Решение № 6224 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10555/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 20806 от 17.06.2025 г., постановено по административно дело № 9083/2024 г., поправено по отношение на допусната в диспозитива му очевидна фактическа грешка с решение № 25332 от 25.07.2025 г. по същото дело, Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отменил разпореждане № 23933/18.11.2024 г. по адм. дело № 9083/2024 г. по описа на АССГ в частта, с която Е. Й. И. е конституиран като заинтересована страна по делото, и е заличил Е. Й. И. като страна по делото; 2) отменил предписание по т. 1, дадено с протокол за извършена проверка № ПР 2428981/08.08.2024 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград; 3) отхвърлил жалбата на „Карлсберг България“ АД срещу предписание по т. 2, дадено с протокол за извършена проверка № ПР 2428981/08.08.2024 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград; 4) осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград да заплати на „Карлсберг България“ АД направените по делото разноски в размер на 792,78 лв.; 5) осъдил „Карлсберг България“ АД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, сумата в размер на 75 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е оспорено от Е. Й. И., действащ чрез пълномощника адвокат Тагарева, в частта му, имаща характер на определение, с която е отменено разпореждането на АССГ, с което И. е конституиран като заинтересована страна по делото, и същият е заличен като такава, и в частта му, с която е отменено предписание по т. 1, дадено с протокол за извършена проверка № ПР 2428981/08.08.2024 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград. Наведени са доводи, че в обжалваната му част постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а при условията на евентуалност – че е неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и да се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на „Карлсберг България“ АД срещу процесните предписания. Претендира се и присъждане на сторените съдебни разноски. По оспорването е постъпил отговор от ответника „Карлсберг България“ АД, действащ чрез пълномощника адв. Богданова, в който, както и в съдебно заседание е обосновано становище, че правилно първоинстанционният съд е заличил И. като заинтересована страна по делото и че решението му е правилно и в частта, с която е отменено предписанието по т. 1 от процесния протокол. Също се претендират направените деловодни разноски. Другият касационен ответник – Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Портокалска, оспорва касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от дружеството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата в частта й, касаеща решението с характер на определение (досежно заличаването на Е. И. като заинтересована страна), но неоснователност на жалбата в частта й, с която е атакувано първоинстанционното решение в частта му, с която е отменено процесното предписание по т. 1. Върховният административен съд, шесто отделение, счита сезиралата го жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от страна с правен интерес, за която решението в обжалваните му части е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. След като я разгледа по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна в частта й, имаща характер на частна жалба, и неоснователна в касационната й част. С оспореното пред първоинстанционния съд предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка № ПР 2428981/08.08.2024 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, на „Карлсберг България“ АД е наредено в качеството му на „работодател“, който самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, да осигури на Е. Й. И. нормални условия за изпълнение на работата по трудово правоотношение, за която са се уговорили, като му осигури да изпълнява задължения като „Супервайзор работа с дистрибутори“ – работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. За да намери сезиралата го жалба на „Карлсберг България“ АД за основателна в тази й част, а оспореното с нея предписание по т. 1 за незаконосъобразно, Административен съд – София-град е приел, че налагането на подобна принудителна административна мярка /ПАМ/ е допустимо само до предявяване на съдебен иск. Доколкото такъв иск не е предявен, тъй като междувременно е изтекъл установения от закона срок, издаденият административен акт по т. 1 е преценен за незаконосъобразен. За да деконституира Е. Й. И. като заинтересована страна, АССГ е посочил лаконично, че И. неправилно е бил конституиран като такава. Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на предписание, което подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му, и по отношение на страна /в частта му, имаща характер на определение/, конституирана като такава от съда. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно Е. И. е бил заличен като заинтересована страна по делото. Издадените задължителни предписания пряко и непосредствено засягат интересите на И., защото те се отнасят до промяна на условията, при които последният изпълнява трудовите си задължения и синдикалната си функция. След като И. е лицето, по чиято инициатива и в защита на чиито права е започнало административното производство, и издаденият административен акт пряко рефлектира в правната му сфера, то той е заинтересовано лице по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 15, ал. 1 от същия кодекс. Той е страна по материалноправното отношение, което се интервенира чрез дадените предписания от Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград. Доколкото съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към датата на неговото издаване /чл. 142, ал. 1 от АПК/, последващото прекратяване на трудовото правоотношение на И. не погасява правният му интерес да установява наличието на фактическите основания за издаването на процесните ПАМ. Касационната жалба на И. обаче е неоснователна в частта, касаеща отмяната на предписанието по т. 1. В това отношение атакуваният с нея съдебен акт е правилен по своя резултат, макар и по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. Тези съображения настоящият съдебен състав не споделя, защото предявяването на иск пред съда се явява отрицателна административнопроцесуална предпоставка за издаване на предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, а не условие за незаконосъобразност на постановената принудителна административна мярка. Непредявяването на иск по в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е право на работника или служителя, от което той може да не се възползва, а да потърси защита на правата си чрез съдействието на инспекцията по труда, и в този случай изтичането на двумесечния срок за завеждане на съдебен иск не преклудира възможността да бъде сезиран административният орган и последният да издаде съответната ПАМ. Въпреки гореизложеното, крайният правен извод на АССГ за незаконосъобразност на предписанието по т. 1 от протокола за проверка, е правилен. По делото е безспорно установено, че длъжността, на която е работил И. преди незаконното му уволнение /става въпрос за предходното прекратяване на трудовото му правоотношение с „Карлсберг“ АД/, на която е възстановен с влязло в сила съдебно решение, вече не съществува при работодателя му, а последният го е назначил на сходна такава /т.е. съществува ситуация на престой в хипотезата на чл. 120 от КТ/. Наличието на обективна невъзможност да се изпълни предписанието по т. 1 още към момента на издаването му сочи, че като издателят му не е съобразил това, е нарушил материалноправните изисквания за законосъобразност, и води до извод, че то правилно е било отменено. За пълнота трябва да се отбележи, че изразените от процесуалните представители на ответниците по касация съображения по отношение на предписанието по т. 2 от протокола за извършена проверка, не следва да бъдат обсъждани, защото в тази му част, както и частите, с които са присъдени разноски, първоинстанционният съдебен акт не е обжалван, и съответно е влязъл в сила. Предвид изхода на спора разноските остават така, както са направени от страните. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,