Определение № 467 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 390/2011 г.

Образувано е по частна жалба на Р. Г. Е. срещу определение № 468 от 17.05.2011 г. по в. ч. гр.д. № 484 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 17.03.2011 г. по гр.д. № 12054 /2010 г. на Русенския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска на жалбоподателката срещу В. И. Ш.. Жалбоподателката твърди, че определението е незаконосъобразно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна В. И. Ш. не изразява становище. Настоящият състав намира следното: Р. Г. Е. е предявила срещу В. И. Ш. иск за заплащане на сумата 7,171.40 лева, който основава на следните твърдения: страните са били съпрузи, бракът им е прекратен на 02.08.2007 г. с влязло в сила съдебно решение. По време на брака и преди фактическата раздяла между двамата, те са изплатили общо 14,362.80 лева по лизингов договор за лек автомобил, но ползата за това е била само за ответника, а общите разходи трябва да носят общи ползи, претендираната сума е половината от общия принос, с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищцата. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение, с което е одобрено споразумение между страните по чл.99,ал.3 СК (отм.) в т.7 от което страните са уговорили, че със споразумението уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си и нямат претенции за такива; споразумението има договорен характер и прехвърлително действие, които препятстват уредените с него въпроси да бъдат пререшавани, а одобреното от съда споразумение има силата на спогодба и страните не могат да претендират, че отношенията им са различни от уредените в спогодбата, поради което и предявеният иск, който не е основан на обстоятелства, които са възникнали след прекратяването на брака, е недопустим. В изложението на основанията по чл.280,ал.1 ГПК жалбоподателката твърди, че по въпроса: когато в споразумението няма пълно уреждане на имуществените въпроси, въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 124 /22.06.2010 г. по гр.д. № 792 /2009 г., ІІ г.о., с което е прието, че единственият възможен ефект (извод) е да се приеме, че страните са оставили тези отношения да съществуват при равни права и че въпросът: дали е допустимо съдът да одобрява споразумения, уреждащи лични и имуществени отношения при прекратяване на брака, ако не е запознат със съдържанието на уговорките между страните, има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че първият въпрос не е обуславящ, доколкото в съдържанието на т.7, точно (обосновано) възпроизведено от въззивния съд, е уговорено точно обратното на посоченото във въпроса - че с това споразумение страните уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си и нямат претенции за такива (произтичащи от такива) помежду си. Вторият въпрос също не е обуславящ изводите на въззивния съд, доколкото брачният съд, който е одобрил споразумението, е възпроизвел съдържанието на уговорката между страните в т.7 при утвърждаване на споразумението, уговорката е ясна, съдържанието и може да бъде изведено чрез тълкуване, тя е валидна и обвързва страните, поради което не може да се приеме, че съдът е утвърдил споразумението в частта по тази уговорка, без да е запознат със съдържанието и. От изложеното следва, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, предвидени в чл.274,ал.3 ГПК като предпоставки за допускане на обжалване с частна жалба пред ВКС. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, насрещната страна не претендира разноски, нито е доказала, че е направила такива, поради което и разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав