Определение № 508 от 09.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5583/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ДП”НК Ж. и” [населено място], чрез Гл. юрисконсулт Е. С. против решение № 307/11.06.2013 г. по гр. дело № 499/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 449/13.03.2013 г. по гр.дело № 1196/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. З. И. от [населено място] против ДП”Н.” С. за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й. Р. З., настъпила на 19.04.2010 г. и същият е осъден да заплати на ДП”Н.” С. сумата 1050 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и вместо отменената част е осъдено ДП”Н. к. Ж. и.” [населено място] да заплати на С. З. И. сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на Й. Р. З., настъпила на 19.04.2010 г. ведно със законната лихва, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане и е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд по гр.дело № 1196/2012 г. в уважената част на иска с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, присъдени в полза на ищцата Р. А. З., заедно със законната лихва, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите, които съдът уточни и конкретизира както следва: 1. относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадало дете и попада ли в кръга на лицата които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, последица от смъртта на дете, лице, с което детето е живяло в едно домакинство и са изградени връзки между него и детето като баща и дете и отношения сходни с отношенията между роднини, в случая попада ли в кръга на оправомощените лица ищецът С. З. И., който е живял в едно домакинство с починалото дето и не е посочен като баща в удостоверението за раждане на детето, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. 2. според жалбоподателя въпреки, че Апелативния съд не е възприел становището на Окръжния съд, че Наредба № 55/2004 г. се прилага и по отношение на обезопасяването на заварената ж.п.и., решаващия съдебен състав е приел, че тъй като НК”Ж. и.” е имала предвидено в нормативната уредба задължение съгласно чл.10,ал.1,т.2 ЗЖТ да извършва дейности по ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура в това се включвало и задължението да предприема обезопасителни мерки на железния път в участъка на инцидента, като следвало да се изгради ограда, тъй като съгласно СТЕ оградата била нанесена в кадастралния план, както и от скиците се виждало топографското й местоположение. Поддържа се, че съдът не е взел предвид, че в настоящия случай не е извършвано от страна на служители на възложителя нито реконструкция, нито преустройство на ж.п.линията, нито същата е новопроектирана, за да се предвижда и изгражда оградно съоръжение. Позовава се на чл.22 ЗЖТ, според който НК”Ж.и.” носи отговорност за имуществените и неимуществените вреди, причинени на превозвачите или на трети лица в случаите, когато се установи, че причина за това е неизправността на обектите на железопътната инфраструктура. Твърди, че като е вменено на жалбоподателя конкретно задължение за обезопасяване на ж.п.линията в конкретния участък Апелативен съд П. не се е съобразил и със становището на приетата по делото и неоспорена комплексна СТЕ, съгласно която изградения железен път и ж.п. мост отговарят на всички нормативни изисквания, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по жалбата Р. З. и С. И., двамата чрез адв.З. П. В. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД. Съдът е приел, че ищцата Р. А.З. е майка на детето Й. Р. З., родено на 17.11.2006г. с баща неизвестен. Възоснова на акт за смърт е прието, че на 19.04.2010г. в 14.30 ч. е настъпила смъртта на детето Й. З. в резултат от падане от ЖП мост, гмуркане или скачане във вода, причина за травма различна от удавяне или потъване във вода. Относно механизма на станалия инцидент съдът е взел предвид протокол № 215 от заседание на районна комисия за анализ на произшествията при РЖИ П. проведено на 03.05.2010 г. и доклад на същата. Прието е за установено, че на 19.04.2010 г. на 14.20 ч. заминавал влак от гара Т. за гара С.. Влакът се движел при спазване на участъковата скорост с 90 км/ч. На жп моста на р. А. машиниста видял група деца, като едното от тях лазело по жп линията. Подал неколкократно сигнал и задържал екстрено с влаковата спирачка. Не бил усетен удар в машината и след спиране на влака машиниста и началник влака започнали да търсят детето. Разбрали, че е паднало в реката. По късно детето Й. З. е намерено починало на около 700 м. За механизма на увреждането съдът е взел предвид показанията на свидетелите И. К. – помощник машинист на влака и Р. Т. – машинист на влака. Възоснова на изслушана комплексна СТЕ е установено, че при настъпване на инцидента и в момента от двете страни на жп линията, както преди, така и след моста в [населено място] няма ограждения. При изграждането на жп моста на р. А. са спазени изискванията и нормите за проектиране на пътни и жп мостове, приложими към датата на построяване на съоръжението. Съществуващия парапет на моста е изпълнен съгласно нормите за проектиране към момента на изграждането му, като предназначението му е да обезопасява движението на служебни лица, които поддържат и контролират изправността му. Прието е, че от двете страни на съоръжението има забранителни табели за преминаване през него. Приел е, че съобразно посоченото заключение, че най-вероятния механизъм на произшествието, при което е настъпила смъртта на детето, е че последното е преминало през релсите на дясно, по посока на движението на влака, озовало се е на наклонения насип, изгубило е равновесие и е паднало с последвали претъркулвания по посока на парапета. Детето е паднало под хоризонталната част на парапета и се е приплъзнало по корем,. При падането от моста тялото се е насочило с главата надолу и се е ударило в някой от речните камъни, в резултат на което е получена черепно-мозъчна травма, причинила смъртта на детето. Според заключението при движение на влака със скорост 46 км/ч на мястото на инцидента не е възможно образуваната на въздушна струя от движението да е упражнила въздействие върху детето. Като е обсъдил събраните по делото доказателства съдът е приел, че на 19.04.2010 г. след обяд деца от [населено място] се качили на жп моста на р. А. за да играят. По това време по разписание от П. за гара С. се движил влак с разрешена скорост от 90 км/ч. Преди моста машиниста забелязал играещите деца, подал звуков сигнал и предприел спиране. Децата се разбягали с изключение на детето Й. З. на три години и половина, което лазело по релсите. Съобразно механизма описан от СТЕ детето паднало в реката, плъзгайки се под парапета на моста и починало от черепно мозъчна травма. Съдът е приел, че преминаването по това съоръжение е забранено съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1т.1 от Наредба № 58 от 02.08.2006г. и е имало съответните табели указващи забраната. Достъпа до моста не е ограничен с ограждения на жп линията. Ограда на линията от двете и страни е съществувала и топографски е отразена в кадастралния план. Прието е, че в момента оградата не съществува, части от нея са запазени само в близост до жп кантона, намиращ се до прелеза на 520 м.от моста. От правна страна съдът е приел, че предявените искове по чл. 49 ЗЗД са основателни. Според съда който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Прието е, че отговорността е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия, с които е причинена вреда на пострадалия, че вината се изразява в умишлено или по непредпазливост причиняване на вредата, че действията или бездействията са противоправни, когато нарушават предписани или общоприети правила. Прието е, че ответникът-жалбоподател е възложител на работа по смисъла на закона. Съгласно пар.1,т.1 от ДР на ЗЖТ е прието, че железопътните линии и съпътстващите ги съоръжения са обекти на железопътната инфраструктура, че обектите на железопътната инфраструкура и земята върху която са изградени са публична държавна собственост съгласно чл. 3 ал.1 ЗЖТ и според чл. 9 и 10 ЗЖТ НК“Ж.и.“ ги ползва и управлява и извършва дейност по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Според въззивния съд е налице вреда. Прието е за неустановено възоснова на изслушаната СТЕ причина за инцидента да е скоростта на движение на влака в процесния участък. Съдът е приел, че съответните служители на ответника не са взели необходимите мерки да обезопасят процесния участък от жп линията, който е опасен, като чрез подходящо заграждение препятстват достъпа до жп моста, в изпълнение на общоприетите задължения да не се вреди другиму. Приел е за установено, че ЖП моста и жп линията се намират в урбанизирана територия. От север и юг на линията е предвидено по план изграждане на улица и пешеходна алея, че в момента има обособени черни пътища които се използват за транспортен достъп до жилищните имоти. На разстояния посочени от съответното вещо лице се намират жилищни сгради. Според съда по смисъла на ЗУТ това е урбанизирана територия/селище или селищно образование/. Съдът е приел, че макар по моста да е забранено преминаването на пешеходци и да има необходимите табели указващи тази забрана установено е, че той е единствения начин да се премине реката, че се намира в близост до жилищни сгради и селскостопански такива, до него водят много пътеки и децата от близката махала редовно играят на него. Прието е, че линията и моста намиращи се в населено място представляват опасност и следва да се вземат мерки за обезопасяването им, каквито не са взети. Въззивният съд е приел за установено и наличие на причинна връзка между това противоправно бездействие и станалия ицидент. Съдът не е възприел становището, че наредба № 55/2004 г. се прилага и по отношение обезопасяването на заварената жп инфраструктура. Според съда наредба № 55/2004 г. е приета в изпълнение на чл. 30 ЗЖТ, че законът не предвижда поддържането на жп инфраструктурата да става в изпълнение на нейните предписания. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.2 от цитираната наредба и е приел, че същата не се прилага в случая, тъй като не е имало реконструкция и преустройство, за да се приеме, че не са изпълнени предвидените в наредбата обезопасителни мерки. Въззивният съд е приел, че задължението на жалбоподателя – ответник по чл. 10 ал.1, т.2 ЗЖТ да извършва дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура, включва и задължението да поддържа съществуващи обезопасителни мерки, както и да предприема необходими такива. Приел е за установено, че процесният участък от жп линията не е бил обезопасен, че е съществувала ограда от двете страни на жп линията и от двете страни на моста, достигаща до жп прелеза и кантона, намиращи се на около на около 520 м от моста, че оградата е нанесена в кадастралния план и съобразно скиците се установява топографското й отразяване и местоположението й. Приел е, че оградата е запазена само в малък участък около жп кантона. Според съда без значение е кога е направена оградата. Релевантен е фактът, че процесният участък е опасен и, че е бил обезопасен. Приел е, че длъжностни лица на ответника са бездействали, че не са изпълнили задължението да поддържат жп инфраструктурата, както и взетите обезопасителни мерки-ограда. Съдът е приел, че бездействието на лицата, на които ответника е възложил извършването на определена работа във връзка с обезопасяването на участъка, като запазят съществуващото или извършат ново е в причинна връзка с инцидента. Въззивният съд е приел, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на детето, причинена в резултат на инцидента и следва да бъдат обезщетени за тях. Прието е, че ищцата Р. А. З. е майка на детето и е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. По въпроса дали ищецът С. З. И. е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение съдът е приел, че не са представени доказателства същият да е биологичен баща на починалото дете. Прието е за установено, че ищецът живее на съпружески начала с майката ищца, че детето е родено по време на тяхното съжителство и от раждането си до смъртта е живяло заедно с тях и те са полагали грижи за него. Приел е, че детето е познавало ответника като баща, че той го е приемал като дъщеря и, че според установените отношения между тях в обществото са били баща и дъщеря. Според съда в закона кръгът на лицата които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадалия не е определен, че се прилага ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г. Прието е, че според установения принцип при определяне на този кръг следва да се изхожда от справедливостта и да се обезщетяват само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, но при доказани действително претърпени такива вреди. Съдът е приел, че според установената съдебна практика най-близките са изчерпателно изброени и те са низходящите, възходящите и съпругът и други лица, с които са се създали и съществували отношения сходни с отношенията между роднините. Прието е, че в конкретния случай починалото дете е живяло заедно с ищеца С. И. в едно домакинство от раждането си, че са се възприемали като баща и дете и са изградили такива връзки помежду си с типичните проявления на отношение между баща и дете. Поради това съдът е направил извода че ищецът И. попада в кръга на лицата имащи право на обезщетение за понесените неимуществени вреди, че и двамата ищци имат право на обезщетение. Съдът е приел, че и двамата ищци са понесли загубата на рожба и са изпитали страдания нормални за всяка подобна ситуация, че са плачели, страдали, затворили са се в себе си. Прието е, че при определяне размера на обезщетението следва да се изхожда от принципите на справедливостта и утвърдената съдебна практика, като съдът е взел предвид ниската възраст на детето, внезапната му трагична загуба и нормално установените взаимоотношения родител-дете изразяващи се в обич, привързаност, грижи. При тези съображения съдът е направил извода, че претърпените неимуществени вреди ще се обезщетят със сумата по 60 000 лв. за всеки ищец. Въззивният съд е преценил за основателно възражението на ответника-жалбоподател за съпричиняване. Прието е, че ищците са оставили без надзор и контрол дете на три години и половина, което поради ниската възраст не е било в състояние адекватно да възприема околната среда и да оценява опасностите и се е оказало на опасно място, което е забранено за движение. Съдът е приел, че в случая съпричиняването се оценява на 50%. Съобразно така приетото съпричиняване съдът е намалил размера на обезщетението за всеки ищец с 50%, като е приел, че искът е основателен в размер на по 30 000 лв. за всеки ищец, заедно със законната лихва от датата на деликта. По правните въпроси: По първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя съдът преценява за установено наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Пловдивския окръжен съд по гр.дело № 1196/2012 г. в частта, с която е отхвърлен иска на С. З. И. от [населено място] за заплащане на сумата от 30 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й. Р. З. и вместо отменената част е осъден ДП”Н. к. Ж. и.” [населено място] да заплати на И. сумата 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане. С ППВС № 4/1961 г. са определени по изчерпателен начин оправомощените лица, които могат да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане и това са най-близките роднини – възходящи, низходящи и съпруг. С ППВС № 5/1969 г. този кръг е разширен, като в него са включени и отгледаното, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, ако един от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, ако това не е престъпление и не противоречи на морала. С ППВС № 2/84 г. е застъпено становището, че при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Следователно с посочената съдебна практика по изчерпателен и задължителен начин са определени оправомощените лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. С обжалваното решение в частта, с която е прието, че ищецът С. З. И. е от оправомощените лица, който може да претендира обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практика на ВС. В уважената част на иска, предявен от ищецът С. И. срещу жалбоподателя въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Решението на въззивния съд не следва да се допусне до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.2-ри от изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Въпросите по п.2-ри от изложението касаят правилността на решението и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват само ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд при разглеждане на касационната жалба по същество. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява дали поставения правен въпрос е от значение за изхода на делото, за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК на въззивното решение. Както се посочи поставените въпроси в п.2-ри от изложението не представляват правни въпроси по смисъла на посоченото тълкуване в т.1-ва на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, а са въпроси по правилността на обжалваното решение. Следователно само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение