Определение № 2241 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 626/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 20 от 15.01.2026 г., постановено по в. т. д. № 251/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след потвърждаване в осъдителната част и частична отмяна в отхвърлителната част на решение № 6 от 14.02.2025 г. по т. д. № 30/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. М. К. и Е. А. Б., на основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 429, ал. 3 КЗ по 92 032.54 евро (равностойни на 180 000 лв.) на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Г. М. К., починал на 23.08.2022 г. в резултат на ПТП, настъпило на 25.06.2022 г., причинено от П. И. А. при управление на еднокофов багер „CASE WX120“, с рег. № С 13500, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.02.2023 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3, предл. първо и предл. второ ГПК – поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се следните оплаквания: тъй като е безспорно установено, че инцидентът представлява трудова злополука по см. на чл. 55, ал.1 КСО, изводът на въззивния съд, че имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ не изключва отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 212 КТ, изключваща приложението на гражданския закон, в частност на КЗ; Въззивният съд неправилно е приел допуснато от багериста нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 40 ЗДвП, тъй като багерът не би могъл да бъде квалифициран нито като пътно превозно средство по см. на § 6, т. 10 ЗДвП, нито като моторно превозно средство по см. на § 6, т. 11 ЗДвП, за да възникнат за неговия оператор задължения на водач по ЗДвП; Неправилен е и изводът на съда, че инцидентът представлява покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото към момента на инцидента багерът не е осъществявал транспортна функция (функционирал е като работна машина, осъществяваща СМР), а и не би могъл да бъде квалифициран като „превозно средство“ по см. на чл. 1, § 1, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО; Оспорва се и преценката на въззивния съд относно липсата на принос на пострадалото лице за причиненото увреждане – чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се поддържа, че инцидентът е бил предотвратим за пострадалия при полагане на минимална и обичайна грижа, евентуално – че е налице случайно събитие; Определените и присъдени парични обезщетения са завишени в нарушение на чл. 52 ЗЗД и критериите по приложението му, дадени с ППВС № 4/1968 г. Моли се въззивното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост, евентуално – присъдените застрахователни обезщетения да бъдат намалени до справедлив размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд: 1. Попада ли в обхвата на понятието „превозно средство“ по см. на чл. 1, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година (консолидирана в Директива 2009/103) относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка специализирано превозно средство, разполагащо с двойна функционалност, позволяваща алтернативно движение по суша и движение по релси, в контекста на задължението, обективирано в чл. 3 от Директивата?; 2. Вредите, възникнали в случаите, в които подобно комбинирано превозно средство се движи по релси, включени ли са в покритието на задължителната застраховка?; 3. Дали тези вреди са обхванати от концепцията „използване на превозно средство“, обективирана в чл. 3 от Директивата, при положение че процесното превозно средство е осъществявало строително-монтажни работи на строителна площадка?; 4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 5. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия?; 6. Включва ли се в съдържанието на „редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т. II от ППВС № 4/1968 г. практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане?; 7. Следва ли въззивният съд, при постановяване на своето решение, да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои – не, и защо?; 8. Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение, и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?; 9. Непрекъснатото нарастване на лимитите на застрахователно покритие за неимуществени вреди и тяхното периодично осъвременяване, стоящо в основата на динамиката в икономическата конюнктура, представлява ли обективно обстоятелство (критерий), което е от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди? и 10. Включва ли се в съдържанието на „редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т. II от ППВС № 4/1968 г. нарастването или намаляването или фиксираният размер на императивно установените минимални застрахователни суми (т. нар. „лимити“) по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите на предявен пряк иск срещу застрахователя? По въпросите от № 1 до № 3, вкл., касаторът обосновава наличието на допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК с цитиране на решениe на СЕС от 14 септември 2014 г. по дело Vnuk (С- 162/13), решение на СЕС от 28 ноември 2017 г. по дело Rodrigues de Andrade (C-514/16) и решение на СЕС от 20 декември 2017 г. по дело Torreiro (C-334/16). Наличието на допълнителния критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснован с позоваване на ППВС № 4/1968 г., в противоречие с разрешенията по което се твърди, че се е произнесъл въззивният съд, по въпроси №№ 4 – 8. По последните два въпроса (№ 9 и № 10) се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като според него съдът е приложил contra legem разпоредбата на чл. 212 КТ, като е приел, че при наличие на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО може да бъде приложен гражданският закон (КЗ) и че ответникът е пасивно материалноправно легитимирано лице да отговаря по преки искове за обезщетение за вреди, настъпили от смърт вследствие трудова злополука, както и че въззивният съдебен състав при преценката си за противоправност в действията на делинквента е приложил при условията на error iuris разпоредби от ЗДвП (чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 40 ЗДвП), при положение че процесният случай касае управление на специализирана машина – багер, движещ се върху релси чрез специални колооси и осъществяващ строителни дейности на строителна площадка по смисъла на ЗУТ. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 1, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година (консолидирана в Директива 2009/103) по въпросите: 1. Попада ли в обхвата на понятието „превозно средство“ по смисъла на чл. 1, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. (консолидирана в Директива 2009/103) относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка специализирано превозно средство, като това в главното производство, разполагащо с двойна функционалност, позволяваща алтернативно движение по суша и движение по релси, в контекста на задължението, обективирано в чл. 3 от Директивата?; 2. При утвърдителен отговор на горния въпрос – дали вредите, възникнали в случаите, в които подобно комбинирано превозно средство се движи по релси, са включени в покритието на задължителната застраховка? и 3. При утвърдителен отговор на втория въпрос – дали тези вреди са обхванати от концепцията „използване на превозно средство“, обективирана в чл. 3 от Директивата, предвид обстоятелството, че в конкретния случай процесното превозно средство е осъществявало строително-монтажни работи на строителна площадка? Против касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. М. К. и Е. А. Б., чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а по подробно изложени съображения по същество – и за неоснователност на касационната жалба. За неоснователно се счита и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Претендира се присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Отговор на касационната жалба е постъпил и от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД (конституирано като трето лице – помагач на ответника на основание чл. 53 ЗЗД и чл. 54 ЗЗД), чрез процесуален пълномощник, със становище, че въззивният съд е спазил приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, а поставените от касатора въпроси не са годни да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол, с изключение на този за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, по отношение на който обаче липсва отклонение от задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. и от практиката на ВКС. Не е постъпил отговор на касационната жалба от „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД (конституирано като трето лице – помагач на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, с което е сключена задължителната застраховка на лечебното заведение по чл. 189 от Закона за здравето). Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл. 288 ГПК, и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок и е насочена против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да постанови решението си, съставът на въззивния съд последователно е анализирал събраните по делото доказателства, в. т. ч. медицинска документация, свидетелски показания, изготвените съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза и е възприел констатациите на вещите лица, като компетентни, професионални и неоспорени от страните, а свидетелските показания е ценил при съобразяване на чл. 172 ГПК, като непротиворечиви, взаимно допълващи се и непосредствени. От констатациите на САТЕ и обясненията на вещото лице в о. с. з. съдът е приел за установено, че произшествието е станало през светлата част на денонощието, по време на реконструкция на трамваен релсов път в [населено място], бул. „Ген. Тотлебен“ № 57, участък между „Руски паметник“ и трамвайно ухо „Бъкстон“, в процес на извършване на строително-монтажни дейности, в шумна работна среда, при нормална видимост, като еднокофов багер, марка и модел „CASE WX120“, рег. № С 13500, управляван от П. И. А., се е движил на заден ход с посока от УМБАЛ „Пирогов“ към бул. „Бъкстон“, като е насипвал и заравнявал земна маса между релсовия коловоз и локала; багерът е имал приспособление за движение по релсов път с монтирани допълнителни колела за тази цел; в същото време строителният работник Г. К., заедно с баща си М. К., полагали бордюрно трасе успоредно на трамвайните релси, като и двамата били с гръб към движещия се по трамвайното трасе багер; в определен момент от движението си по релсовия път багерът блъска със задната си част Г. К., който пада и бива затиснат със задна дясна гума на багера, която се явява една от четирите му основни гуми за придвижване по пътната мрежа, и настъпва контактно ПТП; скоростта на багера била 8 км/ч, като пострадалият работник е бил в неподвижна позиция в момента на произшествието; след направена компютърна симулация, вещото лица е посочило, че водачът на багера е имал възможност да предотврати произшествието, при положение че пострадалият се е намирал на разстояние, по-голямо от 3,48 м. от мястото на настъпване на ПТП, респ. пострадалият е могъл да предотврати настъпването на произшествието, ако не е бил разположен с гръб към строителната машина и е бил на безопасно разстояние странично от траекторията на движение на багера; не е имало ограничаване на видимостта и на двете страни; багерът не е снабден със звукова сигнализация при движение на какъвто и да е ход, тъй като е с роторност на кабината 360 градуса, но е бил снабден с огледала и неавтоматичен клаксон; затискането е станало при движението му, колелата му са били във въздуха и се е получило затискане на тялото на пострадалия. От констатациите на техническата експертиза е прието за установено, че местопроизшествието към 25.06.2022 г. е било строителна площадка, където се извършвали строително-монтажни работи според технологичната им последователност по линеен график, а именно „полагане на двустранни големи бордюри между травмайното трасе и зелените площи и полагане на хумусна почва в пространството, предвидено за озеленяване, между релсовия път и локалното платно на булеварда, необходима за засаждане на храстова растителност и затревяване“; „Пауър Строй Девин“ ООД е изпълнявало видовете строителни дейности, съгласно договора и графика, а на Г. К. е бил извършен ежедневен инструктаж на 25.06.2022 г.; с „Инж Стандарт“ ООД е имало съвместно споразумение по чл. 18 от ЗБУТ от 21.02.2022 г., като водачът на багера, служител в това дружество, е бил инструктиран, съгласно дневника за начален инструктаж на 21.02.2022 г. От констатациите на медицинската експертиза съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел за установено, че на пострадалия Г. К. са причинени тежки травми, с посочена причина за смъртта му – тежката гръдно-коремна травма и настъпилите от нея усложнения - сепсис, синдром на многоорганна недостатъчност, тромби във венозните съдове на малкия таз, двустранно белодробни инфаркти на малки разклонения на белодробната артерия, стволова белодробна тромбоемболия, мастна емболия в белите дробове; налице е пряка причинна връзка между процесния инцидент и получените в негов резултат травматични увреждания и настъпилата смърт; на пострадалия са били извършени изследвания и консултации, активна реанимация и проследяване на състоянието, проведена е операция на 07.07.2022 г. след изваждане от състоянието на травматичен шок, както и множество оперативни ревизии на оперативната рана, като е направен извод, че проведеното лечение съответства на правилата и стандартите за добра медицинска практика; на 16.07.2022 г. е поставена диагноза - септично състояние, което постепенно прогресира с развитието на септичен шок и полиорганна дисфункция, преминала в полиорганна недостатъчност и смърт; причината за смъртта е сепсисът, който е свързан с тежката травма в гръдния кош и таза, като независимо от преодоляването на травматичния шок, организмът е бил отслабен и инфекцията е тръгнала много лесно. По отношение на превозното средство решаващият съдебен състав е приел, че процесният багер „CASE WX120“ е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на инцидента - 25.06.2022 г., съгласно застрахователна полица № BG/11/ 122001384614, с валидност от 20.05.2022 г. до 19.05.2023 г.; багерът е еднокофов, с роторност на кабината 360 градуса, с приспособление за движение по релсов път, като за тази цел е имал монтирани допълнителни колела, с огледала и неавтоматичен клаксон, като приспособлението за движение по релсов път е било използвано към момента на инцидента. При така установените характеристики на багера въззивният съд е направил извод, че същият представлява моторно превозно средство, тъй като се задвижва със собствен двигател, като снабдяването му с допълнително приспособление за придвижване по релси не го прави релсово превозно средство и именно поради това е застрахован по реда, предвиден за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Акцентирал е на обстоятелството, че в закона няма изискване за моторното превозно средство, с което е причинено съответното ПТП, да се движи само по пътищата, отворени за обществено ползване, по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, както и за заплащане на обезщетение само когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа; от значение е моторното превозно средство да се използва като транспортно средство. В този смисъл според въззивния съд е и съответно цитираната практика на СЕС - застрахователното покритие включва използването на превозното средство, което отговаря на обичайната му транспортна функция. В случая инцидентът е възникнал, когато багерът в движение е насипвал и заравнявал земна маса на строителна площадка, които обстоятелства съответстват на неговата функция, от което е направен извод, че ответното дружество е пасивно материалноправно легитимирано лице по делото, като настъпилите вреди се явяват покрит риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За неоснователни са намерени оплакванията на застрахователя срещу противоправното поведение на водача на багера П. А. и наличието на причинна връзка между неговите действия и настъпилата смърт. По тези спорни въпроси въззивният съд се е позовал на констатациите на САТЕ, съгласно които произшествието е станало при движение на багера на заден ход, като водачът е имал възможност да предотврати същото и видимостта му не е била ограничена. Приел е, че с това си поведение водачът на багера е нарушил императивните разпоредби на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 40 ЗДвП, поради което е налице противоправно поведение от негова страна. За установена по делото е приета и причинната връзка между настъпилия инцидент и уврежданията на пострадалия, довели до смъртта му, въз основа на констатациите на СМЕ, която връзка не се прекъсва от проведеното в съответствие с правилата и стандартите на добрата медицинска практика лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД. При определяне на конкретния паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди съдът се е ръководил от задължителните указания в ППВС № 4/23.12.1968 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, според които понятието справедливост не е абстрактно и следва да се отчетат всички обстоятелства, относими към формирането на паричен еквивалент за претърпените болки и страдания. В тази връзка е посочил, че отчита близките отношения между родители и дългоочаквания им син; отношенията на разбирателство и взаимопомощ в семейството; започването на строеж за къща за сина и бъдещото му семейство; състоянието на ищците непосредствено след произшествието – съкрушени, обезсърчени, плачещи; промяната в начина им на живот - останали сами, прекъснали работа, без желания, с влошено здравословно състояние, бащата започнал да употребява алкохол всяка вечер; продължаващите страдания и към настоящия момент. Въззивният съд е приел, че тези обстоятелства, преценени едновременно с момента на възникване на пътнотранспортното произшествие, на което бащата е бил очевидец; младата възраст на починалия (21 г.); фактът, че е бил единствен син и дълго чакано дете; начинът, по който е настъпила смъртта – по време на работа пострадалият е блъснат; получените тежки увреждания, болнично лечение; обществено-икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения в страната към момента на пътното произшествие и пр. водят до извод, че следва да се присъдят обезщетения в размер на по 92 032.54 евро (равностойни на 180 000 лв.) за всеки от двамата ищци. Допълнително въззивната инстанция е посочила, че имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ и признаването на един инцидент за трудова злополука не изключват отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, като обезщетението, което е получено от непозволено увреждане при трудова злополука, може да бъде приспаднато в производството по чл. 432 КЗ, в който смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС, но данни за определяне и изплащане на такова обезщетение в случая липсват. По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД решаващият съдебен състав, изхождайки от експертните заключения, е приел, че пострадалият по време на произшествието е изпълнявал трудовите си задължения, за които е бил инструктиран с ежедневен инструктаж; строителните дейности, които са се извършвали към този момент, са следвали технологичната последователност, залегнала в линейния график, вкл. полагане на бордюрите, обрамчващи трамвайното трасе; при извършване на тези работи пострадалият не е имал възможност да забележи идващия към него багер, тъй като е бил обърнат с гръб, като неговият баща също не е видял идващата строителна машина; пострадалият е имал възможност да предотврати инцидента, ако не е бил разположен с гръб към строителната машина и е бил на безопасно разстояние встрани от багера. При тези данни и при положение, че пострадалият е изпълнявал трудовите си функции съгласно работен график и инструктаж, въззивният съд е заключил, че той с поведението си не е допринесъл за настъпването на инцидента, не е бездействал спрямо наближаващия багер, не е нарушил разпоредби на ЗДвП, поради което възражението за съпричиняване е недоказано и неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното: По първите три въпроса не се установява твърдяното от касатора противоречие с практиката на СЕС. Решаващите мотиви и в трите цитирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на СЕС, съставляващи основание да не се изключва отговорността на застрахователя на съответното превозно средство при причинен деликт, са свързани с неговото използване като транспортно средство в съответствие с обичайната му функция, независимо от терена, върху който е настъпило произшествието. Именно тези обстоятелства е преценявал въззивният съд и след анализ на доказателствата по делото е приел, че същите са налице, като правилността на този извод стои извън предмета на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК – вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В практиката на СЕС е изрично подчертано и това, че определението за превозно средство по смисъла на член 1, § 1 от Директива 72/166/ЕИО не зависи от фактическото или възможното използване на същото, респективно без значение се явява обстоятелството, че едновременно с използването на багера като транспортно средство с него са били осъществявани и строително-монтажни работи. Предвид изложеното по поставените въпроси, свързани с характеристиките на процесния багер като превозно средство и значението на конкретната му функционалност да се придвижва по релсов път, при която е настъпило произшествието, не се доказва допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По втората група въпроси, обобщено отнасящи се до критериите за прилагане на принципа за справедливо обезщетяване на вредите, причинени от деликт, също не се установява въведеното от касатора допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е преценил всички установени по делото общи и специфични обстоятелства, имащи отношение към определяне на дължимото обезщетение, с което е постановил решението си в съответствие с постановките на ППВС № 4/1968 г. Съдът е взел предвид, че ищците са загубили единственото си, дълго чакано дете, в неговата млада възраст, като бащата е бил свидетел на тежкото произшествие, а тези обстоятелства сами по себе си обосновават определяне на обезщетение в по-високите граници на обичайните такива. Последните два въпроса са без значение за постановения краен резултат по делото. Периодичното увеличаване на застрахователната сума по чл. 492, ал. 1 КЗ не е в интерес на касатора и съобразяването му от съда не би довело до уважаване на касационната жалба. Същевременно въззивният съд е взел предвид лимитите на отговорност на застрахователя като индикация за обществено-икономическите отношения към момента на увреждането през 2022 г., като следва да се посочи, че в периода от 2018 г. до 2024 г. лимитът на отговорност не е бил променян. Следователно по въпросите, свързани с лимитите на застрахователно покритие за неимуществени вреди и тяхното периодично осъвременяване, не се установява общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решението на въззивния съд не се преценява и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Изводът на съда, че признаването на произшествието за трудова злополука не освобождава от отговорност застрахователя по прекия иск е съобразен с трайната практика на ВКС – вж. решение № 395 по гр. д. № 1538/2011 г. на ІV г. о., решение № 117 по т. д. № 1921/2016 г. на І т. о. и др., поради което не може да се приеме, че съдът е приложил contra legem разпоредбата на чл. 212 КТ; не е налице превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика и при приетото от съда, че ответникът носи отговорност за обезщетяване на вредите при конкретните обстоятелства, тъй като изводите му в тази връзка са формирани въз основа на практиката на СЕС и критериите, посочени в нея. Поради недопускане на касационното обжалване касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД не може да бъде разгледана по същество и с оглед на това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроси, които според касатора са от значение за правилното решаване на спора, следва да бъде оставено без уважение. Искането е неоснователно и по причина, че в практиката на СЕС, както се посочи по-горе, са изведени критерии по тълкуване на правото на ЕС със задължителен за националните съдилища характер, релевантни и за разрешаване на конкретния материалноправен спор, които са съобразени от въззивния съд. При този изход на делото в полза на процесуалния пълномощник на ответниците по касация – адв. Р. М. от САК, следва да бъде присъдено възнаграждение за безплатно осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определено в размер на 1 440 евро с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение