Определение № 1137 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. А. против решение № 171/18.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1219/2013 г. от І-ви състав на Апелативен съд – Пловдив. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по основателността на обективно съединени искове с правно основание чл.40 ЗЗД. Съдът е приел, че предявените искове са неоснователни. По отношение на твърдяната вреда за ищеца, настъпила във връзка с ниските наемни цени на обектите, които пълномощникът е отдал под наем на дъщеря си и жена си е съдът е приел от фактическа страна, че относно договора от 28.09.2007 год., вписан с вх. № 27293/28.09.2007 год. на Службата по вписванията, на наемателя са отдадени 64/168 ид. части от магазин с обща площ от 168 кв. м., с реално ползване на 64 кв. м. с наем от 800 евро е бил по-нисък от този, на който е отдаван имота с предишния договор от 14.08.2003 год., сключен с предходен наемател – 2400 евро. За останалите два процесни договора, съдът е приел от фактическа страна, че не са представени доказателства магазинните помещения да са наети по цени, по-ниски от тези по предшестващи договори, без да обсъди доводите на касатора в тази насока и събраните по делото доказателства по негово искане – съдебна експертиза. Съдът е приел, че и трите процесни договора са сключени през 2007 година, тоест в момент когато пълномощникът е бил надлежно упълномощен и му е предоставена възможност да договори свободно наемни цени, а в договорите съществува клауза за предоговаряне на цената, поради което е прието, че не би могло да се приеме, че пълномощникът е действал във вреда на упълномощителя, споразумявайки се с третите лица във вреда на представлявания. Към момента на сключване на договорите представляваният е знаел на кого се отдават имотите под наем, още повече, че от доказателствата по делото може да се направи и извод, че е бил задължен на пълномощника си във връзка с техни вътрешни взаимоотношения Въпреки извода за неоснователност на исковете, съдът е приел, че през месец септември 2007 година, когато са сключвани договорите, и упълномощителят, и пълномощникът и третите лица по договорите са могли да имат предвид само пазарните наемни цени към момента, но е прието, че ищецът е знаел за сключените процесни договори за наем, както и за условията в тези договори и не е възразил както по отношение на сключването, така и по отношение на условията. Съдът е приел, че по делото липсват каквито и да било доказателства за намерението и споразумяване във вреда на ищеца със сключването на процесните договори, въпреки направените в тази насока доказателствени искания от ищеца и събраните доказателства – свидетелски показания, без въззивния съд да ги обсъди и да посочи защо не ги кредитира като достоверни или недостоверни по делото. В изложението на касационните основания е сочат множество процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор. В тази насока се твърди, че съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С. противоречие е налице, доколкото съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на ищеца във връзка с твърдението му, че пълномощника е договарял във вреда на представлявания, а задължението на съда в тази насока е посочено в задължителна съдебна практика, обективирана в сочените от касатора съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 331/19.05.2010 г. на ІV гр.отд., по гр.д.№ 257/2009 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV гр.отд., решение №700/28.10.2010 г. по гр.д.№ 91/2010 г. на ІV гр.отд. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1267,38 лева. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия