Определение № 60397 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1020/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Ч., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 10211 от 05.03.2021 г. по в. т. д. № 1070/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 205 от 28.01.2020 г., постановено по т. д. № 2413/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, 15 състав, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на БОЯНА ПАРК СОФИЯ АД с ЕИК[ЕИК]. В жалбата се съдържат конкретни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна и за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ, с присъждане на разноските за всички инстанции. Искането за достъп до касация е основано на хипотезите на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. І. При условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: Когато като свидетел е разпитан управителят на търговско дружество, който е имал това качество към момента на подписването на частен диспозитивен документ от името на дружеството, това обстоятелство само по себе си дискредитира ли тези показания; Когато като свидетел е разпитан управителят на търговско дружество, който е имал това качество към момента на подписването на частен диспозитивен документ от името на дружеството, това обстоятелство само по себе си изключва ли възможността тези показания да бъдат ценени от съда като обективни и безпристрастни; Как се установява евентуална заинтересованост на свидетел в полза на една от страните; Как следва да бъдат ценени показанията на единствен свидетел, дори когато е заинтересован в полза на една от страните. ІІ. При условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се поставят следните въпроси: Когато физическо лице в качеството си на законен представител на юридическо лице е подписало частен диспозитивен документ и е единствен свидетел относно обстоятелствата при подписването, вкл. датата и мястото, има ли съдът процесуално правомощие да не дава вяра на такъв свидетел, когато показанията му относно обстоятелствата при подписването не са опровергани от други доказателства; Когато физическо лице в качеството си на законен представител на юридическо лице е подписало частен диспозитивен документ и е единствен свидетел относно обстоятелствата при подписването, вкл. датата и мястото, има ли съдът процесуално правомощие да не дава вяра на такъв свидетел единствено въз основа на съдържанието на подписания документ; Процесуалното правомощие на съда да не дава вяра на свидетел абсолютно дискреционно ли е или се подчинява на изискванията на формалната логика, научните знания, опитните правила, житейските понятия. ІІІ. На последно място искането за допускане на касационно обжалване се прави с оглед самостоятелното основание на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт. Според касатора, последната произтича от очевидното нарушение на основен правен принцип в процесуалния закон за обоснованост на съдебните актове, съгласно чл.3 ЗСВ. Против така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от БОЯНА ПАРК СОФИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на искането за достъп до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите във връзка с чл.280 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на указания срок за обжалване. Мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на спора, са в следния смисъл: Молбата по чл.625 ТЗ се основава на вземане по договор за посредничество от 01.08.2006 г., подписан от касатора М. Ч. и Д. Л. – като представител на БОЯНА ПАРК СОФИЯ АД. По силата на този договор дружеството възлага, а Ч. приема да организира сключването на предварителен договор за продажба на недвижими имоти, собственост на БОЯНА ПАРК СОФИЯ АД, на трето лице за цена от 40 000 000 евро и в срок до 29.12.2016 г. Възнаграждението на касатора, дължимо при сключване на предварителен договор, независимо от плащането на цената от купувача, е в размер на 10 000 000 евро. Отчетът за изпълнението на договора е с дата 01.09.2006 г. и е двустранно подписан от същите лица. С него Ч. уведомява БОЯНА ПАРК СОФИЯ АД, че вследствие на дейността й по договора за посредничество е налице съгласието на конкретно трето лице за сключване на предварителен договор при посочените по-горе условия, а от страна на дружеството Д. Л. потвърждава, че задълженията на посредника са изпълнени изцяло, добросъвестно и с грижата на добрия търговец и че дружеството е съгласно да сключи предварителен договор с третото лице за прехвърляне на собствеността срещу цената от 40 000 000 евро, при условия и срокове, каквито намери за подходящи. Такъв предварителен договор е сключен на 01.09.2006 г., като нотариалният акт е следвало да бъде подписан най-късно на 29.12.2016 г. в кантората на посочен нотариус. Л. е бил вписан като представител на БОЯНА ПАРК СОФИЯ АД в периода от 14.10.2005 г. до 13.09.2006 г. Същият е разпитан като свидетел за обстоятелствата около подписването на договора за посредничество, както и на отчета за изпълнението му и предварителния договор на 01.09.2006 г., като по негови твърдения тези действия са предхождали провеждането на ОС на дружеството на същата дата, на което представителните му правомощия са били отнети. При преценка на показанията му, съпоставени с други писмени доказателства, съдът е констатирал редица несъответствия, вкл. касаещи невъзможността към посочената дата да съществуват в предварителния договор клаузи относно ползването на определени сгради в процесните имоти, при положение, че разрешенията за строеж на същите са издадени през 2008 и 2009 г., а разрешението за ползването им – през 2010 г., както и невъзможността в договора за посредничество да е описан имот, придобит от дружеството в по-късен момент. Във връзка с описаните документи и заявеното оспорване на същите от страна на дружеството, като антидатирани и подписани от бивш негов представител след отпадане на правомощията му, съдът е обсъдил подробно практиката на ВКС, въз основа на която е заключил, че доказателствената тежест относно установяването на датата на съставянето на документите в този случай лежи върху лицето, което черпи изгодни правни последици, а именно - молителката Ч.. Приел е, че свидетелските показания са допустими, но проведеното с тях доказване е неуспешно. На първо място е посочил, че доколкото свидетелят е издател на частните диспозитивни документи и свидетелства за верността на съдържанието им, то неговите показания не могат да се ценят като обективни и безпристрастни. На следващо място съдът е посочил, че показанията не са логични и убедителни относно момента на съставяне на оспорените документи, доколкото тяхното съдържание обхваща факти, които са се осъществили по-късно във времето, а свидетелят не е могъл да обясни това. С оглед горното е изведен извод, че молителката няма изискуемо вземане към дружеството – длъжник, тъй като документите, от които черпи права, не са съставени на посочените в тях дати, респективно са подписани от лице, което не е имало представителна власт, за да задължи валидно представлявания. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Първата група въпроси не са обусловили решаващата правна воля на съда и нямат нужното значение за изхода по конкретното дело, поради което не удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Изводът на съда, че датата на частните диспозитивни документи не съответства на реалната, е формиран при съвкупна преценка на свидетелските показания и писмените доказателства, като при установените противоречия между тях и липсата на обяснение за същите от страна на свидетеля, съдът е приел гласните доказателства за изолирани, нелогични и съответно недостоверни. Всъщност установените несъответствия с другите писмени доказателства са достатъчни за опровергаване на датата на частните документи, затова нямат самостоятелно значение въпросите, дали техният фактически съставител е единствен свидетел, дали е заинтересуван и дали само на това основание не следва да се дава вяра на показанията му. Извън изложеното, преценката относно кредитирането на гласните доказателства не е формирана в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Втората група въпроси също не съответстват на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК. Това е така, тъй като същите касаят изцяло правилността на част от изводите на въззивния съд, а последната е извън предмета на производството по чл.288 ГПК, както това е ясно указано в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са обусловени от конкретните фактически обстоятелства по делото, интерпретирани според интереса на касатора, поради което в действителност не съставляват правни въпроси по смисъла на закона. Въззивното решение не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените в тази връзка доводи и оплаквания могат да се квалифицират единствено като основания по чл.281 т.3 ГПК, релевантни към следващата фаза на касационното производство, до която, както се посочи по-горе, няма основания да се достигне. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, поискани с отговора на касационната жалба, и съответно доказани, в размер на 6 000 лв. – договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение