Определение № 2488 от 27.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1275/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „ДАП-МП“ АД /в несъстоятелност/, [населено място] /с предишно наименование „Сомат“ АД/ чрез адв. М. Д., упълномощена от изпълнителния директор С. К. обжалва решение № 231 от 05.04.2023 г. по в.т.д. № 860/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, XV състав, с което е потвърдено решение № 999 от 15.08.2022 г. по т.д. № 1214/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-19, с което e признато и допуснато изпълнение на територията на Република България по отношение на настоящия жалбоподател, на влязло в сила арбитражно решение от 25.06.2019 г., поправено с поправка от 01.10.2019 г., постановено по арбитражно дело № DIS-SV-SL-683/16 на Германския Арбитражен Институт (DIS), в частта по пар. 418, буква „а“, „в“ и „е“. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за съществени процесуални нарушения – непредставяне в изискуемата форма на арбитражното споразумение, както и липса на ясни и подробни мотиви относно извода, че „ответникът е подписал споразумението, което е заверено от нотариуса и в този смисъл представеният от ищците нотариално заверен препис по смисъла на чл. IV от Конвенцията. Счита, че в тази част липсват мотиви. Документът в pdf формат не можел да се приравни на представен оригинал или заверен препис. Счита, че дори и това да е електронен документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕД и чл. 3, т. 35 от Регламент 910/14 г., на ЕП и на Съвета, то не можел да удовлетвори изискването на Конвенцията за представяне на оригинал. Излага съображения ,че нормата на чл. IV, т. 1 б. „б“ от Конвенцията следва да се тълкува само стеснително, не разширително, както е сторил съдът, поради това, че е императивна правна норма. Излага подробни съображения относно преписа и формата на сключване на споразумението. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Изпълнена ли е разпоредбата на чл. IV, т. 1, б. „б“ от Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения („Конвенцията“), а именно да бъде представен от ищеца оригинала на арбитражното съглашение или надлежно заверен препис от него? 2.Налице ли са основанията за отказ от екзекватура по чл. V, ал. 1 от Конвенцията и по-конкретно хипотезата на буква „в“, а именно, че решението е постановено по спор, непосочен в арбитражното съглашение или неспадащ към споровете, предвидени в арбитражната уговорка или че съдържа постановления, които излизат условията на арбитражното съглашение. „Сюприм Фуудсървиз ГмбХ“ - дружество създадено и съществуващо по законите на Швейцария оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, чрез легитимирания към момента на подаване на касационната жалба процесуален представител. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Като е преценил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въззивният състав е намерил, че обжалваното решение е правилно. Апелативният съд е препратил на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като напълно е споделил фактическите и правните изводи, които е направил последният. Въззивният състав е посочил, че пред въззивната инстанция е спорен единствено въпросът дали представеният препис от спогодбата, сключена между страните отговаря на формалното изискване на чл. IV, ал.1, б. „б“ от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 08.01.1965 г. В тази връзка апелативният съд е приел, че съгласно чл. IV, ал.1, б. „б“ от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения е предвидено, че за да получи признаване и изпълнение на чуждестранно арбитражно решение, страната, която иска признаването и изпълнението, трябва да представи своевременно с молбата освен надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или надлежно заверен негов препис (прието е, че такъв по процесното дело е налице), също и оригинала на съглашението, посочено в член II от Конвенцията, или надлежно заверен препис на същото. Въззивният съд е посочил, че целта на изискването за представяне на оригнал или надлежно заверен препис от споразумението е да се установи по безспорен начин компетентността на арбитражния съд, разгледал спора. Посочил е също, че чл.VII от Конвенцията предвижда, че разпоредбите на същата не могат да лишат страните от правото, което те биха имали да оползотворят арбитражното решение по начина и в пределите, допустими от закона и международните договори на държавата, където се иска признаване на решението. От наличното по делото писмено споразумение между страните - Спогодба от 16.03.2015 г. било установено, че със същата не било постигнато съгласие исковете за развала на хранителни продукти да бъдат разглеждани от Германски арбитражен институт. Установено е, че тези искове били изведени в чл. 11 от спогодбата, а споразумението за разглеждане на споровете пред Германски Арбитражен Институт било постигнато в чл.10 за исковете, посочени в този текст. Въззивният съд е приел, че изводът за наличие на валидно арбитражно споразумение относно исковете, за които се иска признаване и допускане на изпълнение на решението следва от действията на ответника в арбитражния процес и при разглеждане на процесното дело пред първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел за установено е, че „ДАП-МП“ АД /в несъстоятелност/ (с предходно наименование „Сомат“) било участвало в арбитражното производство, като при това участие не било въведено възражение за неподсъдност на спора пред този арбитражен съд, а напротив - с изрично изявление, направено по имейл е заявено, че не се повдигат възражения. Въззивният съд е посочил, че този факт се установява от самото арбитражно решение, както и с оглед направеното изрично признание във въззивния процес, че е налице валидно арбитражно споразумение. Поради това, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.7, ал.3 от ЗМТА. Посочил е, че съгласно тази норма се смята, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража. Съдът е приел, че разпоредбата следва да бъде съобразена предвид цитирания текст на чл.VII от Конвенцията. С оглед така изложените съображения въззивният състав е достигнал до извод, че наличието на арбитражно споразумение се извежда от изразената воля в спогодбата, включваща арбитражната клауза за отнасяне на споровете пред Арбитражния съд на Германския Арбитражен институт, както и поведението на ответника по тези искове (касатор в настоящето производство) в арбитражното производство и в производството по признаване на решението и допускането му до изпълнение пред първоинстанционния съд и на практика е невъзможно да се представи надлежно заверен препис от нарочен документ, в което да е постигнато съгласие за разглеждане на конкретните искове пред посочения арбитражен съд, тъй като такъв не съществува. С оглед на тези факти и като е съобразил, че самата Конвенция допуска отклонение от нейните норми при наличие на по-благоприятен режим в националното законодателство на държавата, в която се иска признаване на решението и допускането му до изпълнение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането на ищеца дори и да се приеме, че представеният препис от споразумението не отговаря на формалното изискване за „надлежно заверен“ такъв, а с оглед неговото значение в процеса е необходимо само да бъде безспорно установено какъв е текстът на самата спогодба. Апелативният състав е посочил, че изложените от градския съд мотиви относно представения препис от спогодбата се споделят и от него, доколкото проектът на същата е разменен по електронен път между страните и в кореспонденцията има изразено изрично съгласие с нейния текст, а след това той е възпроизведен в съдебното решение на Висшия съд на Провинция Х. - Франкфурт на М. от 17.12.2020 г. Предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд също като въззивната инстанция е достигнал до извода, че искането за признаване и допускане на изпълнението на арбитражно решение от 25.06.2019 г., поправено с поправка от 01.10.2019 г., постановено по арбитражно дело № DIS-SV-SL-683/16 на Германския Арбитражен Институт (DIS), в частта по пар. 418 буква „а“ „в“ и “е“ на територията на Република България по отношение на ответника „ДДП-МП'' АД /в несъстоятелност/ (с предходно наименование „Сомат“) е основателно, то въззивният съд е заключил, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Въззивният съд е постановил решението, като е приел, че мотивите на първоинстанционния съд следва да се споделят, на основание чл. 272 от ГПК. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, не се установи наличието на основания, обосноваващи извод за нищожност на постановеното въззивно решение. Извършената служебна проверка относно наличие на основания, обуславящи извод за евентуална недопустимост на въззивното съдебно решение, не установи наличие на сочените. Формалното позоваване на всички хипотези, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не дава възможност на съда да се произнесе по наличие на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно посочената норма. Посочената норма изисква изводим само от мотивите на обжалвания акт извод относно неправилността на въззивното съдебно решение. С оглед трайната практика на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, следва да се приеме, че в настоящия случай липсва основание да се приеме, че въззивният съд е постановил решението си в грубо нарушение на посочените текстове на Конвенцията за признаване и изпълнение на арбитражните решения. Не могат да се установят и допуснати съществени процесуални нарушения, както и мотивите са изградени последователно, без вътрешни противоречия и нарушения на правилата на формалната логика. Извън мотивите на съдебното решение, касационната инстанция в производството по чл. 288 от ГПК, не може да извършва проверка на правилността на обжалвания акт. По отношение на формулираните правни въпроси от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. По отношение на първия поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че с посочения правен въпрос касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос относно това изпълнено ли е изискването на чл. IV, т. 1, б. б от Конвенцията за признаване и изпълнение на арбитражни решения, е свързан с правилността на съдебното решение на въззивния съд. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, свързани с правилността на съдебното решение, не могат да представляват основания за допускане на касационно обжалване. В настоящия случай, съдът е приел, че предвиденото изискване в чл. IV, т. 1, б. б от Конвенцията, относно наличието на съгласие, исковете за развала на хранителни продукти да бъдат разглеждани от Германски арбитражен институт, е спазено. Изводът за наличие на арбитражно споразумение е изведен от решението на Арбитражния съд, описващо осъществената защита на ответника и представените доказателства, цялостното поведение на ответника в арбитражния процес. Прието е, че наличието на съгласие за разглеждане на имуществения спор пред арбитражния съд, е обективирано от поведението на ответника в арбитражния процес, установено от протоколите и решението на арбитражния съд. Така е прието, че е налице хипотезата на чл. VII от Конвенцията. Този извод е мотивиран след като е извършена преценка на решението на арбитражния съд и доказателствата относно арбитражно споразумение и отправени изявления до арбитъра по арбитражното дело. Приел е, че Конвенцията допуска отклонение при наличие на по-благоприятен режим в националното законодателство на държавата, в която се иска признаване на решението и допускането му до изпълнение. Следователно изводът е основан на анализ на доказателствата и поставеният правен въпрос не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. С оглед разясненията в посоченото тълкувателно решение, правният въпрос не може да е свързан с обсъждане на доказателствата, изводите, които е направил въззивния съд и правилността на съдебното решение. Поради това, че в конкретния случай правният въпрос изцяло зависи от преценка и анализ на доказателствата по делото, той не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Преценката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, в производството по чл. 288 от ГПК, може да се направи само с оглед изложените от въззивния съд мотиви. Както бе посочено в случая въззивният съд е направил извод за наличие на компетентност на арбитражния съд в частта относно исковете за развала на хранителни продукти, с оглед приемането на защитата пред арбитражния съд и приемане защита по арбитражното дело. В този смисъл, посоченият правен въпрос, не може да е обуславящ изхода на спора. Посоченото в отговора на касационната жалба, че произнасянето на арбитражния съд по спора относно развала на хранителни продукти е включен в арбитражното споразумение, което е признато и от съд на друга държава, където решението е признато за изпълнение, не може да се коментира в стадия по селекция на касационните жалби. Поставеният втори правен въпрос, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Така формулиран правният въпрос е свързан с правилността на решението на въззивния съд, чийто предмет е признаване изпълнение на арбитражно решение, на арбитражен съд, със седалище в Швейцария. Поставеният правен въпрос е свързан с тезата на касатора, че решението на арбитражния съд е постановено по спор, непредвиден в арбитражното споразумение или е извън посочените в арбитражното решение спорове. Отговорът на този правен въпрос засяга проверка на арбитражното споразумение, съответно преценка дали е налице право на отказ от признаване и изпълнение на арбитражното решение. Това засяга проверка на доказателствата по делото. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г., в стадия по селекция на касационните жалби, Върховният касационен съд не може да извършва проверка на доказателствата по делото и да преценява правилно ли съдът е установил фактите по делото. Въпросите относно правилността на решението не могат да са общи основания за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че въпросът е разрешен от въззивния съд вследствие на анализ на доказателствата по делото и възприемане на конкретните факти, като съдът е посочил кои факти приема за доказани и какво е тяхното правно значение. По този начин е отговорил ,че липсва основание да не се уважи предявения иск. Извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване е и обстоятелството, че посочените формално допълнителни основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, не са мотивирани и не разкриват противоречие на поставените правни въпроси с практика на СЕС или решение на Конституционния съд. Липсва подробно обосноваване на основанието, предвиденото в т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК – точно приложение на закона и развитието на правото. Соченото основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК очевидна неправилност, поради очевидна необоснованост, също не е налице. Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2 от ГПК, установяването на това основание изисква само от мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт да се установи вътрешно потиворечие на мотивите или нарушение на правилата на формалната логика, които са обусловили неправилност на въззивното решение. В случая не се установява наличието на соченото основание. Още веднъж следва да се подчертае, че в процеса съдът е изяснил значението на представените доказателства по делото, както и извода относно наличие на учредяване на компетентност на арбитражния съд. По всички изложени съображения Върховният касационен съд на Р България