Определение № 796 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С определение № 12183/28.11.2022 г. по ч. гр. д. № 11362/2022 г. на Софийски градски съд съд е оставена без уважение частната жалба на А. Г. У. срещу определение от 11.05.2022 г. по гр. д. № 7410/2020 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на решение № 20217339/30.11.2021 г. по същото дело. Въззивният съд е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които да са попречили на жалбоподателя да подаде в срок въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Последният срок, в който жалбата е могла да бъде подадена, е 31.12.2021 г. Действително, на тази дата операторите „Спиди“, „Еконт“ и „Български пощи“ са работили с намалено работно време, но това обстоятелство е могло лесно да се предвиди, доколкото се касае за последен работен ден на календарната година и поради предварителното оповестяване на работното време за Коледа и Нова година от куриерските служби. Не са ангажирани доказателства за твърдението, че е правен неуспешен опит за изпращане на жалбата с автоматичната пощенска станция на „Спиди“ на същата дата. Недоказано е и твърдението за намалено работно време на регистратурата на Софийски районен съд на 31.12.2021 г. Съгласно чл.147 от Правилника за работа на администрацията в съдилищата нормативно установеното работно време на съдебните служители е до 17 ч., без значение дали се касае за предпразнични дни, когато е възможно служба „Регистратура“ да работи с намален числен състав, но в рамките на работния ден, като приема и регистрира всички постъпили в съда книжа. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е постъпила от А. Г. У.. Жалбоподателят поддържа, че нормално 14-дневният срок за подаване на въззивна жалба включва 10 работни и 4 почивни дни, докато в случая заради празниците работните дни да били 6 дни и половина. Счита, че пълномощникът му не е могъл да подаде в срок въззивната жалба, тъй като работното време на куриерските станции на 31.12.2021 г. било до 13 часа, а опитите да се подаде жалбата в три от тях – в „Български пощи“ на [улица], в „Спиди“ и в „Еконт“, са направени съответно в 13,30 ч. и след това. Поради технически проблеми жалбата не могла да бъде изпратена и от автоматичната станция на „Спиди“ в МОЛ Сердика. При опит жалбата да бъде входирана в деловодството на РС-София се установило, че то е с намалено работно време, имало заповед на председателя, достъпна на сайта на съда. В изложението към частната жалба се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставя се следният въпрос: Намаленото работно време на 31.12.2021 г. на куриерските фирми „Еконт“ и „Спиди“, намаленото работно време на „Български пощи“ и регистратурата на СРС, както и повреда в автомат на „Спиди“, съставляват ли на основание чл.64, ал.2 ГПК особени непредвидени обстоятелства за страната, които същата не е могла да преодолее, съответно същите представляват ли основания за възстановяване на срока за депозиране на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. По този въпрос въззивното определение влизало в противоречие с определение № 289 от 28.05.2018 г. по ч. т. д. № 1046/2018 г. на ВКС, II-ро т.о., а отделно от това въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това определението било и очевидно неправилно. Ответникът в производството П. Т. А. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение по чл.64 ГПК за отказ да се възстанови пропуснат срок - ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Посоченото от жалбоподателя определение № 289 от 28.05.2018 г. по ч. т. д. № 1046/2018 г. на ВКС, II-ро т.о., е неотносимо към спора по настоящото дело. В него е прието, че невъзможността да се изпрати съобщение чрез автоматична пощенска станция „Еконтомат“ поради техническа повреда представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК, даващо основание да се възстанови пропуснатия срок, независимо от това, че опитите за изпращане на съобщението чрез това устройство са направени извън работното време на куриерската фирма. В настоящия случай в молбата на А. У. за възстановяване на пропуснат срок липсват твърдения на 31.12.2022 г. да е правен опит жалбата да се изпрати чрез автомат на „Спиди“, съответно – липсват доказателства такъв опит да е правен. Първоинстанционният съд въобще не е обсъждал такова обстоятелство. Твърдението за подобна пречка се излага за първи път във въззивната частна жалба, но отново без доказателства за това. Ето защо въззивният съд е приел, че това твърдение е недоказано. При тези данни настоящият случай не може да се сравни с този, който е разглеждан в посоченото определение на ВКС, тъй като там е имало и твърдения и доказателства за провален опит за изпращане на съобщение чрез автомат на съответната куриерска фирма, а по настоящото дело - не. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос не съответства изцяло на данните по делото и на решаващите мотиви на възизвния съд, поради което не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд не е приемал, че намаленото работно време на регистратурата на СРС, както и повреда в автомат на „Спиди“, не са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, а е констатирал, че тези обстоятелства не са доказани. Дори да е неправилен другият извод – че не е особено непредвидено обстоятелство намаленото работно време на 31.12.2021 г. на куриерските фирми „Еконт“ и „Спиди“ и на „Български пощи“, този извод не се отразява на крайния резултат по делото. Пропуснатият срок за подаване на въззивна жалба може да бъде възстановен само ако по делото е доказано, че всички възможни начини за подаване на жалбата на 31.01.2021 г. са били използвани и че след 13 ч. на този ден това се е оказало невъзможно. Такива доказателства по делото няма – не е установено, че на 31.01.2021 г. в деловодството или в регистратурата на СРС не е имало дежурни служители и по тази причина е било невъзможно подаване на жалбата. Не е установен и безуспешен опит за подаване на жалбата чрез автоматична станция на „Спиди“, а и такова твърдение не е въведено със самата молба за възстановяване на пропуснат срок. Допускането на касационно обжалване не би могло да доведе до промяна на крайния резултат по делото. Въззивното определение не е очевидно неправилно, тъй като при прочита му не се констатира грубо нарушение на закона или очевидна неправилност, затова касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение