Определение № 95 от 21.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. срещу решение № 627 от 18.12.2015 г., постановено по гр.д. № 855 по описа за 2015 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 98 от 29.05.2015 г. по гр.д. № 40 по описа за 2015 г. на Районния съд в [населено място] бряг и е постановено друго за прогласяване нищожността на договор от 7.11.2007 г. за дарение на недвижим имот, сключен между дарителя М. Нанова К. и надарения В. Д. К., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 184, том 5, рег. № 4103, н.д. № 864 от 7.11.2007 г. на нотариус И. И., рег. № 023 на НК.

Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1.Влияе ли на недействителността на дарение учредено право на ползване върху

дарения имот, при условие че дарението касае идеална част от имота, а правото на ползване е върху целия имот?

2. Следва ли да се прогласява нищожност на цялата сделка, при условие че може да се прогласи нищожност само на съответната част от правото на ползване?

3. Има ли правен интерес от искане за прогласяване на нищожност лице, на което е изпълнена волята-извършено дарение и учредено право на ползване върху имота?

Ответницата по жалбата М. К. счита, че решението на Плевенския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

По допустимостта на касационната жалба настоящата инстанция констатира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по иск за прогласяване на нищожност на дарение на 4/6 идеални части от недвижим имот, чиято данъчна оценка е 4 190,20 лв. според удостоверение от 26.01.2015 г., находящо се на стр.13 по описа на Районен съд-Червен бряг. Следователно цената на този иск, определена в съответствие с чл.69, ал.1, т.4 във вр. с. т.2 от ГПК, е под пет хиляди лева, поради което решението на Плевенския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК/Д.В., бр.50 от 2015 г./. Възможността за касационно обжалване не може да се обоснове и с извършеното в исковата молба съединение на иска за нищожност с иск за предаване собствеността и владението на имота, тъй като по втория иск съдилищата не са се произнесли и по него не е формирана сила на пресъдено нещо. Ето защо касационната жалба на В. К. трябва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение