Определение № 171 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 623/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. А.-Д. и Н. Д. Д., чрез процесуалния им представител адв.Д., срещу определение от 03.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№14619/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 10.09.2019г. по гр.д.№11929/2018г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото. Касаторите сочат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответниците по частната жалба И. Б. Н. и С. Р. Д., чрез процесуалния им представител адв.И., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е спряно производството по делото до приключване на до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр. д. № 17705/2018 г., по описа на Софийски районен съд. Въззивният съд е прие, че производството по гр. д. № 17705/2018 г., по описа на Софийски районен съд има обуславящо значение за спора, който е предмет на гр.д.№11929/2018г. на Софийски районен съд/за заплащане на неустойки по предварителния договор/, тъй като в производството по иска за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор между страните ще се установи дали предваритилният договор е действителен и съдържа всички съществени клаузи на окончателния договор, както и дали ищецът е изправен относно изпълнението на задълженията си по предварителния договор. Касаторите сочат, че въззивното определение е очевидно неправилно, тъй като „нарушава два основни принципа на гражданското правораздаване – чл.3 ГПК относно задължението на участващите в съдебното производство да упражняват добросъвестно и съобразно добрите нрави своите права“, като считат, че „действията на ответниците са в разрез с този принцип“ и затова били поискали от съда да отдели насрещния иск в отделно производство. По отношение на предявения от тях иск считат, че „съдът не е съобразил, че предмет на договора, съответно на забавата е изграждането на апартамент 1, подземен гараж и надземно паркомясто; че забавата на строителството и предаването на обектите е продължила повече от три месеца след посочения краен срок; че претендираната неустойка е % от заплатената от тях сума; че без значение е дали сумата е била заплатена на правно основание или на отпаднало основание“. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради според него неправилно приложение на разпоредбите на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и чл.211, ал.2, изр.2 ГПК, е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят следните въпроси: 1“какъв е порокът на действия на страна по делото когато същата нарушава основни принципи на гражданското правораздаване – в случая чл.3 ГПК и задължен ли е съдът да не допуска недобросъвестно упражняване на правата“ и 2“следва ли съдът да се съобразява с чл.13 ГПК, при положение, че има правна възможност за разделяне на насрещния иск от основния такъв и тази възможност е предоставена на преценката на съда“, които въпроси касаторите считат, че са от значение за точното прилагане на закона. Поставените от касаторите въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не е налице и соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал твърдението си, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване и липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В изложението се съдържат и доводи за неправилност на въззивното определение, които не могат да бъдат обсъждани, ако не бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изхода на делото на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение