Определение № 88 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 413/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2504/10.11.20 по ч.г.д.№.2718/20 на САС, ТО, 13с., е потвърдено определение №.3980/21.02.20 по г.д.№.10222/19 на СГС, ГО, І-27с., в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от М. И. В. искове по чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД срещу „Евроинс“ на основание чл.129 ал.3 ГПК и е оставено без уважение искането й за освобождаване от разноски на основание чл.83 ал.2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от М. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК -очевидна неправилност. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С атакуваното определение са проследени хронологично извършените процесуални действия по делото – с исковата молба /ИМ/ са били предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД срещу физически и юридически лица, едно от които индивидуализирано като „Евроинс“; с разпореждане от 5.08.19 ИМ е била оставена без движение с указания за уточняване от какво произтича претендираната солидарна отговорност на ответниците, вкл. Евроинс, което не е обозначено какво дружество е и не са посочени седалище и адрес на управление; с молба от 2.10.19 ищецът е отстранил част от нередовностите, като по отношение на Евроинс е уточнено, че индивидуализиращи белези ще бъдат посочени след представяне от ответника НБ „Лифтконтрол“ООД на посочен застрахователен договор; с разпореждане от 23.10.19 ИМ отново е била оставена без движение с указания да се уточни срещу кое застрахователно дружество „Евроинс“ се предявяват исковете, като се посочи седалище и адрес на управление; с молба от 6.11.19 ищцата е поискала продължаване на срока за изпълнение на указанията и издаване на удостоверение, с което да се снабди от Държавна агенция за метрологически технически надзор с данни за дружество Евроинс, подробно посочени в молбата; с разпореждане от 8.11.19 съдът е продължил срока за отстраняване на нередовността с един месец, считано от изтичане на първоначално определения, и е наредил издаване на исканото съдебно удостоверение; същото е издадено на 11.11.19 и е приложено неполучено по делото. От правна страна е прието, че ИМ спрямо ответника Евроинс правилно и законосъобразно е била върната. Посочено е, че до изтичане на продължения от съда срок - до 9.12.19 вкл., ищецът не е отстранил допуснатите нередовности съгласно изискванията на чл.127 ал.1 т.2 ГПК- не е посочил адрес на дружеството. Възраженията за допуснати нарушения предвид неуведомяване на страната за издаденото съдебно удостоверение и липса на предупреждение, че ако не се яви да го получи, производството ще бъде прекратено по отношение на конкретния ответник, са намерени за неоснователни. Посочено е, че съдът не е длъжен да уведомява страна, че е издал по нейно искане удостоверение, това възражение не почива на твърдение за нарушение на конкретна правна норма – поради което е неоснователно. Исковата молба е върната за това, че в определения срок ищецът не е отстранил нередовността спрямо ответника Евроинс, съгласно изискванията на чл.127 ал.1 т.2 ГПК, а не поради това, че издаденото удостоверение не е било получено. Във връзка с искането за освобождаване от разноски е прието, че на етапа, на който е направено – преди размяната на книжа с ответника, то се явява преждевременно и поради това правилно е било отхвърлено - към този момент съдът не се е произнасял по доказателствени искания и не е възлагал разноски на страните; преценката за освобождаване от ДТ и разноски в производството се дължи при възникване на задължение на страната за внасяне на такива и наличие на данни по чл.83 ал.2 т.1-т.7 ГПК. При тези обстоятелства е намерено, че доколкото към момента задължение за разноски в тежест на ищцата не е възниквало, искането за освобождаване от такива е неоснователно. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения и определения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК обн. в ДВ бр.86/17), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281 т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното решение, респективно определение, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ГПК. В случая атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са ясни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Само за пълнота следва да се посочи, че обстоятелството, че определението, с което срокът е бил продължен, не е било съобщено на касатора, не рефлектира върху законосъобразността на определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Това е така, доколкото моментът, от който тече продълженият по реда на чл.63 ал.1 ГПК срок, е изрично определен в чл.63 ал.2 пр.2 ГПК. Този момент е изтичането на първоначалния срок. След като е налице императивно определено от закона начало на продължения срок, за настъпването му не е необходимо уведомяване на страната, която ще се ползва от продължаването. Тя следва сама да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл.63 ал.1 ГПК, включително и в хипотезата, когато същата не е уважена /в този смисъл и константната практика на ВКС - определение №.412/01.10.09 по ч.гр.д.№.329/09, ГК, ІІ ГО на ВКС, определение №.79/4.02.10 по г.д.№.24/10, ІV ГО на ВКС, определение №.150/2.03.10 по г.д.№.109/10г. на ІV ГО ВКС, определение №.625/15.07.10 по г.д.№.531/10г., ВКС, І ТО, опр. №.147/05.03.10 по ч.г.д.№.84/10, ІІІ ГО и др./ или произнасянето не е направено в деня на постъпването й. Аналогичното важи и за издаденото съдебно удостоверение – законът не предвижда задължение за съда да уведомява страната за издадени по нейно искане удостоверения, респективно тя е длъжна, с цел обезпечаване на бързина и ефективност на производството, да следи сама за актове и действия, за които не е предвидено уведомяване. Същевременно редът по чл.190 ГПК за задължаване на страна да представи по делото находящ се в нея документ е относим към етапа на събирането на доказателства /самата разпоредба на чл.190 се намира в Глава 14 на ГПК – „Доказателства“, раздел 4 „Писмени доказателства“/-към който съдът пристъпва само при условие, че е налице редовна ИМ, респективно нередовността на предявената е отстранена и не са налице пречки за разглеждането на делото (съгласно чл.140 ГПК съдът пристъпва към произнасяне с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата едва след като провери редовността и допустимостта на предявените искове) /какъвто не е бил разглежданият случай по отношение на ответника Евроинс/, а не към етапа на проверката за редовност на исковата молба. При тези обстоятелства, след като е поискала продължаване на срок и издаване на удостоверение - които искания съставляват допустими и годни средства за отстраняване на нередовността на исковата молба и са били удовлетворени, страната не е имала основание да очаква произнасяне и по реда на чл.190 ГПК и е следвало да се възползва от предоставения й срок и издаденото удостоверение, за да отстрани недостатъците на исковата молба, респективно, при недостатъчност на срока, да поиска ново продължаване. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,