Определение № 2166 от 31.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1073/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА (АПИ), чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 585 от 12.03.2024 г. по т. д. № 2169/2023 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на АПИ срещу решение № 4955 от 28.09.2023 г. по в. гр. д. № 11090/2021 г. на Софийския градски съд. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се моли за неговата отмяна. Излага се, че съдът неправилно се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2019 г. на ОСГТК на ВКС, с което разграничение между гражданско и търговско дело се прави само с оглед спорове, свързани с възлагане на СМР, между физическо лице и търговец. В случая Агенцията не е страна по търговска сделка и спорът не попада в хипотезите на чл. 365 ГПК, следователно е граждански. Тъй като цената на иска не е под прага на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за гражданските дела, то въззивното решение подлежи на касационен контрол. Насрещната страна ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли определението на състава на Върховния касационен съд да бъде потвърдено. Счита, че спорът е функционално обвързан с търговска сделка и правилно е квалифициран като търговски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е допустима – изхожда от надлежна страна, насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, спазен е и преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Съставът на Първо търговско отделение е основал преценката си за недопустимост на подадената от АПИ касационна жалба на указанията на Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в него е прието, че търговски са делата, които имат за предмет търговски спор или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия по чл. 286, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ - обективен и субективен, както и спорове, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, или при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. Съобразена е и актуалната практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК - определение № 493/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 177/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 178/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др., според която в основанието на претендираното суброгационно право е заплащането на застрахователно обезщетение, извършено съгласно сключен предшестващ застрахователен договор. Поради това и доколкото спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, делото следва да се определи като търговско. Това разрешение е счетено за приложимо в конкретния случай, тъй като производството пред Софийски районен съд е образувано по предявен от ищеца - застраховател против АПИ положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 13 305 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение, с плащането на което застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника - причинител на увреждането. Спорът е търговски, доколкото правата са породени от договор за имуществено застраховане и плащане на обезщетение по същия, като с оглед цената му (под 20 000 лв.) и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК постановеното въззивно решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. В него изчерпателно са изложени съображенията на Върховния касационен съд за приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК спрямо подобни спорове, основани на разпоредбата на чл. 410 КЗ, които съвпадат и със становището на настоящия съдебен състав, изразено в определение № 556 от 14.07.2023 г. по т. д. № 1005/2023 г., влязло в законна сила. Оплакванията в частната жалба са неоснователни. Тълкувателните решения на Върховния касационен съд имат задължителна сила и в частта относно мотивите и съдилищата са длъжни да се съобразяват и с тях. Следователно като е приел наличие на функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните, като основание за квалифицирането на спора като търговски, и е взел предвид цената на иска съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съставът на Първо търговско отделение е формирал извода си за недопустимост на касационната жалба в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон. Въз основа на гореизложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение