Определение № 680 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 883/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. Ф. срещу решение № 439 от 29.11.2019 г. и решение № 191 от 30.06.2020 г., постановени по възз. гр. д. № 610 по описа за 2019 г. на Пернишкия окръжен съд, с които е отменено решение № 783 от 4.6.2019 г. по гр.д. № 2504 по описа за 2018 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на В. Й. Ф. срещу И. А. М. над сумата от 1 090,24 лв. до размера от 3 359,68 лв. за заплащане на изплатената от ищеца повече от припадащата му се част като солидарен длъжник сума по договор за потребителски кредит № НL 49880 от 29.12.2010 г., сключен между „Юробанк България“АД от една страна, а от друга-от В. Й. Ф. и И. А. М. като кредитополучатели, вместо това е постановено друго решение за осъждане на И. А. М. да заплати на В. Й. Ф. още 2 269,44 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на В. Й. Ф. е отхвърлен над 3 359,68 лв. до пълния предявен размер от 17 895 лв.

Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. За да приеме за оборена презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, установена в чл.127, ал.1 от ЗЗД, следва ли съдът да преценява изявленията на страните за разходване на кредитната сума и с оглед на всички установени факти и обстоятелства по делото, включително действия на страните при солидарното поемане на задължението? Според касатора разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр.д. № 7488/2013 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС.

2. Възниква ли регресно право по чл.127, ал.2 от ЗЗД за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски за определен период от време, чийто общ размер не надхвърля припадащата му се част от солидарното задължение, възникнало в резултат на договор за заем? Касаторът твърди противоречие по този въпрос между въззивното решение и решения № 196 от 21.08.2015 г. по гр.д. № 6068/2014 г. и № 827 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 1328/2010 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС.

Ответницата по касационната жалба И. А. М. смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. Ф. е посочил в исковата си молба, че бракът му ответницата е бил прекратен с развод през 2013 г. По време на брака страните са закупили жилище в [населено място], което било в лошо състояние. За да го ремонтират, те изтеглили три потребителски заема, които погасили с кредит от 29.12.2010 г. в размер на 24 890 лв., от който след погасяването на предишните кредити е останала сумата от 460 лв. След прекратяване на брака ищецът изцяло сам погасил последния кредит, заплащайки общо 35 790 лв. Затова е поискал ответницата да бъде осъдена да заплати на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД половината от тази сума в размер на 17 895 лв.

В отговора на исковата молба И. А. М. е оспорила, че получените от кредитите суми са използвани за семейни нужди-ремонт на жилището и е заявила, че са изразходвани от ищеца за извънбрачни връзки, разноски за хотели и ресторанти. Повдигнала е възражение за прихващане с половината от изплатената от нея сума от 10 000 лв. след развода, послужила за погасяване на ипотечен кредит от 2006 г.

Пернишкият районен съд е приел, че от получените от кредитите парични средства за ремонт на семейното жилище е изразходвана сумата 12 941,14 лв. според съдебно-техническата експертиза. От тази сума районният съд е приспаднал сумата от 800 лв., внесена от ответницата за погасяване на договора за последния потребителски кредит след прекратяване на брака за периода от 6.02.2013 г. до 30.11.2013 г. и е приел, че ответницата дължи една втора от остатъка от 12 141,14 лв.- 6 070,57 лв. Според този съд над тази сума до пълния предявен размер от 17 895 лв. искът е неоснователен, тъй като е недоказано сумата по договора за кредит за тази разлика да е послужила за конкретно сочената от ищеца цел-ремонт на семейното жилище. По отношение на възражението за прихващане е установил, че ответницата е заплатила след прекратяване на брака 9 960,65 лв. по ипотечния договор за кредит. Ищецът дължи половината от тази сума в размер на 4 980,33 лв., която следва да се прихване от 6 070,57 лв., поради което искът е уважен за разликата от 1 090,24 лв.

Пернишкият окръжен съд се е позовал на практиката на ВКС, според която получилият сумата от заема съпруг трябва да заяви за какво тя е похарчена. В случая ищецът изрично е твърдял, че сумата е изразходвана за ремонта на семейното жилище, а приетата техническа експертиза е опровергала това твърдение за сумата над 12 141,14 лв. Същевременно ищецът не е формулирал твърдения за други разходи от получените от кредита суми, които да имат семеен характер. Ето защо е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че ищцата дължи само половината от стойността на заема, който е използван за ремонт на жилището. Коригирал е обаче размера на дължимата сума, тъй като е счел, че ответницата дължи не само 6 470,57 лв., представляваща половината от главницата, но и разходите за 26,48% по кредита за лихви, такси и комисионни, или общо 8 340,01 лв./6 470,57 плюс 2669,44 минус 800 лв./ Сметнал е за неоснователно възражението на ищеца, че ответницата следвало да заплати по-голяма сума от целия размер на кредита, а не от отделните вноски, за да претендира заплащане на половината от другия солидарен длъжник. Приел е, че е достатъчно солидарният длъжник да е заплатил повече от своята част от една или няколко месечни вноски, за да е основателно регресното му вземане срещу останалите солидарни длъжници. Ето защо е прихванал сумата от 4 980,33 лв. и е уважил иска за разликата от 3 359,68 лв.

Първият въпрос на касатора е формулиран във връзка с оплакването, че съдът е следвало да приеме за предназначен за семейни нужди целия размер на потребителския кредит съобразно практиката на ВКС за разпределение на доказателствената тежест в такива случаи и затова дължима от ответницата е половината от изплатената от него за погасяване на заема сума от 35 790 лв. Приложимата практика на ВКС, съдържаща се в решения № 211 от 23.7.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г. на Четвърто гражданско отделение и № 167 от 10.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 8/2018 г. е трайна, последователна и не съдържа противоречия. Според тази практика действително се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен и е в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. Важно доказателствено значение обаче имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи и единият от тях е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. Ако получилият заема съпруг не заяви за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Точно такъв е настоящият случай. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че сумата от заема е била изразходвана за ремонт на семейното жилище. Той не е формулирал други твърдения за какво е изразходвана сумата, за да се преценява дали се касае за разходи, извършени за семейни нужди. При това положение, след като ищецът е получил сумата по кредита и само за една част от нея се установява, че е изразходвана за семейни нужди, единственият извод, е, че остатъкът е бил у него и не е бил изразходван за семейството. Затова във вътрешните отношения съпрузите не дължат поравно изплащането на остатъка от кредита, който не е послужил за ремонт на семейното жилище. Поравно се дължи само сумата от кредита, изразходвана за ремонта на жилището, която съгласно техническата експертиза възлиза на 12 141,14 лв. Този извод не може да се промени от обстоятелството, че ответницата е съдлъжник по втория кредит, тъй като само по себе си съгласието за получаване на кредита не съдържа изрично признание за предназначението му за семейни нужди. В този смисъл е даденото разрешение на въпроса от въззивния съд, което съответства, а не противоречи на практиката на ВКС. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Същото съображение за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС важи и за разрешението на втория въпрос на касатора. Повдигнатото от него възражение, че не дължи заплатената от ответницата в повече сума от отделните вноски за ипотечния кредит, тъй като преценката следва да се извърши едва след изплащане на целия кредит, е било прието за неоснователно в съзвучие с практиката на ВКС. Както е посочено в решения № 1204 от 13.05.1963 г. по гр. д. № 684/1963 г. на I Г. О. на ВС, № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. на IV Г. О. на ВКС и № 16 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2019 г. на III ГО, достатъчно е солидарният длъжник да заплати повече от припадащата му се част от една или повече вноски, за да му дължат другите солидарни длъжници надплатените суми.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата 644 лв. адвокатско възнаграждение на адвокат К. Б..

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение