Определение № 1425 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2072/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. М. срещу въззивно решение № 17/01.02.2024 г. по в.гр.д. № 413/2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционно решение в частта, с която искът на Х. А. М. срещу Р. А. М. за заплащане на обезщетение на основание чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД от развален договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е отхвърлен за разликата над 1 890 лева до 115 280 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и за тази разлика – за сумата 113 390 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска на 08.08.2022 г. до окончателното и изплащане.

Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалата част, с която искът е важен за сумата 1 890 лева.

Ответникът по касационната жалба Х. А. М. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3, вр.чл.57 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Претендира се заплащане на средната пазарна стойност на прехвърления срещу задължение за издръжка и гледане имот след развалянето на договора от прехвърлителя поради неизпълнението му от приобретателя.

Ищецът е дядо на ответника.

Не е спорно, че приобретателят се е разпоредил с прехвърлената му 1 /2 ид.ч. от поземлен имот с четири разпоредителни сделки – две дарения на по 1 /400 ид.ч. и две продажби на по 99 /400 ид.ч. от имота.

Не е спорно, че с влязло в сила на 18.05.2022 г. решение, договорът между страните за прехвърляне на право на собственост върху поземления имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален. Не е спорно, че исковата молба е била вписана след сключването на четирите разпоредителни сделки.

Страните не спорят по фактите, с изключение на вписаната в нотариалните актове за покупко-продажба продажна цена на имотите, за която ищецът твърди, че е симулативна.

Страните не спорят също, че съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД, след влизане в сила на съдебното решение на 18.05.2022 г. имотът се явява получен от ответника на отпаднало основание и той дължи връщането му на ищеца на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Не спорят и, че с лед като ответникът се е разпоредил с получения имот преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане и реалното връщане на имота в натура от ответника на ищеца е невъзможно, ищецът следва да бъде обезщетен парично.

С оглед изложените във въззивната жалба твърдения и оплаквания, спорно между страните е какъв е размерът на дължимото на ищеца обезщетение съгласно разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.2, предл.2 от ЗЗД – сборът от посочените в двата нотариални акта за покупко-продажба пазарни цени (общо 1 890 лева), с която сума, според ответника, той се е „възползвал“ по смисъла на чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД след отчуждаването на имота, или сумата от 115 280 лева каквато е пазарната цена на имота според заключението по приетата по делото СТЕ. И двете страни се позовават на съдебна практика в подкрепа на твърденията си.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответникът дължи обезщетение на предявеното основание, както и че ответникът е бил добросъвестен към момента на сключване на сделките и обезщетението, което дължи на ищеца, следва да се определи по правилата на чл.57, ал.2, изр.второ ЗЗД.

Въззивният съд обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, че дължимото от ответника на ищеца обезщетение следва да е в размер на сбора от посочените в двата нотариални акта за покупко-продажба продажни цени.

Въззивният съд споделя изразеното от ВКС становище в решение № 98 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 3722/2017 г., IV г.о., ГК, както и в решение № 38 от 4.06.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 498/2018 г., III г.о., ГК, касационното обжалване по което е допуснато именно по въпроса как следва да се определи стойността на това, от което се е възползвал ответникът по иска с правно основание чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД и коя е релевантната база за определяне на компенсаторното обезщетение по чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД, а именно, че ако вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, макар обогатилият се да е бил добросъвестен, той следва да дължи нейната стойност към същия момент.

Съобразявайки горното, въззивният съд е приел, че в разглеждания случай се касае за отчуждаване на недвижим имот – 1 /2 ид.част от ПИ (следва индивидуализация на имота), който е с посочено трайно предназначение на територията – земеделска, но съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, за местността, в която се намира имотът, е изработен Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, одобрен с решение № 11-11/26.06.2012 г. на Общински съвет – Бургас. Съгласно този план за поземления имот е обособен УПИ (следва индивидуализация) с площ от 4 192 кв.м., попадащ в устройствена зона за отдих (аквапарк), който е с функционално отреждане за „рекреационни дейности“, с предвидено петно на ново свободно застрояване в северозападната част на имота. Според вещото лице стойността на поземления имот за процесната 1 /2 ид.част е 115 280 лева.

При така установената характеристика на имота и посочената от вещото лице средна пазарна стойност на 1 /2 ид.част от процесния имот – 115 280 лева въззивният съд намира, че дори ответникът като добросъвестен към момента на сключване на сделките, да го е продал за цена, съвпадаща с данъчната оценка на имота като земеделска земя - общо 1 890 лева тази сума не би следвало да се приеме за база на компенсаторното обезщетение, тъй като ид.части от имота са отчуждени без насрещна престация, а останалата част от имота, според въззивния съд е отчуждена срещу явно неравностойна насрещна престация, предвид средната пазарна цена на имота. Определяне на дължимото на ищеца компенсаторно обезщетение в размера на посочената в нотариалните актове за покупко-продажба пазарна цена (общо 1 890 лева) не би съответствало на принципите за справедливост и недопустимост на лишеното от правно основание разместване на имуществени блага, предвид факта, че след развалянето на алеаторния договор (поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията му да предостави грижи и издръжка на ищеца) и след отчуждаването на имота от ответника (макар преди вписване на исковата молба за разваляне на договора), ищецът е лишен от имот, чиято средна пазарна стойност е 115 280 лева и би било несправедливо да бъде обезщетен със сумата от 1 890 лева поради това, че ответникът е решил да се разпореди с имота частично безвъзмездно и частично срещу данъчната оценка на имота като земеделска земя.

По така изложените съображения въззивният съд намира, че искът е основателен и доказан за сумата 115 280 лева и следва да бъде уважен и над уважения (от първоинстанционния съд) размер от 1 890 лева до предявения размер от 115 280 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и че въпроси 2, 3 и 4 имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

1. В хипотезата на чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД следва ли компесаторното обезщетение да бъде определено само на базата на средната пазарна цена на имота, когато той е отчужден без насрещна престация (с дарение)? 2. Следва ли да се приеме, че средната пазарна цена на имота, определена в заключението на вещото лице, е стойността, с която следва да се обезщети прехвърлителят в хипотезата на чл.57, ал.2, изр. 2 ЗЗД, въпреки че по делото не се установява получателят да се е възползвал от такава сума? 3. Отговаря ли на принципа за справедливост компенсаторно обезщетение, определено на база пазарната цена на имота, когато по делото е установена реалната сума, от която се е възползвал добросъвестният получател и конкретните обстоятелства, които определят нейният размер? 4. Как следва да се определи дали насрещната престация, която получателят по договор за издръжка и гледане е получил за прехвърления имот, е явно неравностойна и следва ли преценката да се прави единствено на базата на пазарната цена на имота?

Първият въпрос не е обуславящ, видно от установеното по делото ответникът се е разпоредил с процесната 1 /2 ид.ч. от поземлен имот с четири разпоредителни сделки – две дарения на по 1 /400 ид.ч. и две продажби на по 99 /400 ид.ч. от имота (вероятно с оглед разпоредбата на чл.33 ЗС, което може да се приеме и за индиция за привидност на дарението на 1 /100 ид.ч.).

Поради това не е налице противоречие с посоченото по този въпрос решение № 112 от 18.07.2013 г. по гр.д. № 509/2012 г. на III г.о., в което е разгледан въпросът за приложението на чл.57, ал.2 пр.2 ЗЗД в хипотезата на изцяло безвъзмездно отчуждаване преди поканата.

Доколкото останалите въпроси съответстват на разгледания от въззивния съд правен въпрос: как следва да се определи стойността на претендираното на основание чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД компенсаторното обезщетение и коя е релевантната база за определяне на това компенсаторното обезщетение, те са обуславящи, но не са не са разрешени в противоречие, а в точно съответствие с приетото в посочените от жалбоподателя решения на ВКС, на които се е позовал и въззивният съд: решение № 98 от 10.05.2018 г. по гр.д. № 3722/2017 г., IV г.о., в което съставът на ВКС се е позовавал на решение по гр.д. № 5214/ 2013 г., ІV г.о., ВКС и е извършил сравнение на по–детайлната уредба в отменения ЗЗД с действащата нормативна уредба, и решение № 38 от 4.06.2019 г. по гр.д.№ 498/2018 г., III г.о., като е възпроизвел приетия в тях отговор на правния въпрос, че ако вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, макар обогатилият се да е бил добросъвестен, той следва да дължи нейната стойност към същия момент; че паричната оценка на компенсаторното обезщетение трябва да е съответна и на принципите за справедливост и недопустимост на лишеното от правно основание ра0зместване на имуществени блага.

Поради липсата на противоречие с посочените решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК, не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

А поради наличието на установена практика на ВКС по обуславящия правен въпрос (уточнен от въпроси 2, 3 и 4) и липсата на обосновка в съответствие с приетото в т.4 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поради изложеното не са налице наведените основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, което настоящият съдебен състав, като взе предвид решение на СЕС по дело C-438/22 и съобрази интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, вида на касационното производство и количеството извършена работа, определя в размер на 3 000 лева.

Воден от изложеното съдът