Определение № 346 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Къна Д. Димитрова, Е. И. Б. и Любов П. Бояджиева чрез адв.А. А. от САК срещу решение № 1489 от 1.03.19г.по гр.дело № 9096/18г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 2.05.17г.на СРС, 36 състав по гр.дело № 75394/15г.в частта, в която срещу тях е уважен иск на В. Д. А. по чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата 3000 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите считат, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: За приложението на принципа за свободно изразяване на мнение,въведен с чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и в чл.10 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в официалните отношения между физически лица и юридическо лице; Следва ли институтът на непозволеното увреждане да се прилага в полза на трето лице, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди, получени вследствие от официалните отношение между физически лица и юридическо лице, като претенцията се насочва срещу изправната страна /физическото лице/ в тези официални отношения. Постъпила е касационна жалба и от С. С. А.,която поддържа, че са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: Допустимо ли е воденето на множество отделни съдебни производства при наличието на солидарна отговорност на ответниците; Допустимо ли е да се претендира за едно и също нещо множество пъти различни суми за неимуществени вреди и как ищецът определя кой от солидарните длъжници колко му дължи за причинените неимуществени вреди; Може ли да се претендира деликтна увреда – причинени неимуществени вреди ,поради подаването на жалба срещу лица до компетентни овластени органи,пред които лицето отговаря.Посочва и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата В. А. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът В. А. работи като адвокат.Ответниците са съседи на имота на ищеца, находящ се в [населено място],ул.20 № 6 и са участвали в изготвянето на колективна жалба срещу него с вх.№ 2554/13г.,адресирана до Висшия адвокатски съвет, СГП,СРП и МВР, с приложена към нея подписка.Установено е, че във връзка с тази жалба срещу ищеца е образувана дисциплинарна преписка № 5/14г, която е прекратена.Установено е още, че при извършени проверки от СО-район „В.“ на 26.07.10г., на 18.09.12г. и на 16.07.14г. в имота на ищеца в [населено място],ул.20 № 6, не е констатирано изтичане на битово –фекални води от и около септичната яма на имота по терена към съседните имоти, каквито твърдения имало в жалбата. Образуваната във връзка с колективната жалба преписка на СРП също е била прекратена.От свидетелските показания въззивният съд е приел за доказани негативните изживявания, претърпени от ищеца в резултат на жалбата на ответниците, изпратена до различни инстанции. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците.Във връзка с възражението им за недопустимост на иска по отношение на тях и на съдебното решение, тъй като са заведени отделни производства за един и същ деликт срещу лицата,подписали колективната жалба, са изложени съображения, че в случая не е необходима съвместна процесуална легитимация, която да е предпоставка за допустимост на иска,като образуваните по искове на В.А. са срещу различни ответници и нямат субективен идентитет. Направен е извод, че твърденията, изложени в колективната жалба, са клеветнически доколкото твърдят факти от действителността, които не е установено да съществуват.Съдът е счел,че сумата 3000 лв е справедлив размер на обезщетението за доказаните неимуществени вреди. По касационната жалба на Къна Димитрова, Е. Б. и Любов Бояджиева: В разглеждания случай не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК. Не е налице твърдяното от жалбоподателите противоречие с практиката на ВКС.В редица решения на ВКС/ р. № 245 от 5.11.14г.по гр.д.№ 1734/14г.на 3 –то г.о.; р № 758 от 11.02.11г.по гр.д.№ 1243/08г.на 4-то г.о.; р.1347 от 18.12.08г.по гр.д.№ 5006/07г.на 2-ро г.о./ е посочено,че искането за защита,отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право,поради което е правомерна дейност,освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана ,за да се вреди на доброто име.В този смисъл са и цитираните от жалбоподателите решения / р.209/27.09.13г.по гр.д.№ 1747/13г.; р.484/9.06.10г.по гр.д.№ 1438/09г. на 3-то г.о., р.№ 62/6.03.12г.по гр.д.№ 1376/11г.на 4-то г.о./ В обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че ответниците са злоупотребили с дадените от закона им права да сезират държавните органи за извършени от ищеца нарушения, изложените в колективната жалба твърдения са опозоряващи за личността му, тъй като целят да създадат негативна оценка за него и не е установено да са верни, поради което е направил извод за основателност на претенцията по чл.45 ЗЗД. Преценката на доказателствата, въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали е осъществено противоправно поведение, би могла да доведе до необоснованост на съдебния акт, която обаче подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, а не е основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК при липсата на доводи, обосноваващи противоречиво разрешаване на поставените въпроси с актове на Конституционния съд на РБ или на С.,както и че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед промяна в законодателството или обществените отношения или твърдения,че правните норми са неясни или противоречиви. По касационната жалба на С. С. А.: Поставените от жалбоподателката въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.В решение № 449 от 3.06.10г.по гр.дело № 541/10г.на ВКС,Трето г.о.,е посочено,че отговорността по чл.45 ЗЗД е деликтна,а отговорността при деликт е солидарна – чл.53 ЗЗД.При искове срещу солидарни длъжници е налице обикновено, а не необходимо другарство.По отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл.121 – 127 ЗЗД, затова искът за заплащане ная обезщетение за причинените вреди може да бъде предявен и само срещу един солидарен длъжник. В този смисъл е и решение № 724 от 12.01.11г.по гр.дело № 448/10г.на 3-то г.о.,в което е прието,че щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл.53 ЗЗД,те отговарят солидарно за тях.Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците- чл.122 ал.1 ЗЗД.Той може да предяви правата си срещу един, срещу няколко или срещу всички длъжници.В решение № 141 от 1.08.14г.по гр.дело № 141 от 1.08.14г.по гр.дело № 5015/13г.та 4-то г.о. е посочено,че когато претенцията е за солидарно осъждане съдът не може да разпределя отговорността,тъй като кредиторът има интерес да разполага с възможността да насочи изпълнението за цялото вземане срещу всеки от длъжниците,тъй като задължението е едно,но може да бъде разпределено между тях само по волята на кредитора. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочената практика. Върховният касационен съд намира,че и релевираното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява.Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма,на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор,както и когото въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която да е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение. В полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски за тази инстанция, тъй като няма доказателства такива да се направени. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.