Определение № 3303 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1335/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Нур Пиле“ ЕООД/н/, подадена чрез адв. Д. В., и по касационна жалба на другия ответник „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, подадена чрез адв.К. Н., срещу срещу решение № 33/30.01.2024г. по възз.т.д. № 320/2023г. на Апелативен съд - Варна. С него е потвърдено решение № 583/20.12.2022г. по т.д. № 765/2021г. на Окръжен съд - Варна, с което, по предявения от временния синдик на „Нур Пиле“ ЕООД/н/ А. А. (заместен в процеса от назначения постоянен синдик Н. Г.) иск, с правно основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ, е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Нур Пиле“ ЕООД/н/ сключеният от ответниците договор за особен залог от 06.11.2020г., с нотариална заверка на подписите от същата дата, вписан на 18.11.2020г.по партидата на „Нур Пиле“ ЕООД/н/, с който „Нур Пиле“ ЕООД, като залогодател, е учредило в полза на „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, като заложен кредитор, особен залог с предмет цялото търговско предприятие на „Нур Пиле“ ЕООД за обезпечаване на вземанията на „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, произтичащи от сключения на 29.08.2018г. от ответниците договор за паричен заем за сумата 1 160 362 евро.

В касационната жалба на „Нур Пиле“ ЕООД/н/ са релевирани доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК. Според дружеството в несъстоятелност липсва правен интерес, тъй като исковете са предявени преждевременно, предвид на това, че към момента на предявяването им (03.11.2021г.) не е влязло в сила решението за откриване на производството по несъстоятелност, съответно не е съществувала „маса на несъстоятелността“, чието попълване е именно целта на исковете по чл.649 ТЗ, и е нямало определена дата на неплатежоспособност. На следващо място счита, че искът по чл.646, ал.2 ТЗ е недопустим, тъй като към момента на предявяването му вземането на ответника „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД не е прието и не е включено в списъците на кредиторите с приети вземания, а то е прието и включено в списъците след това, с определение от 03.02.2022г., но съществуването му е оспорено от друг кредитор с иск по чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, по който е образувано т.д.№ 104/2022г. на ОС - Варна, спряно до приключване на производството по т.д.№ 765/2021г. Според дружеството в несъстоятелност искът е недопустим и като предявен от временен синдик, назначен от съда като обезпечителна мярка. Поддържа, че и двете инстанции по същество са се произнесли по иск, който не се поддържа, а въззивният съд е игнорирал изцяло становището на постоянния синдик Ц. М.. Релевира, че инстанциите по същество не са подложили на преценка възраженията му за недопустимост на производството и не са изпълнили служебните правомощия да следят за наличие на предпоставките за допустимост на иска по чл.649 ТЗ. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на иска едва с акта по същество и не е дал указания на страната, носеща доказателствената тежест, относно спазването на преклузивния срок за предявяване на иска, след което е следвало сам да го изследва. Искането е за обезсилване на решението, евентуално – за неговата отмяна.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Дали всички синдици са носители на еднакви правомощия, респективно дали временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, има правомощията по чл.658 ТЗ, включително да предявява посочените в хипотезата на чл.649, ал.1 ТЗ искове в това му качество? По него касаторът се позовава на определение № 287/17.04.2012г. по ч.т.д.№ 826/2011г. и определение № 148/19.03.2021г. по ч.т.д.№ 117/2020г., и двете на II т.о.

2. Има ли право временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, да представлява несъстоятелното дружество занапред, в случай,че с решението по чл.630 ТЗ съдът не е продължил действията на наложените с определението по чл.629а ТЗ обезпечителни мерки?

• Може ли да се приеме, че всички синдици в производството са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл.649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да- до кой момент от производството същият не може да предявява искове по чл.649 ТЗ? Може ли в този случай порокът на иска като недопустим, поради преждевременното му предявяване от временния синдик, да се счете за преодолян в хода на производството по него, ако в хода на производството по него бъде открито производство по несъстоятелност с решение по чл.710 ТЗ?

-Допустим ли е иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, заведен от синдика, когато с него се оспорва привилегия на вземане на кредитор, което към датата на подаване на иска не е включено от синдика в списъка на кредиторите с приети вземания? Счита ли се такъв иск за преждевременно предявен, респективно – недопустим, и, ако е такъв – то може ли тази изначална недопустимост да бъде санирана в хода на производството, ако вземането на кредитора бъде включено в списъка на приетите вземания след завеждане на иска?

-Допустими ли са искове по чл.646,ал.2 ТЗ, с които се оспорва единствено привилегия на вземане на кредитор, относима към разпределяне на осребреното имущество, заведен преди решението на съда, с което се постановява обявяване на длъжника в несъстоятелност и започване осребряване на масата на несъстоятелността?

-Може ли възможността за искова защита с отменителния иск да възникне преди влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ по отношение на началната дата на неплатежоспособността – последоното като задължителен реквизит на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 ТЗ?

-Кога следва съдът да извърши преценка на правния интерес от водене на исковете, респ. тяхната допустимост, и следва ли да бъде зачетен факта включване на ….?

3. Следва ли първоинстанционният съд да зачете мотивите на въззивния съд, с които вече се е произнесъл по въпроса за допустимост на иска и имат ли същите преграждащ ефект спрямо компетенцията на исковия съд по чл.646 ТЗ?

4. Допустимо ли е съдът служебно и по совй почин да продължи производството по иск с правно основание чл.649 ТЗ, образувано от временният синдик, ако постоянният синдик на дружеството-длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на произвдството по несъстоятелност?

Релевирани са и основанията за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 и предл.3- вероятна недопустимост и очевидна неправилност.

С писмено становище другият ответник „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, чрез адв.К.Н., е споделил доводите в касационната жалба на дружеството в несъстоятелност.

В касационната жалба на другия ответник „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, подадена чрез адв.К.Н., се поддържат същите доводи и оплаквания и са направени същите искания, като поддържаните в касационната жалба на дружеството в несъстоятелност.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Легитимиран ли е временният синдик, назначен по реда на чл.629а ТЗ като обезпечителна мярка, да предявява искове по чл.646, ал.2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността?.

2. Може ли да се счете, че всички синдици в производството, включително и такова, инициирано по молба на кредитор по чл.625 ТЗ, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл.649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да - до кой момент от производството същият не може да предявява искове по чл.649 ТЗ?

3. Допустим ли е заведен от временен синдик иск по чл.6462 ТЗ преди решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, вкл. и с оглед на систематичното място на Глава 41-а, раздел I „Попълване на масата на несъстоятелността“ ТЗ и целта на исковете по чл.646 ТЗ?

4. Допустимо ли е решението на съда по иск по чл.646 ТЗ, постановено по иск, който е предсрочно предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, но в хода на производството по иска е открито производство по несъстоятелност и счита ли се тази за хипотеза, в която съдът следва да вземе предвид новонастъпилото обстоятелство – откриване на производство по несъстоятелност, или недопустимостта на иска е изначална и не би могла да бъде санирана отпосле с настъпил юридически факт на открито отпосле производство по несъстоятелност?

5. Допустим ли е искът по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, заведен от временния синдик, ако вземането на кредитора, чиято привилегия на вземането се оспорва с иска, към датата на подаване на иска не е включено в списъците на кредиторите с приети вземания?

6. Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл.649 ТЗ, образувано от временният синдик, ако постоянният синдик на дружеството-длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?

7. Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл.649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството-длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производство по несъстоятелност, ако в същия съд производството по такъв иск по чл.649 ТЗ на кредитор срещу длъжника е спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по същия иск, заведен от синдика? Следва ли съдът, разглеждащ иска на синдик, който не поддържа същия, да прекрати производството и да се приложат правилата на чл.649, ал.1 и сл. ТЗ, като се даде възможност на кредитора да заведе иск по чл.646 ТЗ при неподдържане на такъв, подаден от синдик?

8. Подлежат ли на прекратяване исковете по чл.646, чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ, предявени от временен синдик при неподдържането им от назначен по-късно постоянен синдик?

9. От кога тече едногодишният срок за предявяване на искове по чл. 646, ал.2, във вр. с чл.649 ТЗ, от синдика за вземания на кредитори, които не са включени в списъците на кретдиторите с приети вземания към датата на откриване на производството по несъстоятелност, но вземанията са включени отпосле в списъците на кредиторите с приети вземания?

10. Може ли да се счете, че едногодишният срок за предявяване на искове по чл.646,ал.2, във вр. чл.649 ТЗ от синдика тече и по отношение на лица, които не са придобили и качеството на кредитор на несъстоятелността по см. на чл.649 ТЗ, доколкото с предявения иск не се цели попълване на масата на несъстоятелността, а прогласяване за недействителна на сделка, извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособност?

Релевирани са и основанията за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК - вероятна недопустимост и очевидна неправилност.

С подадения чрез адв.Д.В. писмен отговор другият ответник, дружеството в несъстоятелост, признава касационната жалба на „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд, т.д.№ 765/2021г. на ОС - Варна е образувано по постъпилата на 03.11.2021г. искова молба на временния синдик на „Нур пиле“ ЕООД/н/ А. А., чрез процесуален представител адв.Н. З., против „Нур пиле“ ЕООД/н/ и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, с която е предявен главен иск за признаване за относително нищожен, на осн. чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Нур пиле“ ЕООД сключеният от дружеството в несъстоятелност, като залогодател, и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, като заложен кредитор, договор за особен залог с нотариална заверка на подписите от 06.11.2020г. и вписан по партидата на „Нур пиле“ ЕООД на 18.11.2020г., който иск е евентуално съединен с искове по чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД.

Не е било спорно, че с решение № 38/22.02.2021г. по т.д.№ 1066/2020г. на ОС – Варна, по молба на кредитора „Канарини“ ЕООД по чл.625 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Нур пиле“ ЕООД и е обявена неплатежоспособността му с начална дата 01.01.2020г., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му и е назначен за временен синдик А. А.. Към момента на подаване на ИМ (03.11.2021г.) решение № 38/22.02.2021г. по т.д.№ 1066/2020г. на ОС - Варна не е влязло в сила. То е частично отменено с решение № 204/31.12.2021г. по възз.т.д.№ 247/2021г. на АС - Варна, влязло в сила на 13.10.2022г., само относно началната дата на неплатежоспособността, като за такава е приета 15.04.2020г., а в останалата част решението е потвърдено. С определение № 185/02.02.2022г. по т.д.№ 1066/2022г. на ОС - Варна е прието вземането на ответника „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД (едноличен собственик на капитала на „Нур пиле“ ЕООД), произтичащо от договор за паричен заем от 29.08.2018г., обезпечено с договора за особен залог с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователни доводите за недопустимост на иска. По отношение на довода за преждевременно предявяване на иска, основан на приетото в този смисъл в определение № 270/20.04.2022г. по възз.ч.т.д.№ 220/2022г. на АС - Варна, съставът на апелативния съд е посочил, че с определението в обезпечителното производство не могат да бъдат ограничавани правомощията на исковия съд за произнасяне по допустимостта на предявения иск. При извършване на самостоятелна преценка за допустимостта на иска е приел, че упражняването на правомощията на временния синдик, в т.ч. за предявяване на иска по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, не е обвързано от изискването за влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност и решението по чл.711 ТЗ. Позовал се е на незабавното изпълнение на решението по чл.630 ТЗ, съгласно чл.634 ТЗ. Посочил е, че предявилият иска временен синдик е бил назначен с решението по чл.630 ТЗ и е разполагал с всички правомощия по чл.658 ТЗ, съгласно чл.668 ТЗ. Същевременно, въззивният състав е съобразил, че с нарочна молба от 28.11.2022г. назначеният по реда на чл.656, ал.1 ТЗ постоянен синдик е потвърдил изрично действията по предявяване на иска. Намерил е, че направеното от новоназначения синдик оспорване на иска пред въззивния съд е преклудирано и не следва да се обсъжда. По отношение на релевираното, че към момента на предявяване на иска вземанията на кредитора „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД не са били приети окончателно в производството по несъстоятелност, въззивният съд е посочил, че този факт е новонастъпил в хода на производството и следва да бъде зачетен на осн. чл.235, ал.3 ГПК. По тези съображения въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от исковете, респ. производството е допустимо.

При служебната проверка и на въведените в двете касационни жалби доводи настоящият състав не констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо. В случая искът по чл.646,ал.2 ТЗ не е предявен от временния синдик в качеството на назначен като привременна обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност. Искът е предявен от временния синдик, назначен с решението по чл.630 ТЗ, което, съгласно чл.634 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение. В случая, нещо повече, предявяването на иска от временния синдик е потвърдено от назначения постоянен синдик Н. Г.. Съобразими са, като новонастъпили факти в хода на производството по несъстоятелност, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, стабилизирането на решението по чл.630 ТЗ и приемането на вземането на кредитора „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД. Не се отразява на допустимостта на производството, по арг. от чл.621а, ал.3, т.3 ТЗ, неподдържането на иска от назначения нов постноянен синдик Ц. М..

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпросите, касаещи правомощията на временния синдик, който е назначен като обезпечителна мярка, произтича от това, че не съответстват на данните по делото и в този смисъл не са релевантни за крайния изход на делото. В случая, както се посочи, искът не е предявен от временния синдик в качеството му на назначен като обезпечителна мярка.

Въпросът за задължителността за долустоящия съд на постановеното от въззивния съд определение също не кореспондира на данните по делото, тъй като в случая въззивното определение, на което се позовава касаторът, не е постановено в исковото, а - в обезпечителното производство.

Не съответства на данните по делото и въпросът относно продължаването „служебно и по свой почин“ от съда на производството по предявения от временния синдик иск по чл.649 ТЗ, в хипотеза, в която постоянният синдик не поддържа иска. В случая с нарочна молба от 28.11.2022г. назначеният по реда на чл.656, ал.1 ТЗ постоянен синдик е потвърдил изрично действията на временния синдик по предявяване на иска. Както се посочи, не се отразява на допустимостта на производството, по арг. от чл.621а, ал.3, т.3 ТЗ, неподдържането на иска от назначения нов постноянен синдик Ц. М..

Не следва да се допуска обжалване и по въпросите, свързани с началния момент на срока по чл.649, ал.1 ТЗ, и за наличието на правен интерес от предявяване преди влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ на иска, с който се оспорва привилегия на вземане на кредитор. По тях са необосновани от касатора въведените допълнителни предпоставки. Не е посочена относима съдебна практика, а цитираната съдебна практика касае правомощията на временния синдик, който е назначен като временна обезпечителна мярка. Не са въведени никакви доводи за обосноваване на специалното основание за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.4 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.

Не е налице и въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Противно на неоснователно поддържаното, пряко от мотивите на въззивното решение не може да се направи извод за приложение на закона в неговия противоположен смисъл. Не са въведени други доводи за обосноваване на приложното поле на очевидната неправилност в смисъла, изяснен от съдебната практика на касационния съд.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този резултат разноски на касаторите не се дължат.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: