Определение № 458 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1861/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Х. от [населено място], общ. Б. срещу решение № 415 от 22.04.2021 г. по в. гр. д. № 2469/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ГО 19 състав решение № 2809 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 10709/2018 г. в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЗД Бул Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му И. В. Х., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 31.05.2015 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода, че не е активно легитимиран по предявения иск за неимуществени вреди от смъртта на своя брат поради недоказаност на съществувала между тях дълбока и трайна емоционална връзка и настъпили в резултат от смъртта му сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания. Счита, че този извод е неясен и несъответстващ на критериите за близост и интензивност на страданията, а освен това е и неаргументиран, доколкото в решението липсват конкретни и ясни мотиви, основани на обсъждане и анализ на всички доказани по делото житейски обстоятелства, относими към преценката за отношенията с починалия му брат и към интензивността на страданията от смъртта на последния. Според касатора, решаващият състав е взел предвид само част от релевантните в случая обстоятелства, а другите или ги е пренебрегнал или не е възприел правилно установяващите ги гласни доказателства. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, са поставени въпросите: „ 1. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да се позове формално на понятието традиционно близки отношения между братя и нормално присъщи болки и страдания от настъпила смърт, без да отчете спецификата на процесния случай и да обсъди отделно установените в процеса конкретни обстоятелства, като изложи конкретни мотиви за отхвърлителния диспозитив за това, защо счита, че процесните отношения не се отличават от традиционно близките отношения между братя, а болката и страданията не надхвърлят по интензитет обичайните; 2. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да не отчете и обсъди разпоредбите на общностното право, имащо директно приложение по отношение на материалната легитимация на братята и сестрите по смисъла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и замяна на Рамково решение № 2001/220/ПВР на Съвета и да извежда разбирането си за близост в отношенията, интензивност и продължителност на страданията не от принципните положения на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а при условията на неясно приложение на указанията по Тълкувателно решение“. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, а за втория въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – „ЗД Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че смъртта на И. В. Х. (брат на ищеца) e настъпила при пътно-транспортно произшествие от 31.05.2015 г., причинено виновно и противоправно от застрахования при ЗД „Бул Инс“ АД водач Н. Л., с оглед на което е счел, че ответният застраховател е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Решаващият състав не е споделил обаче извода на първата инстанция, че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат. Приел е, че показанията на разпитания по делото свидетел доказват наличието на емоционална връзка между ищеца и брат му, но тя не е извън обичайната за българската традиция връзка между братята и сестрите, тъй като не са установени житейски обстоятелства, които да обосновават изключителност на връзката между посочените роднини. Същата преценка е направил и по отношение понесените от ищеца болки и страдания по съображения, че посещенията на гроба на брат му, проблемите със съня и промяната в характера му, изразяваща се в затвореност, не са нещо изключително и необичайно от това, което всеки близък изпитва в такъв случай. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, формулираните в изложението въпроси са относими изцяло към правилността на въззивния акт и обективират несъгласието на ищеца с направените в него изводи по отношение на активната му материалноправна легитимация. Въпросите съдържат твърдението на касатора, че въззивният съд не е отчел спецификата на процесния случай и не е обсъдил отделно установените в процеса конкретни обстоятелства, като не е изложил конкретни мотиви за отхвърлителния диспозитив (първият въпрос) и че извежда разбирането си за близост в отношенията, интензивност и продължителност на страданията не от принципните положения на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а при условията на неясно приложение на указанията по тълкувателно решение (вторият въпрос). Така формулирани, въпросите представляват всъщност оплаквания за необоснованост и допуснати процесуални нарушения, които обаче са предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Освен, че липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на поставените въпроси не са осъществени и поддържаните основания. При преценката на активната материалноправна легитимация на ищеца не е налице отклонение от задължителната съдебна практика, на която се позовава касаторът. Напротив, именно в съответствие с указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение и формираната въз основа на него казуална практика по чл. 290 ГПК, решаващият състав е взел предвид установените по делото обстоятелства, имащи отношение към предпоставките, пораждащи правото на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Следователно, не е доказано заявеното за първия въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до поддържаното за втория въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото изобщо не следва да бъде обсъждано доколкото е заявено бланкетно – без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки. Твърдението на касатора, че „в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС не се обсъжда директното приложение на европейското законодателство при определяне на материалната легитимация на лица, включени в кръга на родствениците, каквито са братята и сестрите“, не покрива изискването за надлежно аргументиране на посоченото основание. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК