Определение № 228 от 03.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1089/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] / понастоящем преобразувано в еднолично О. /, против постановеното на 20.06.2011 год. решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д.№ 551 / 2010 год., с което като е отменил първоинстанционното решение в частта по уважените инцидентни установителни искове за неистинност на документи / фактура и приемо - предавателни разписки /, на основание чл. 124 ал.4 от ГПК и в частта в която са отхвърлени предявените от „ ЕТ „ А. 64 -А. К. „ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, съдът ги е уважил в размер на 80 834, 71 лв. – неиздължен остатък от продажна цена на договорено и доставено от ищеца на праводателя на ответника - касатор дизелово гориво и 39 854 ,56 лв. – обезщетение за забава в издължаването му. К. обжалва въззивното решение като неправилно, с доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - изграждане на правни изводи въз основа на недопустимо приети след преклузивния срок, в противоречие с чл.147 от ГПК, гласни доказателства, както и като постановено въз основа подлежащо на изключване, на основание чл.183 от ГПК, писмено доказателство / двустранно подписана данъчна фактура № 27 192 от 31.12.2004 год. /, поради непредставянето му в оригинал по искане на ответника. Счита решението постановено в противоречие с материалния закон - чл.301 от ТЗ и необосновано. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване формулира процесуалноправни въпроси по приложението на чл.147 ГПК и чл.183 ГПК, сочейки допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и материалноправен въпрос по приложението на чл.301 от ТЗ, при допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответната страна оспорва касационната жалба, вкл. наличието на основания за допускане на касационното обжалване, излагайки обстойни съображения в подкрепа на правилността на съдопроизводствените действия и изводите на въззивния съд. Счита че нормите на чл.147 ГПК и чл. 183 ГПК са неотносими към процесуалните действия на въззивната инстанция. Счита необосновани допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като констатира че касационната жалба е редовна с оглед чл.283-284 ГПК, подадена от надлежна страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, по допустимостта на касационното обжалване намира следното: За да уважи предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 327 ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед установеното от заключението на съдебно-икономическата експертиза обстоятелство по осчетоводяване на спорната фактура № 27 192 / 31.12.2004 год. в счетоводството и на праводателя на ответника, вкл. ползван от същия данъчен кредит, както и от извършените по дълга, документиран с фактурата, частични разплащания от името и за сметка на праводателя на ответника - касатор - ЕТ „ Т. – А. Д., от наличието на други писмени доказателства от търговските книги на същата като търговец / справки – декларации за ДДС /, в които лицето Д. С. е сочено като управител на ЕТ „ Т. – А. Д. „ и във връзка със събраните гласни доказателства - основно показания на свидетеля А. Б., относно качеството в което е действал и в което му е било възложено от Д. С. действие по приемане на доставяната стока, а именно – като представляващ ЕТ „ Т. - А. Д. „, въззивният съд е приел, че дори да не е установено безспорно упълномощаване на Д. С. да действа като пълномощник от името и за сметка на праводателя на ответника – касатор ЕТ „ Т. – А. Д. „, то при условията на чл.301 от ТЗ следва да се приеме, че праводателят ЕТ„Т. – А. Д. „ е потвърдил действията / евентуално / извършени без представителна власт, след като не се е противопоставил незабавно след узнаването им. Приел е, че събраните доказателства в съвкупност не установяват Д. С. да е действал от името и за сметка на гражданското дружество, създадено с договор от 25.02.2002 год. / стр. 48 по номерацията на гр.д.№ 246 / 2009 год. на Кърджалйски окръжен съд /, респ. от името и за сметка на съдружниците в същото. К. е формулирал следните въпроси, в обосноваване допустимост на касационното обжалване: Първият от поставените въпроси е: С оглед допуснатото събиране на гласни доказателства във въззивна инстанция - свидетелски показания на Н. Т. - след изтичане преклузивния срок за доказателствените искания на страната, намира ли приложение чл. 147 от ГПК в конкретния случай ? Свидетелят Н. Т. е лицето, подписало двустранните приемо-предавателни разписки при предаване на стоката от продавача на купувача. Същият е поискан и допуснат като свидетел на ищеца още в първоинстанционното производство, в първото съдебно заседание, след доклада на съда, но поради бездействие на страната с оглед установяване актуалния адрес на свидетеля разпитът му не е бил осъществен. Относно допуснатия във въззивна инстанция разпит на свидетеля се явява по начало относима нормата на чл.266 от ГПК, а не тази на чл.147 ГПК, приложима в първоинстанционното производство .Дори с оглед идентитета в предпоставките за приложението на двете разпоредби да се приеме, че касаторът е формулирал въпрос по приложението на чл.266 ал.2 от ГПК, то така посоченият няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос не следва да бъде фактологично обусловен и отговорът му да съставлява по същество проверка на правилността на решението, в случая с оглед правилността на съдопроизводствените действия на съда .Правният въпрос следва да е свързан с предмета на спора и да обуславя решаващите изводи на съда, в аспект на правните му аргументи по приложението на закона и практиката ,в каквато насока касаторът не навежда доводи. При това, както се посочи по-горе, не се касае за поискани в хипотезата на чл.266 ал.2 от ГПК доказателства, нито пък свидетелските показания на Н. Т. са обусловили решаващите изводи на съда относно наличието на изискуемо задължение за цена на доставено от ищеца на праводателя на ответника дизелово гориво. Вторият поставен процесуалноправен въпрос е: при непредставяне на оригинала на представен в копие от страната писмен документ, по искане на противната, следва ли същият да се изключи от доказателствения материал ? Отговор на този въпрос съдържа нормата на чл.183 от ГПК. Не се касае за въпрос, обуславящ решаващите изводи на съда, тъй като както се посочи го-горе, решението се основава на приложението на чл.301 от ТЗ, с оглед установените от съдебно-икономическата експертиза обстоятелства по счетоводно отразяване на фактурата, ползван данъчен кредит, вкл. направено от вещото лице изрично изявление, че оригиналът / първи екземпляр / на документа следва да се съхранява именно в счетоводството на праводателя на ответника. По начало въпросът е ориентиран отново в аспект на проверка правилността на действията на съда, при това на първоинстанционния, а не на въззивнния и отново не е свързан с правни аргументи на същия по приложението на нормата на чл.183 от ГПК, в противен на вложения от законодателя и практиката смисъл. С оглед липсата на формулиран надлежен правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК, безпредметно, а и невъзможно е произнасяне по допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По начало, соченото решение № 451 / 15.07.2010 год. на ВКС по гр.д.№ 536 / 2010 год. на ІІ гр. отд. на ВКС не касае идентичен въпрос, а приложението на чл.183 от ГПК при представени от страната писмени доказателства, получени от нея като преписи от издадени от държавни органи документи. К. поставя и материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.301 от ТЗ, на което действително се основават решаващите изводи на въззивния съд: Приложим ли е чл.301 от ТЗ в случаите когато сключените сделки са свързани с дейността не на търговеца, а на създаденото гражданско дружество между лицето Д. С. и ЕТ „ Т. - А. Д. „ / праводател на [фирма], на основание договор за прехвърляне на търговско предприятие /, в аспект на евентуално обвързване с последиците всяко от лицата - съдружници / видно от изложението към формулировката на въпроса /. Така поставен въпросът е непрецизен - сочат се „ свързани с дейността „сделки, а не хипотеза в която третото лице е договаряло от името и за сметка на различен от търговеца, спрямо който се прилагат последиците на чл.301 от ТЗ, субект .Дори да би бил така допустимо прецизиран, в съответствие с правомощието на касационната инстанция да конкретизира и уточни правния въпрос, същият е неотносим към решаващите изводи на съда. Въззивният състав е приел, че чл.301 от ТЗ намира приложение, с оглед осчетоводяването на подписаната, при това от друго лице, а не от Д. С., данъчна фактура и последвало частично изпълнение на задължението по заплащане на продажната цена, но не е приел за установен факта, че лицето Д. С. е действувало от името и за сметка на съдружниците в създаденото с договора от 25.02.2002 год. гражданско дружество. Спрямо така установен факт въззивният съд не е прилагал чл.301 от ТЗ, поради което и формулираният въпрос, освен че отново е фактологично обусловен и предпоставя преценка за правилност по чл.281 т.3 от ГПК, а не обуславя допустимост на касационното обжалване, като правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, не е относим към решаващите изводи на съда. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение