Определение № 93 от 25.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 103/2021 г.
ВКСI търговско отделение25.02.2021 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260087 от 10.11.2020г. по в.ч.т.д. № 669/2020г. на Апелативен съд Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 във вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 260087 от 10.11.2020г. по в.ч.т.д. № 669/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение от 06.10.2020г. по т.д. № 934/2019г. на Окръжен съд Пловдив, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по а.х.д. № 3661/2019г. на Административен съд София – град /АССГ/, 71 състав, с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неправилно съставът на Апелативен съд Пловдив е констатирал наличие на преюдициалност между делото пред Окръжен съд Пловдив и делото на АССГ. Поддържа, че индивидуалният административен акт има предварително изпълнение по силата на закона, обжалването му не спира изпълнението и следователно е породил действие за процесния период, което следва да бъде зачетено. Позовава се изцяло на съображенията изложени в определение № 597 по ч.т.д.№ 1628/2019 г. на ВКС. В срока по чл.275, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната касационна жалба „Хелинеос“ ЕООД, [населено място], в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение. Твърди се, че поставеният от частния касатор въпрос не попада в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това се сочи, че въпросът относно наличието или отсъствието на връзка на преюдициалност, между административния спор, с предмет обжалване на решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото, в което се претендира заплащането на произведената ел.енергия над НСП по преференциални цени, не е разрешен в противоречие с относимата практика на ВКС: определение по ч.гр.д. № 795/2012 г., IV г.о., определения на I т.о. по ч.т.д. № 2586/2017 г., ч.т.д. № 1813/2019 г., по ч.т.д. № 1250/2019 г. и др. В отговора е изложено и мотивирано становище за правилност на атакувания въззивен съдебен акт. По делото е постъпило становище от „Национална електрическа компания“ ЕАД - трето лице помагач на страната на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в което се поддържа основателност на частната жалба и обоснованост на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното определение, е образувано въз основа на предявени от „Хелинеос“ ЕООД, [населено място], против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД осъдителни искове, за заплащане на дължимата цена за продадена ел. енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници № 361/27.03.2012 г., за периода от 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г., заедно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва за забавено плащане на главницата. В исковата молба се твърди, че за исковия период ответникът дължи остатък от дължима цена на изкупувана ел. енергия от собствения на ищеца енергиен обект, който остатък се е формирал поради това, че ответникът, позовавайки се на приетото в т.2.14 от Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, спрял да изкупува ел. енергия по преференциални цени, за количества над размера от 1 188 kWh, респ. изкупувал по преференциални цени само произведената електрическа енергия от централата на ищеца до размер на 1 188 kWh. / нетно специфично производство – НСП /. Поради отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в частта по т. 2.14, с влязло в сила решение на Административен съд София - град ищецът поддържа, че цялата произведена от централата му ел. енергия следва да се изкупува по установените преференциални цени. На това твърдение ответното дружество е противопоставило възражение, че претендираната главница не се дължи, поради приемане на ново решение на КЕВР - Решение № СП-2 от 06.03.2019г., с което, считано от 31.07.2015 г. се определя отново нетно специфично производство /НСП/ за обекти за производство на електрическа енергия, като този на ищеца, в същия размер, както НСП, прието с Решение СП-1 от 31.07.2015 г.. Ищецът счита Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР за нищожно, евентуално незаконосъобразно е се позовава на атакуването му пред АССГ, вкл. като нищожно. Въззивният съд е приел, че един от основните спорни въпроси по образуваното пред Окръжен съд Пловдив търговско дело, с оглед твърденията и възраженията на страните, е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведена от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия, или само за количествата до НСП. Доколкото отказът на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП, се основава на обжалваното пред АССГ Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР, съдът е приел, че решаването на този спор е в зависимост от изхода по образуваното по жалба срещу това решение а.х.дело № 3661/2019 г. ,с влязъл в сила акт. Конкретни съображения, вкл. в съответствие с доводите на ответника, основани на предварителното изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт, не са изложени. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновавано в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „ Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена “. Допълнителният селективен критерий е обоснован с определение № 597/30.09.2019 г. по ч.т.д. № 1628/2019 г. на ВКС, II т.о., копие от което е приложено към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – Пловдив определение. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил решаващата правна воля на съда и от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният процесуалноправен въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий, тъй като отговорът му предпоставя извършване на преценка за правилност на въззивния съдебен акт, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ГПК, респ. произнасяне по наличието или липсата на конкретни предпоставки по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК за постановяване на спирането, поради наличие на преюдициален спор. Липсата на мотиви, в обосноваване предпоставките за приета преюдициалност, извън крайния извод за наличие на такава, действително не предоставя възможност да се изведе решаващото съображение на съда за основателност на молбата за спиране и сама по себе си предпоставя процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивната инстанция. Във всички случаи, обаче, формулирането на правен въпрос следва да предоставя възможност за общоважим, извън конкретиката на спора, отговор за принципите при извършване преценката за преюдициалност, дължима при постановяване на определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Още повече, че в конкретния случай спорна пред административния съд е не само законосъобразността на акта на КЕВР, а приоритетно - неговата нищожност, непораждаща изначално правни последици. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение