Определение № 2795 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2221/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от ОБЩИНА МЕЗДРА, код по БУЛСТАТ[ЕИК], против Решение № 448 от 19.07.2024 г. по в.гр.д. № 253/2024 г. на Окръжен съд – Враца, с което касаторът е осъден на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 1 201, 81 лв. (разликата между уважения от районния съд размер на главницата от 7 639, 77 лв. до пълния претендиран размер от 8 841,58 лв.), представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №[ЕИК]/23.01.2022 г. на основание застрахователна полица № 0320229907000209 от 05.01.2022 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа” със застрахователно покритие „Пълно Каско” за причинени щети на автомобил марка „Форд”, с рег. [рег.номер на МПС], при ПТП, реализирано на 23.01.2022 г., в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.11.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 28, 26 лв. (разликата между уважения от районния съд размер от 195, 24 лв. до пълния претендиран размер от 223, 50 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 05.08.2022 г. - 04.11.2022 г.; сумата 117, 77 лв., представляваща допълнителни съдебни разноски за първоинстанционното производство; сумата 250 лв., представляваща съдебни разноски за въззивното производство. Видно от въззивното решение, основанието на претендираното суброгационно право от ищеца „Дженерали застраховане“ АД е заплащането на застрахователно обезщетение, дължимо от застрахователя по договор за имуществена застраховка с покритие „пълно каско“, обективиран в полица № 03202299007000209 от 05.01.2022 г., сключен между „Дженерали застраховане” АД и „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД, по отношение на лек автомобил марка „Форд“, с рег. [рег.номер на МПС], със срок на действие на застраховката за периода от 17.01.2022 г. до 16.01.2023 г., който лек автомобил е бил повреден в срока на действие на горепосочения договор и за което застрахователят е извършил застрахователно плащане. След изплащане на обезщетението застрахователят е поискал платената сума да му бъде възстановена на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ от причинителя на вредата, твърдейки, че това е [община]. Аргументирал е, че общината има задължение да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътната мрежа – публична общинска собственост, поради което следва да отговаря за вредите от бездействието на служителите, на които е възложила осъществяването на това задължение. В настоящия случай, [община] е възложила на третото лице – помагач „Мегаинвест-Холд” ЕООД да извършва поддържане, снегопочистване и опесъчаване на общинска пътна мрежа. От изложеното следва, че спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане- абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ, което обуславя търговския характер на делото, чийто предмет е заплатеното застрахователно обезщетение. Застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника – причинител на увреждането с плащането на застрахователното обезщетение. Спорните права са породени във връзка с договор за имуществено застраховане и плащане на застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на него. Съгласно задължителните указания по ТР № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 ГПК според който те се отнасят до право или правно отношение, породено или отнасящо се до: търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; приватизационен договор, договор за обществена поръчка, концесионен договор, картелни споразумения, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция, злоупотреба с монополно или господстващо положение; както и посочените в т. 3 и т. 4 искове, за които в закон е предвидено, че са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция /например, исковете за защита на членствени права; за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, които се предявяват пред окръжния съд по седалището на дружеството; исковете за попълване масата на несъстоятелносттта, визирани в чл. 649 ТЗ, които се предявяват пред съда по несъстоятелността и др./. Изрично изброените в чл. 365 ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. При съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. Меродавно за настоящия правен спор е и обстоятелството, че касаторът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция визира физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физически лица, които като страна по договор по този закон действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Кодексът на застраховането използва понятието „ползвател на застрахователни услуги“, в което попадат застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет, поради което не е потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗПП, а с оглед процесното правоотношение не попада и в обхвата на понятието „ползвател на застрахователни услуги“, дадено в чл. 2, ал. 2 от КЗ. Наред с гореизложеното, настоящият състав споделя практиката на ВКС за търговския характер на споровете по чл. 410 от КЗ, обективирана в Определение № 496 от 01.03.2024 г. по ч. т. д. № 178/2024 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и Определение № 603 от 14.03.2024 г. по т. д. № 1198/2023 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Претендираната сума, преценена с оглед на размера, определящ възможността за осъществяване на касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., налага извода, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Насрещната страна претендира заплащане на разноски за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, пред касационната инстанция. Размерът на дължимото на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение на ответника по касация следва да се определи съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, а именно в размер на 150 лв. Водим от горното, състав на Първо т.о. на ВКС