402, ал.1 ГПК се постановява по молба на заинтересуваната страна – в исковия и/или обезпечителния процес, а молителят се явява трето, неучастващо в производството по гр.д.№ 3020/2000 г. лице. Така той не разполага с процесуална легитимация да иска отмяна на обезпечението, като е без значение обстоятелството, че се позовава на право на собственост върху възбранения недвижим имот. С оглед така формираната решаваща правораздавателна воля, ВКС намира, че въпросът относно кръга на заинтересованите страни по смисъла на чл.402, ал.1 ГПК има обуславящо значение за изхода на спора, в смисъла, разяснен с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, като същият е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика – т.6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, поради което следва да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са:
ищецът - при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия,
ответникът и
всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Посочени са и конкретни хипотези на трети лица, легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска: при налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” такъв е взискателят, който не е страна по предявения иск; с такава легитимация разполага и третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването. Изрично е пояснено, че „трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот или да иска отмяната е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника.”. Формираният от въззивния съд на база незадължителна съдебна практика, датираща преди приемането на ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, извод в противоречие с тази постановка е неправилен и е довел до неправилно приложение на процесуалния закон. Необосновано също така е прието, че молителят „Лидл България ЕООД енд Ко” КД се явява трето лице по отношение страните по гр.д.№ 3020/2000 г. на РС-Бургас. Видно от доказателствата за извършените преобразувания, установяващи правоприемство между „Лидл България ЕООД енд Ко” КД и „И. - Търговия” КД – от една страна, а от друга – сключените сделки по отношение процесния по гр.д.№ 3020/2000 г. на РС-Бургас недвижим имот, налага се извода, че „Лидл България ЕООД енд Ко” КД се явява частен правоприемник на първоначалните ответници Й. С. Д., Н. С. Б. и Т. С. Г., чиито наследници по закон са се разпоредили с имота, в крайна сметка придобит от настоящия жалбоподател. В тази ситуация дружеството се явява легитимирано да сезира съда с искането по чл.402, ал.1 ГПК независимо от изложените по-горе съображения по въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение