Определение № 5940 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4185/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по подадени две допустими касационни жалби срещу въззивно решение № 140 от 11.07.2024 г. по в.гр.д. № 155/2024 г. на ОС - Разгра д, в резултат на които то се обжалва в неговата цялост. С решението, в резултат на частична отмяна /за 4 избени помещения/ и потвърждаване в останалата част, на първоинстанционното решение № 113 от 19.02.2024 г. по гр. д. № 1159/2022 г. на РС – Разград, са допуснати до делба при равни права между съделителите Д. Н. И. и Д. Д. И., двете от [населено място], [община], следните имоти: 1/ сграда с идентификатор **** със застроена площ от 38 квадратни метра, брои етажи 1, с предназначение: Гараж, 2/ сграда с идентификатор **** със застроена площ от 22 квадратни метра брой етажи 1 /един /, с предназначение: Селскостопанска сграда, 3/ самостоятелен обект с идентификатор ***** на първи етаж в сграда с идентификатор ****, със застроена площ 16,80 кв.м. с предназначение: Гараж, всички сгради разположени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], и е отхвърлен иска за делба на: 1/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], с посочени съседи, и от построената в него сграда с идентификатор **** със застроена площ 103 кв.м., на 2 етажа, с предназначение: Жилищна сграда, многофамилна, на следните обекти: 2/ самостоятелен обект с идентификатор ****, и 3/ четири на брой избени помещения в приземния етаж на сградата. С касационната жалба на Д. Д. И., чрез адв. М. М., решението се обжалва в частта, в която е допусната делба при равни дялове на страните, на двата гаража и стопанската постройка (сгради с идентификатори, завършващи на .*, .* и .*.*), и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на самостоятелен обект с идентификатор *****. В тази касационна жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност като същото е необосновано, касационно основание в приложното поле на чл. 281, т.3 ГПК. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, също и чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК - очевидна неправилност. Насрещната страна Д. Н. И., чрез адв. Й. К., оспорва жалбата с писмен отговор. С касационната жалба на Д. Н. И., чрез адв. Й. К., въззивното решение се обжалва в частите, в които е отхвърлен предявеният от нея иск за делба на поземления имот с идентификатор *** и на четирите избени помещения в партерния етаж на построената в него сграда с идентификатор ****. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Насрещната страна по тази касационната жалба - Д. Д. И., с писмен отговор чрез адв. М. М., я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: Страните по делото имат общ наследодател- И. Д. И., поч. на 28.04.2022 г., като ищцата Д. Н. И. е негова преживяла съпруга, а ответницата Д. Д. И. е негова сестра. Бракът между ищцата и наследодателя е сключен на 22.01.1994 г. и е продължил 28 години. Общият наследодател и ответницата са наследници – деца, на Д. И. Х., поч. на 16.03.1991 г. и на М. К. Х., поч. на 03.09.2007 г. С нотариален акт № 51, т.2, дело № 482/1974 г. трето за делото лице е дарило на М. К. Х. 1/3 идеална част от дворно място в [населено място], кв.Г., цялото урегулирано с площ 890 кв.м., за което по плана на кв.Г. е предвиден парцел *-* заедно с 1/3 идеална част от построената в мястото паянтова жилищна сграда. На 20.05.1974 г. по гр.дело №374/1974 г.е одобрена съдебна спогодба за делба на горепосоченото дворно място, като същото се поставено в дял на М. К. Х., а за уравнение на дела на другия съсобственик последната е поела задължение да гледа него и съпругата му до края на живота им, като им подсигури подслон, храна, облекло и всичко друго, необходимо за нормалното им живеене. На името на съпрузите М. Х. и Д. Х. и техния син И. Д. И., е издадено разрешение за строеж на двуетажна жилищна сграда, от която родителите е следвало да построят приземния и първи етаж, а синът втория жилищен етаж, което строителство е било и осъществено до 1978 г. През същата година, с нотариален акт № 116/1978 г., М. и Д. Х. са дарили на дъщеря си Д. Д. И. правото на собственост върху първия жилищен етаж, избени помещения № 3 и № 4 и половината таванско помещение от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел * в кв.* по плана на кв.Г. на [населено място] с площ от 890 кв.м. С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 158/ 07.10.2021 г., И. Д. И. е дарил на ищцата Д. Н. И. 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Р., обл. Р., одобрени със Заповед №РД-184/24.01.2008 година на изп. директор на АГКК, целият с площ от 905 кв.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на застрояване - Ниско застрояване до 10 метра. Стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: квартал:9, парцел *, при граници, подробно описани, заедно с построените в него: А/ 3/4 идеални части от сграда с идентификатор **** със застроена площ от 103 квадратни метра, брой етажи 2, с предназначение: Жилищна сградаеднофамилна; Б/ 1/2 ид. части от сграда с идентификатор **** със застроена площ от 38 кв.м., брои етажи 1, с предназначение: Гараж, и В/ 1/2 ид. части от сграда с идентификатор **** със застроена площ от 22 кв.м. брой етажи 1, с предназначение: Селскостопанска сграда. При сключването на тази сделка ищцата е действала и като пълномощник на прехвърлителя И. Д. И.. От нот.акт е видно, че при изповядването на дарствената сделка не са били представени и приложени горепосочените заявление за учредяване право на строеж и строително разрешение, както и договор за дарение от 1978г. Не е спорно по делото, че в КККР отделните жилищни етажи в жилищната сграда не са отразени като отделни обекти на собственост, както и че ищцата, а приживе и нейния съпруг, са владели втория жилищен етаж, а ответницата – първия етаж. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че сграда с идентификатор **** е жилищна многофамилна, изградена на три етажа, и в нея има следните обособени самостоятелни обекти: На първия /приземен/ етаж: Самостоятелен обект – гараж; Складови помещения – четири на брой, преустроени в жилищна площ; На втория етаж: самостоятелен обект – жилище; На третия етаж: самостоятелен обект – жилище; Общо за трите етажа стълбище. Сграда с идентификатор **** – на един етаж, описана като гараж както в исковата молба, така и в КК, не е гараж, а представлява тристранно ограден навес, през който се осъществява достъпа до сграда с идентификатор **** /жилищната сграда/; сграда с идентификатор **** – селскостопанска сграда на един етаж, няма самостоятелни обекти. В имота вещото лице е констатирало, че са налице и три други сгради, всяка от тях с функционално предназначение селскостопанска сграда, на един етаж, разположени на границите във вътрешността на имота, които не са нанесени в КККР. Вещото лице е констатирало, че в сграда с идентификатор **** фактически няма обособени избени помещения, тъй като същите, общо четири на брой, без разрешение са превърнати в жилищна площ. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че в съответствие с одобрения архитектурен чертеж на сградата са били изградени четири избени помещения, като са дадени и границите на всяко от тези избени помещения, сега превърнати в жилищна площ, като вещото лице е посочило номерация и квадратурата на всяко от тях. На този етаж е посочило ,че е изграден и гараж. За представеното от съделителката Д. И. саморъчно завещание от 29.03.2004 г., вещото лице по назначена съдебно графологическа експертиза установява, че ръкописния текст не е изпълнен от сочената за завещателка М. К. Х., като подписът за „завещател“ не е положен от нея. Събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че не допринасят за изясняване на фактическата обстановка във връзка с предявения делбен иск. При така установените факти, въззивният съд е формирал и правните си изводи. Завещанието от наследодателката М. Х. в полза на съделителката Д. Д. И., е прието за нищожно, защото не е подписано от Х., и така спрямо наследствения от последната делбен имот следва да се прилагат разпоредбите на ЗН за наследяване по закон. Въззивният съд е посочил, че при съобразяване на начина на построяване на жилищната сграда с учредено право на строеж в полза на И. Д. И. върху втори жилищен етаж, със строителното разрешение за строеж в полза на покойните съпрузи Д. и М. Х., извършените в полза на двете съделителки дарствени разпореждеания, съответно в полза на Д. И. на първи жилищен етаж и избени помещения №№ 3 и 4, и в полза на Д. И. на втори жилищен етаж, както и заключението на вещото лице, че всеки от жилищните етажи представлява самостоятелно жилище по смисъла на закона /чл.40 ЗТСУ/, че намира, че жилищните етажи се явяват индивидуална собственост на страните и не следва да бъдат допускани до делба, още повече, че и страните в хода на делото са направили съответните постъпки пред служба по геодезия и картография и са изготвени скици- проект с дадени отделни идентификационни номера на всеки от двата жилищни етажа, гаража и избените помещения, преустроени в жилищни без проект/общо четири на брой/. Въззивият съд не е споделил доводите на съделителката Д. И., че прехвърлителната сделка, дарение, сключена приживе от нейния брат в полза на неговата съпуга, не е породила своето действие. Напротив, съдът е приел, че прехвърлителят И. Д. И. е имал дарствено намерение и го е осъществил в полза на Д. И., като понастоящем в делбеното производство следва да се съобразят именно неговите права, като безспорно той е бил индивидуален собственик на втори жилищен етаж и е могъл да се разпорежда с него в полза на когото намери за добре, както е и сторил в полза на своята съпруга, която понастоящем е негов индивидуален собственик. Не е възприето и възражението, че гаражът-навес и стопанската постройка следва да бъдат допуснати до делба между съделителките при квотите, посочени в жалбата на съделителката Д. И., по съображения, че в случая не се дели оставено от нейния брат наследствено имущество, а такова, което притежават двете съделители въз основа на дарствени разпореждания. По отношение на дворното място, решаващият съд, предвид установеното, че всеки един от двата жилищни етажа в сградата принадлежат на различни собственици и входа към същата е само един, е приел, че дворното място се явява обща част по см.на чл.38 от ЗС и не следва да бъде допускано до делба, а обратния довод на въззивницата Д. И. е неоснователен. За неоснователно е счетено и оплакването на въззивницата Д. И., че първоинстанционният съд не е допуснал до делба самостоятелен обект гараж, с площ от 16.87 кв.м. с проекто - идентификатор *****, защото същият е бил допуснат до делба. По отношение делбата на четирите избени помещения в приземния първи етаж от жилищната сграда, въззивният съд е посочил, че същите не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост по смисъла на закона и не следва да бъдат допускани до делба. Освен това е приел, че след като с извършеното първо по ред разпореждане от 1978 г. в полза на Д. И. са прехвърлени първи жилищен етаж, заедно с две избени помещения с № № 3 и 4, то същите са прилежащи именно към този етаж, а към построения втори са пррилежащи избени помещения с № № 1 и 2, тъй като жилищата не могат да са такива без към тях да е изградено и складово/избено помещение /чл.40 ЗУТ/. Преустройството на тези помещения в жилищни като извършено не по установения в закона ред и ползващия ги следва да съобрази занапред сочените сега права върху същите в полза на другия собственик. Така въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са допуснати до делба избените помещения, изградени на първия етаж от сградата, но без обсъждане на соченото от въззивницата Д. И. придобиване по давност на същите. В останалата част е посочено, че първоинстанционното решение следва да се потвърди- това са частите, в които е от хвърлен иска за делба на дворното място, и е допусната делба на двата гаража и стопанската постройка, при равни права на страните. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора Д. И. са формулирани следните правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Налице ли е произнасяне "плюс петитум" по предявено възражение от ответника по иск за делба на самостоятелен обект с аргумент, че е собственик на този имот по силата на транслативна сделка, с която е разпоредена идеална част от сградата в която се намира имота, а съда е зачел възражението като е приел, че по чл. 20а ЗЗД действителната обща воля на страните е дарителя да надари дарения с реално втория етаж от жилищната сграда и идеални части от гаража в същата, както и с конкретни избени помещения?- противоречие с Решение № 127/10.01.2018 г. по гр.д. № 679/2017 г. на II г.о.; 2/ Следва ли въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи, мотиви и твърдения, възражения на страните против съдебния акт на първостепенния съд? Следва ли въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства? -противоречие с Решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на II т.о.; 3/ Следва ли при тълкуване на волята на страните по чл. 20 ЗЗД съдебния състав да тълкува договорните клаузи поотделно и в тяхната съвкупност, в смисъла произтичащ от договора, като съобразява неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността и може ли да се подменя волята на страните чрез тълкуване на договорните клаузи? – противоречие с Решение № 60169/28.01.2022 г. по т.д. № 2012/2020 г. на I т.о.; 4/ Как следва да се конкретизира имот - предмет на сделка с вещно право и трябва ли да се посочат номер на апартаметн, площ, етаж, граници на имота? – противоречие с Решение № 16/31.01.2008 г. по т.д. № 649/2007 г. на II т.о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. И. са формулирани следните въпроси в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Във всички случаи ли когато е налице етажна собственост, земята е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и не следва да бъде допусната до делба, при предявен иск за делба и следва ли съдът преди да се позове на чл. 38 ЗС, че дворното място е обща част по см на чл. 38 ЗС и да отхвърли иска за делба, да обсъди всички правно релевантни факти по случая - от кой момент е възникнала етажна собственост и между кого, собствениците на отделните обекти в ЕС притежават ли право на собственост върху земята при възникване на ЕС, спорът между съделителите относно квотите в съсобствеността на поземления имот, необходимост от тълкуване на волята на страните в договори за прехвърлене право на собственост на имота и находящи се в него сгради, спорът между страните относно основателсността на иска за делба на цялата сграда, в която се намират самостоятелни обекти/жилища и гараж/, неизвестно на някои правно релевантни факти от наследник на съсобственик на поземления имот при завеждане на иска за делба и др. ? -. противоречие с Решение № 28/01.02.2012 г. по гр.д. № 331/2011 г. на ВКС, 2/ Допустима ли е делба на избени помещения, принадлежащи към различни самостоятелни жилища, при положение, че те не са били разпределяни до момента от съсобствениците на отделни жилища, а са преустроени като жилище без надлежни строителни книжа? Достатъчен аргумент за отхвърляне на делбата им е този, че те са принадлежности към отделни самостоятелни жилища, които са изключени от делбата? - противоречие с Решение № 26/23.01.2017 г. по гр.д. № 3024/2016 г. на ВКС, I г.о. По преценката за наличие на основание за допускане касационното обжалване, касационният състав намира следното: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, дори и да няма формулирани от касатора правни въпроси, като в контекста на разясненията в т. 1 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция следва служебно да извърши проверка за евентуално наличие на такива пороци по чл.280, ал.2 ГПК в поредността на тежестта им, и без касаторът да се позовава на наличието им, респ. без да е ограничен само от изложените от касатора доводи за такива пороци. Положителният извод за осъществени предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане касационното обжалване, е пречка за обсъждането дали са налице някое от основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не възниква понастоящем съмнение въззивното решение да е нищожно или недопустимо. От съдържание на мотивите на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира, че е налице предпоставката за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.3, предл. трето ГПК, за преценка дали при така приетите за установени факти от въззивния съд, изводите му за наличие/липса на основание за допускане делба на делбеното имущество и за притежаваните от ищцата права в него, не са очевидно неправилни. Това препятства преценката дали е налице соченото от двете касаторки основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Всяка от касаторките дължи внасяне на 40 лв. държавна такса за разглеждане на касационната й жалба. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК