Определение № 827 от 03.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1804/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „Олтех“ ООД – в несъстоятелност, срещу решение № 235 от 21.06.2023 г. по т.д. № 179/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което след отмяна на решение № 397/01.12.2022 г. по т.д. № 436/2022 г. по описа на ОС - Пловдив по предявен иск с правно основание чл. 694 ТЗ е признато за установено, че публичните вземания в общ размер на 38 140,07 лв., от които главници 11 057,48 лв. и лихви 27 082,59 лв., включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен под № 20220401090615 по партидата на „Олтех“ ООД в ТРРЮЛНЦ, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ преди откриване на производството по несъстоятелност, и са присъдени разноски в полза на НАП.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в противоречие на материалния закон и утвърдилата се постоянна съдебна практика по приложението му. Изтъква, че обезпечителните мерки не създават в полза на кредиторите право да се удовлетворят с предимство от сумите, получени при реализация на обезпечението, включително вписан запор по ЗОЗ, а само забраняват на длъжника да извършва разпоредителни действия с имуществото, предмет на обезпечителната мярка. Сочи, че привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не може да се обоснове и от правилото на чл. 193 ДОПК. Подчертава, че се касае за непрецизна законодателна техника, като изводът, че вписан запор по ЗОЗ, наложен по реда на ДОПК, не е основание за привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, се налага и от ясната норма на чл. 724 ТЗ, която визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 694 ТЗ да бъде отхвърлен като неоснователен.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Има ли предимство при удовлетворяването си спрямо останалите кредитори в производството по несъстоятелност кредитор, в чиято полза е наложен запор, вписан по реда на ЗОЗ, по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, който запор е наложен преди откриване на производството по несъстоятелност?

2. Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?

Моли касационно обжалване по първия въпрос да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката по цитираните в изложението определения, постановени в производства по чл. 288 ГПК. И по двата въпроса моли да бъде допуснато касационно обжалване при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че отговорите на въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по касация, Национална агенция за приходите и „Олтех“ ООД – в несъстоятелност, в предоставения им срок не депозират писмен отговор и не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Позовал се е на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и счел, че при извършване на разпределение на осребреното в производство по несъстоятелност имущество вземанията се изплащат в посочен ред, като вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, се изплащат с първа привилегия от получената сума при реализация на обезпечението. Посочил е, че няма спор, че процесните вземания са надлежно предявени в производството по несъстоятелност с молба от 16.12.2021 г., с която е изтъкнато наличието на наложен запор върху посочено имущество, вписан в ЦРОЗ, и изрично е заявено искане за вземанията да се предвиди ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Определил е за безспорно, че за обезпечаване на предявените вземания, посочени в представените ревизионен акт от 27.03.2018 г. и ревизионен акт от 17.04.2018 г. на ТД на НАП - Пловдив, както и в представената от кредитора актуална справка, с постановление от 17.10.2017 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за налагане на предварителни обезпечителни мерки е бил наложен запор върху посочено имущество, като действието на мярката е било продължено с определение от 01.02.2018 г. по ч.а.х.д. № 315/2018 г. на АдмС-Пловдив и с постановление от 10.04.2018 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, както и че запорът е бил вписан в ЦРОЗ.

Подчертал е, че спорът е правен - дали съгласно нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за тези вземания трябва да се предвиди да бъдат изплащани при извършване на разпределение на осребреното имущество преди всички останали вземания, тъй като са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, от получената сума при реализация на обезпечението, или нормата поначало не трябва да бъде прилагана в тази нейна част поради необходимост от нейно тълкуване, наречено корективно. Приел е, че нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Счел е, че няма съмнение относно значението на употребения в нормата термин „запор“, като волята на законодателя е напълно ясно изразена - вземанията, които са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, да се изплащат преди другите вземания (посочени в чл. 722, ал. 1, т. 2 - т. 12 ТЗ) от получената сума при реализация на обезпечението при извършването на разпределение на осребреното в производството по несъстоятелност имущество. Посочил е, че съгласно нормата на чл. 46, ал. 1 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най - много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Изтъкнал е, че тъй като в случая точният смисъл на нормата е напълно ясен, то тя трябва да се прилага така, както е създадена от законодателя, като не подлежи на тълкуване. Счел е, че несъмнено законодателят не е придал специален смисъл на термина запор, употребен в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а е създал уредба, която е специфична за производството по несъстоятелност. Подчертал е, че нормата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ е предвиждала и предвижда, че на вписване подлежи запор върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ, тоест, че запор по реда на ЗОЗ е следвало да се вписва и се вписва, поради което не може да се приеме, че нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, уреждаща случая на привилегията на вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, е лишена от съдържание. Допълнил е, че извършваните от законодателя промени в ЗОЗ и ДОПК след 2005 г. не са надлежен аргумент за отказ от прилагане на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, в частта относно уредбата на изплащането на вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, от получената сума при реализацията на обезпечението при извършване на разпределение на осребрено имущество, тъй като е приел за очевидно, че законодателят не е извършил промяна и в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, която норма е счел за специална, създадена за целите на производството по несъстоятелност. Обобщил е, че като е отказал да уважи предявения иск, окръжният съд не е тълкувал корективно разпоредбата, а е отказал да се съобрази с нея и да я приложи, въпреки нейната безспорна приложимост при решаването на разглеждания правен спор, и е постановил неправилен съдебен акт. По тези мотиви е отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо това е уважил предявения иск като основателен.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато по сочения от касатора втори въпрос: „Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?“

Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, с което се покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Липсва произнасяне по този правен въпрос към датата на съдебното заседание в практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 2 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС (определенията по чл. 288 ГПК не са такава практика), поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставеният от касатора първи въпрос е частен случай на втория, поради което и доколкото с отговора на втория въпрос ще бъде отговорено и на него, не е необходимо допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.

Предвид нормата на чл. 694, ал. 7 ТЗ дължимата държавна такса по делото не се събира предварително и ще бъде събрана със съдебното решение с оглед изхода на спора.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение