Определение № 2455 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М., подадена чрез процесуален представител адв. Р. П. против решение № 539/16.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 681/2025г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 650/30.05.2025г. постановено по гр.д. № 3117/2025г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД Н. Г. М. с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на „Лидер - Транспорт“ ООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 50000 лева, представляваща сбор от предявени частични искови претенции, представляващи обезщетение за имуществени вреди под формата на направени разходи в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, който на 01.07.2023г. при изпълнение на служебните си задължения при извършване на международен превоз на товари по курс Холандия-Гърция с превозно средство, собственост на работодателя – тежкотоварен автомобил Scania, с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке Koegel с рег. [рег.номер на МПС], при управление на превозното средство след употреба на алкохол над допустимите стойности – 0.72 мг/л е нанесъл имуществени вреди на работодателя в общ размер на 329 209.67 лв., както следва:

• 500 лв. частично от сумата 2581.70 лв., представляваща левовата равностойност на 1320 евро – заплатена от ищеца глоба за извършеното от ответника нарушение, наложена от Областна администрация Рид с кочан № 101202, пореден номер 10;

• 10 000 лв. частично от сумата 70914.48 лв., представляваща левовата равностойност на 36258 евро – заплатена от ищеца такса за противопожарна служба и аварийно-спасителни работи за изтегляне и транспортиране до фирма за оползотворяване на отпадъци на влекача и ремаркето;

• 10 000 лв. частично от сумата 10135.03 лв., представляваща левовата равностойност на 5181.96 евро – заплатена от ищеца такса за изкопни и земни работи и почистване на асфалта след пожара;

• 10 000 лв. частично от сумата 131578.46 лв., представляваща левовата равностойност на 67275 евро – заплатена от ищеца стойност на превозвания товар – 10-12 % DB82 какао на прах – 23030 тона, опаковани в 897 торби по 25 кг;

• 10 000 лв. частично от 91200 лв., представляваща 80 % от стойността на опожарения влекач „Scania“, с peг. номер РА 4422 КМ;

• 9500 лв. частично от 22800 лв., представляващи 80 % от стойността на опожареното ремарке „Koegel“, с peг. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва върху всяка от исковите претенции от подаване на исковата молба в съда – 22.07.2024г. до окончателното плащане.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички негови възражения, не е преценил всички събрани доказателства, обусловило достигане до неправилни и необосновани правни изводи. Поддържа, че управлението на МПС в нарушение на ЗДвП и причиняване на ПТП след употреба на алкохол представлява непредпазливо престъпление, като алкохолът не превръща деянието автоматично в умишлено, а при липса на доказан умисъл в практиката се прилагат правилата на ограничената имуществена отговорност на работника по чл. 203, ал. 1 от КТ, а не тези за пълната, дори поведението да е укоримо. Твърди, че за приложението на чл. 203, ал. 2 от КТ е необходимо пълно доказване от ищеца на умисъла, като грубата небрежност не е достатъчна. Счита, че в случая съдът не е направил разлика между деянието, причинило ПТП – пропадане на гумите на полуремаркето на автокомпозицията /влекач и полуремарке/ в склона, без причиняване на вреди и възникването на пожара от триенето на гумите при опита да се изтегли автокомпозицията от склона с причиняване на вредите по нея, товара и околната среда. ПТП е настъпило при управление на МПС след употреба на алкохол, но от това деяние не е възникнал пожар и не са причинени вреди, а пожарът, респ. погиването на имуществото /влекач, ремарке, товар и околна среда/ е възникнал от превъртането на гумите и запалването им при изпълнение на указанията на ищеца и опита му да изтегли автокомпозицията на пътното платно. В случая поддържа, че липсват доказателства ответникът да е предвидил настъпването на пожара след ПТП и да е искал и/или допускал вредите за работодателя като допустим конкретен резултат. Ето защо счита, че предявените искове следва да се отхвърлят, а отговорността на работника да се ангажира по реда на ограничената имуществена отговорност.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Лидер – Транспорт“ ООД, чрез процесуален представител адв. И. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касационната жалба е недопустима в частта, насочена срещу въззивното решение постановено по иска с цена в размер на 500 лв. – частичен иск с цена на цялата претенция от 2581.70 лв., представляваща левовата равностойност на 1320 евро – заплатена от ищеца глоба за извършеното от ответника нарушение, наложена от Областна администрация Рид. В тази част касационната жалба е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване решение по въззивно дело, постановено по иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД. Ето защо в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 01.07.2022г., по силата на което ответникът е заемал длъжността “шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при ищеца. От приложените по делото заверени копия на документи, касаещи процесния инцидент, издадени от компетентните органи на Р. Австрия, приел, че на 01.07.2023г. при изпълнение на служебните си задължения, ответникът изпълнявал курс от Холандия до Гърция, като управлявал тежкотоварен автомобил Scania с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке Koegel с рег. [рег.номер на МПС], като осъществил ПТП в Райхерсберг, Австрия, Френстерщрасе 1, без участието на други превозни средства като управляваната от него товарна композиция при опит да обърне към достъпа до фирма Haidl Fenster, при движение на заден ход, полуремаркето се е плъзнало по намиращия се там насип и е заседнало. Ответникът се е опитал да подкара камиона напред, като при постоянно ускоряване и превъртане на гумите, възникнал пожар, обхванал целия камион, който изгорял напълно, заедно с товара – собственост на трето лице. В резултат на пожара били нанесени вреди по оградата на Haidl, както и отстранена голяма площ от земната маса. При извършена проверка от контролните органи на Австрия, обективирана в Преписка изх. № PAD/23/01350094/001/KRIM и след проведения тест е установено, че водачът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол над допустимите стойности - 0.72 мг/л., допуснал е нарушение на действащия в Австрия Закон за движение по пътищата, за което е бил привлечен към наказателна отговорност и временно е било иззето свидетелството му за управление на МПС, а с удостоверение за временно обезпечена сума/запор /конфискация/ на основание Закон за административните нарушения от 1991г. и Закона за движение по пътищата му е събрана сумата от 1320 евро.

От обяснение по случая, дадено от Н. Г. М. от 05.07.2023г. приел за установено, че ответникът писмено е изложил обстоятелствата, че на 29.06.2023г. е натоварил от Холандия за Гърция какао на прах. При почивка е изпил две бири от по 0.330 мл. /и две малки водки според твърденията в отговора на исковата молба/ и приел лекарства. След това заспал около 21:30 часа. Към 03:30 часа станал, изпил три броя „ибупрофен“ от 600 мм. и тръгнал по магистрала А-8, след което по път 148. При опит отново да се върне на магистралата е трябвало да направи маневра на заден ход, при което задните леви колела стъпили в канавката и при опит да излезе на заден ход чул съскане, при което камионът се възпламенил. Направил опит да изгаси огъня, но не успял. Своевременно уведомил работодателя си, като дошли и пожарни коли.

Вследствие на причиненото от ответника ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер на 329209.67 лева, от които въз основа на приетите писмени доказателства за установени приел платена такса за противопожарна служба и аварийно-спасителни работи за изтегляне и транспортиране до фирма за оползотворяване на отпадъци на влекача и ремаркето /по фактура за сервизни услуги от 01.07.2023г./; разходи са направени във връзка с остатъчната част от товара, като тяхната стойност е 5181.96 евро /по фактура № 347545/01.07.2023г./; сумата в размер на 67275 евро, е преведена в полза на „HAITOGLOU BROS S.A. на два пъти с нареждания за превод от 26.07.2023г. и 19.07.2023г. от дружеството /по фактура от 29.06.2023г./.

Въз основа на обсъждане на заключенията на проведени по делото САТЕ, СМЕ и ССЧЕ, въззивният съд приел за установени справедливата пазарна стойност на автомобил марка „Скания“ и полуремарке марка „Кьогел“, както и че същите след опожаряването са негодни за повторна експлоатация, няма и останали годни за повторна употреба части; че приемът на алкохол сам по себе си предизвиква алкохолно опиване в лека степен, достатъчно да повлияе способността за шофиране, както и че приемът на описаните от ответника лекарства в съчетание с енергийна напитка, при тест с дрегер е невъзможно да отчете употреба на алкохол без да има наличие на такъв в кръвта; извел изводи за реално извършените от работодателя преводи на трети лица във връзка с процесния инцидент, за тяхното основание, момент на извършване и размер.

Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд направил извод, че с противоправното си умишлено поведение – управление на товарен автомобил след употреба на алкохол – ответникът е допуснал правонарушение, както и нарушение на задълженията, вменени му в длъжностната характеристика, като не е спазил законови уредби, свързани с правилата за движение по пътищата в страните, през които преминава /т. 10 от длъжностната характеристика – допуснал е нарушение на действащия в Австрия Закон за административните нарушения от 1991г. и Закон за движение по пътищата/ и не е предпазил от повреди повереното му превозно средство /т. 2 от длъжностната характеристика/. Обосновал, че ответникът е действал при евентуален умисъл, тъй като управлението на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите стойности е умишлено деяние, при което водачът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда опасните му последици и допуска настъпването им, в който смисъл се позовал на задължителната съдебна практика. Посочил е, че преди да тръгне да пътува на ответника е бил проведен и инструктаж за безопасност и здраве, видно от приета по делото книга за инструктаж. Като пряка последица от противоправното поведение на ответника, извел, че дружеството „Лидер - Транспорт“ ООД е претърпяло значителни имуществени вреди съизмерими с платените от него суми в претендираните основания и размери: платена такса за противопожарна служба и аварийно-спасителни работи; такса за изкопни и земни работи и почистване на асфалта след пожара; стойността на превозвания товар, който погинал изцяло; стойността на опожарения влекач „Scania“ и опожареното полуремарке „Koegel“, сумите за които са били заплатени от дружеството, а по отношение на автокомпозицията – то се е лишило от нея поради невъзможността да я ползва по предназначение след пожара. За неоснователно приел възражението на ответника, че ПТП било настъпило по непредпазливост. Изтъкнал в тази насока, че констатациите в протокола за установяване на административно нарушение на съставителя на протокола относно формата на вината, при която е предизвикано произшествието, не обвързват съда. С тези изводи приел, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да се уважат като основателни, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът Н. Г. М. в изложение към касационната жалба обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК и поставя като значим за точното приложение на закона и за развитие на правото следния въпрос:

1/ Допустимо ли е прилагането на чл. 203, ал. 2 от КТ само въз основа на установена употреба на алкохол /0.72 %/ при ПТП, без доказателства за съзнателно приемане на настъпването на конкретната имуществена вреда от страна на работника и достатъчно ли е установяването на „груба небрежност“ за ангажиране на пълната имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ?;

2/ Следва ли управлението на МПС след употреба на алкохол да се квалифицира като евентуален умисъл или като форма на непредпазливост при преценката за приложимостта на чл. 203, ал. 2 от КТ? и

3/ Допустимо ли е в трудовоправен спор по чл. 203 от КТ съдът да извежда умисъла по аналогия и разширително в сравнение с умисъла в наказателното право, съответно със съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и/или регресната отговорност по КЗ?.

Сочи, че въпросите са решени в противоречие с постановените от ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 173/25.06.2012г. по гр.д. № 1611/2011г., решение № 162/23.06.2014г. по гр.д. № 7324/2013г., IV ГО, решение № 79/02.06.2016г. по гр.д. № 3536/2015г., IV ГО и др., като и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се и на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на решението.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в описаните хипотези, съдът съобрази следното:

Релевантен и кореспондиращ с мотивите на въззивния съд, както и с въведените в касационната жалба основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от КТ и подкрепящите ги доводи, е въпросът /№ 2/ каква е формата на вината на работника при управление на МПС след употреба на алкохол – евентуален умисъл или непредпазливост, съответно кой е приложимият ред за реализиране имуществената отговорност на работника/служителя за причинените на работодателя вреди.

В практиката си ВКС последователно е разяснил, че с оглед специфичния характер на трудовите правоотношения законодателят е предвидил изрични правила за имуществената отговорност на работника или служителя, като тя бива разграничена на ограничена или пълна имуществена отговорност. Пълната имуществена отговорност се реализира само в случаите, когато работникът е причинил вреда на работодателя умишлено, в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнение на трудовите функции – чл. 203, ал. 2 от КТ, както и при липси, когато работникът или служителят изпълнява функциите на материално отговорно лице – чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Други случаи на пълна имуществена отговорност може да се установяват само със закон – чл. 207, ал. 4 от КТ. Работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ, включително и когато е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП, когато вредата е причинена умишлено. Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 от КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 от КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон.

Въззивният съд е установил, че основание на предявените по делото искове са твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, съобразно които реализирането на отговорността на работника се претендира за вреди, които са причинени от него умишлено, т.е. умисълът следва да е налице по отношение на вредоносния резултат.

Гражданскоправните норми не дефинират формите на вина – умисъл и непредпазливост, но по отношение на тях приложение намират нормите на наказателното право – чл. 11 от НК. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици, и е искал или допускал настъпването на тези последици – чл. 11, ал. 2 от НК, като последиците трябва да са конкретни в представата на дееца, а при непредпазливостта той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати – чл. 11, ал. 3 от НК. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности – пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост – съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства. Наказателна отговорност може да се реализира при деянията по непредпазливост само в изрично посочените в закона случаи /за разлика от административно наказателната отговорност, при която по правило се наказват и умишлените, и непредпазливите деяния, като само в изрично предвидените случаи не се наказват непредпазливите деяния – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН/. Вината е субективно отношение на дееца към деянието, но доколкото намира външно проявление в поведението му, подлежи на доказване на общо основание.

В конкретния случай от данните по делото относно механизма на настъпване на ПТП, въззивният съд приел за установено противоправно деяние – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.72 мг/л, при което и предприета маневра – движение на заден ход, полуремаркето се е плъзнало по насип и заседнало. При опит да подкара камиона напред при постоянно ускоряване и превъртане на гумите в областта на задвижващите колела пламнал огън, обхванал целия камион, който изгорял напълно. Приел, че деянието е извършено умишлено – при евентуален умисъл, а вредите са настъпили в причинна връзка с него. ПТП е настъпило при управление на автомобила след употреба на алкохол и е причинено от водач в пияно състояние според разясненията в ППВС № 1/17.01.1983г. по някои въпроси на престъпленията по транспорта, като пряк и закономерен, а не като случаен и несвързан с това състояние на водача резултат. При концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 промила, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото му състояние е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство, което в случая е довело до плъзване на полуремаркето в канавката, а оттам и до възникване на пожара и погиване на превозното средство. Управлението на автомобила в пияно състояние е умишлено деяние за водача, който съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда опасните му последици и допуска настъпването им. А умишленото причиняване на вреди, въззивният съд обосновал, че обуславя пълната имуществена отговорност на работника по чл. 203, ал. 2 от КТ. Посочената разпоредба възпроизвежда принципа на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за причинна връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/ на определено лице, като нормира три хипотези – вредата е причинена умишлено, вредата е в резултат на престъпление, вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудови задължения. Определящото и при трите хипотези е пряка причинна връзка между вредата и конкретно проявление на определено лице. Причинната връзка между поведението на работника и вредата по делото, въззивният съд приел за установена от заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която приемът на алкохол в установеното количество – 0.72 мг/л, предизвиква алкохолно опиване в лека степен и е достатъчно да повлияе способностите за шофиране. Така извел извод, че като е управлявал превозното средства след употреба на алкохол ответникът не е целял настъпване на причинените вреди, но е допускал същите, поради което направил извод, че е доказано по делото, че претърпените от ответника вреди са причинени умишлено от ищеца. След като отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника, в дължимото обезщетение приел, че следва да се включат само реално претърпените вреди от деликта, чийто размер в случая приел за установен. Решаващите изводи на въззивния съд в този смисъл са съответни, а не в противоречие с практиката на ВКС обективирана в решение № 60156/14.07.2021г. по гр.д. № 3156/2020г. на ВКС, III ГО; решение № 9/31.01.2018г. по гр.д. № 1504/2017г., IV ГО; решение № 224/04.04.2024г. по гр.д. № 924/2023г., IV ГО и др. Установената съдебна практика, която е трайна, ясна и непротиворечива от своя страна, изключва специалният критерий за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Следва да се посочи, че действително съгласно т. 3, б. „б“ от цитираното ППВС № 1/17.01.1983г. по някои въпроси на престъпленията по транспорта е разяснено, че формата на вината на престъплението по чл. 343 от НК е несъзнавана и съзнателна непредпазливост. Разяснено е също, че вината е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение. Умишленото или непредпазливото нарушаване на съответните правила не определя формата на вината, а е обстоятелство от значение за степента на същата. Разясненията в този смисъл не са приложими към разглеждания гражданскоправен спор, доколкото по делото няма данни работникът да е извършил престъпление по чл. 343 от НК, въззивният съд не е приел, че деянието съставлява престъпление по някой от съставите на чл. 343 от НК, а е разгледал иск за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника за причинена от него умишлено вреда на работодателя. Преценил е наличието на умисъл в поведението на работника въз основа на обективните данни по делото – че работникът е шофьор на товарен автомобил, натоварен да извърши курс по описаното направление; че е употребил алкохол и е шофирал поверената му автокомпозиция с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, констатирана надлежно от чуждестранните власти; в което състояние предизвикал ПТП, привлечен е към административнонаказателна отговорност, от което работодателят претърпял имуществени вреди. Съобразно разясненията на ППВС № 1/17.01.1983г. при наличието на пияно състояние и нарушение на правилата за движение, ако не са налице съставомерни последици и причинна връзка между нарушенията на правилата за движение и последиците, деецът ще носи административнонаказателна, а не наказателна отговорност. А както съдът вече посочи, трайно е разбирането в практиката на ВКС, че работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ, включително и когато е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП, когато вредата е причинена умишлено. Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 от КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Въззивното решение и мотивите обусловили резултата по делото не се отклоняват от практиката на ВКС.

Другите два въпроса от изложението /№ 1 и № 3/ - дали за ангажиране на отговорността на работника по чл. 203, ал. 2 от КТ е достатъчно установяването на допусната „груба небрежност“ и дали може съдът да изведе умисъла по аналогия със съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД или регресната отговорност по КЗ – не са включени в предмета на делото. Въззивният съд не е изложил мотиви по тези въпроси, съответно постановеният резултат не е обусловен от техния отговор. Дори и касационната инстанция да даде отговор на тези въпроси, то същият няма да обуслови различен изход на делото по материалноправния спор. Ето защо въпросите не отговарят на изискването за общо основание на чл. 280, ал. 1 от ГПК, определящо приложното поле на касационното обжалване.

Очевидната неправилност на въззивното решение не е обоснована в изложението с конкретни доводи. Съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е самостоятелно и независимо от правните въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до явна неправилност на съдебния акт –прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При извършената от съда служебна проверка не се констатира възможност някои от изводите на Окръжен съд – Пазарджик да са очевидно неправилни.

Следователно, приложно поле на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по делото не е обосновано от жалбоподателя и такова не може да се допусне.

При служебно извършена проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице и друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. ал. 3 от ГПК право на поискани разноски има ответникът по жалбата. Претенцията за разноски на „Лидер - Транспорт“ ООД е в размер на 1188 евро – платено адвокатско възнаграждение. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на касатора.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение