Определение № 209 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 295/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г.-Н. Н. К. срещу определение № 2711 от 01.11.2022г. по в.ч.гр.д. № 2767/2022г. на Апелативен съд – София. С въззивното определение е потвърдено определение № 261765 от 05.07.2022г. по т.д. № 2722/2019г. на Софийски градски съд за прекратяване като недопустимо на производството по предявените от касатора срещу „Л. и сие“ искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за обявяване нищожността на решенията на общото събрание на събирателното дружество от 08.05.2018г. за освобождаване на Г.-Н. Н. К. като съдружник и представляващ и приемане на К. М. В. като съдружник, както и на производството по предявените искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. последно от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства – заличаване на съдружника и представляващ Г.-Н. Н. К. и приемане на нов съдружник – К. М. В., вписани с регистрационен номер 20180522162511 на териториалната служба на Агенция по вписванията. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. Указанията на първоинстанционния съд са били многобройни, но неясни, объркващи и противоречиви дотолкова, че твърдяната от касатора незаконосъобразност в петитума на исковата молба е била изменена с уточнителна молба с изявление, различно от първоначалното искане, за прогласяване на нищожност. Едва с прекратителното определение съдът е приел, че липсва правен интерес от предявения иск, за което не са били дадени указания. Не липсва правен интерес поради това, че с отмяна на вписаното решение от 08.05.2018г. всички последващи вписвания се заличават. ТЗ е специален по отношение на търговските дружества и подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № 1 от 14.02.2017г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, не може да дерогира права, регламентирани от законодател в по-висш акт. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значим по делото процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираният от касатора въпрос е: „Противоречивите указания на първоинстанционния съд, по смисъла на установената съдебна практика на чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато следствие тези указания страната е била принудена да промени петитума от искане за незаконосъобразност, в искане за нищожност, следствие на което въззивната инстанция е приела иска за недопустим, защото намира същия за незаконосъобразен, без да държи сметка, че първоначално искът е бил предявен точно такъв, променен поради неясните указания на първоинстанционния съд, е довело до неточно приложение на закона“. Твърди се противоречие на въззивното решение с възприетото в решение № 142 от 14.01.2021г. по гр.д. № 3067/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 98 от 10.06.2014г. по гр.д.№ 5788/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 97 от 12.05.2014г. по гр.д. № 4814/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Касаторът счита обжалваното определение и за очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК поради това, че е налице противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи, противоречие между приетите за установени факти и тяхната квалификация, както и неточна и нелогична интерпретация на фактите и доказателствата и направения извод. От насрещната страна по жалбата „Л. и сие“ е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 17.12.2019г. на Г.-Н. Н. К. срещу „Л. и сие“ с искане, освен другото, да бъде обявено за нищожно решение на общото събрание на дружеството от 08.05.2018г., с което е освободена като съдружник и представляващ Г.-Н. Н. К. и е приета като съдружник К. М. В., както и да бъде прието за незаконосъобразно вписаното по партидата на дружеството в търговския регистър обстоятелство заличаване на съдружник и представляващ и приемане на нов съдружник (вписване с регистрационен номер 20180522162511 на териториална служба на Агенция по вписванията) и да се отмени извършеното вписване. Исковете са били обосновани с изложени от касатора твърдения, че е на 17.05.2011г. е била приета като съдружник в дружеството, била е и управител заедно с нейния баща Н. Т. К., починал на 11.08.2019г., при условията заедно и поотделно, от нея не е било отправяно предизвестие за напускане от 04.01.2018г. (документът не е бил подписван от касатора) и не е присъствала на събранието от 08.05.2018г., въпреки че в протокола е било посочено, че е присъствала лично. По отношение на установителните искове за обявяване на нищожност на решенията на общото събрание на ответното дружество указания за отстраняване на нередовности на исковата молба не са били давани и тези искове не са били уточнявани или изменяни от касатора. Те са били квалифицирани от първоинстанционния съд като такива по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Указания са били дадени относно втората група от предявените искове и с молба от 28.01.2020г. от името на касатора е било уточнено, че се иска установяване несъществуването на вписани обстоятелства - заличаване на съдружник и представляващ и приемане на нов съдружник, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, в какъвто смисъл е била и дадената правна квалификация от първоинстанционния съд. С определение от 05.07.2022г. производството по тези искове е било прекратено като недопустимо. По отношение на исковете са нищожност е било прието, че щом взетите решения от общото събрание на съдружниците подлежат на вписване и са били вписани на 22.05.2018г., възможната и допустима защита е по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, при което липсва интерес от воденето на исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК. По отношение на исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ първоинстанционният съд е възприел, че правен интерес за воденето им също липсва, тъй като заличаването преустановява само занапред правните последици на вписването, а видно от данните по партидата на събирателното дружество освен атакуваните с исковата молба вписвания са извършени и редица последващи такива – за промяна в обстоятелствата, свързани с наименованието на търговеца, съдружниците, представителството, актуалния учредителен акт. При поредица от последователни вписвания на един и същи вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от заличаване на предходно обстоятелство (т.нар. несъщинско заличаване), а не са предявени искове са установяване на несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия на атакувания вид. Налице е регулация в чл. 7а, ал. 3 от Наредба № 1 ог 14.02.2017г. Изводите на първоинстанционния съд са били изцяло споделени в определението от 01.11.2022г. по в.ч.гр.д. № 2767/2022г. на състава на Апелативен съд – София. При тези установени обстоятелства формулираният от касатора въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК няма връзка с изхода на делото пред въззивния съд, при което не удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд не е приел предявените от касатора искове за недопустими като незаконосъобразни. В обжалваното въззивно определение няма направени такива изводи. Същевременно формулираният от касатора въпрос е предпоставен от негово твърдение, че като ищец в първоинстанционното производство е направил промяна в петитума на предявените искове - от искане за незаконосъобразност в искане за нищожност, но такива обстоятелства по делото липсват. Исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК за обявяване за нищожност са били заявени още в исковата молба на страната и не са били уточнявани или изменявани, а по отношение на исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, които са били уточнени, няма петитум, свързан с установяването на нищожност. Въпросът в частта относно противоречивите указания на първоинстанционния съд, по смисъла на установената съдебна практика на чл. 129, ал. 2 от ГПК, е по правилността на обжалваното определение, който не може да бъде разглеждан във фазата по допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Не е налице и допълнителният критерий по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Решенията по гр.д. № 3067/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., гр.д.№ 5788/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и гр.д. № 4814/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съставляващи съдебна практика на Върховния касационен съд, не съдържат разрешения, на които обжалваното въззивно определение да противоречи, както и не кореспондират на формулирания от самия касатор въпрос. Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното определение по чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Очевидната неправилност е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване, във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност, която може да бъде изведена от мотивите на обжалвания акт, при пороци, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана. При неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на обжалвания акт и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др. По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради негова очевидна неправилност, тъй като то не страда от посочените пороци, поради които да е очевидно неправилно. Самият касатор прави оплаквания, за неправилност на обжалваното определение (негова необоснованост и противоречие със закона), но без да се касае за очевидна неправилност - изводима от мотивите на обжалвания акт и при пороци, при които са съществено накърнени основни принципи на гражданския процес. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. С отговора на частната касационна жалба дружеството „Л. и сие“ е поискало присъждане на сторените в касационното производство разноски. Установява разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева по представен договор за правна защита и съдействие от 06.02.2023г., сключен с адв. И. Д. и платежно нареждане за кредитен превод от 07.02.2023г. Разноските са посочени в списък по чл. 80 от ГПК на страната. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени в цялост. Воден от горното съдът