Определение № 590 от 09.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 135/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Еверест 1984“ ООД, представлявано от Р. К., обжалва решение №1847 от 19.07.2019 г. по в.т.д. 1781/19 г., Апелативен съд, София, ТК, 9 състав, с което е потвърдено изцяло решение № 2537/18 г. СГС, VI-21 състав по т.д. 663/18 г. за осъждането му да заплати обезщетение, на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за сумата от 8 000 лв.

Оспорва активната легитимация на СНЦ „Музикаутор“. Счита, че въззивният съд не е изследвал представения договор между SIAE и СНЦ „Мюзикаутор“ със срок 1 година. Счита, че с оглед чл. 3.2 от същия, трябва да има допълнително споразумение, в което ползвателят да изплати на Сдружението „Музикаутор“ авторски възнаграждения.

Излага съображения, че изводът на съда за наличие на процесуална легитимация на ищеца бил неправилен. В случая не била налице процесуална субституция от вида на суброгацията, при която организацията за колективно упражняване на права може да предявява иска. Нямало доказани права на представителство на ищеца. Освен това нямало облигационни отношения между страните по делото.

Оспорва приложението на чл. 95 б от ЗАПСП и изводът на въззивния съд, че юридическото лице носи гражданска отговорност за нарушение на авторските права, извършено от служители на търговското дружество. Този извод бил в нарушение на правилото, че е налице деликтна отговорност, която е лична. Счита, че не е установено нарушението от страна на служители или от страна на търговското дружество.

Като основание за отмяна излага съображения за необоснованост на съдебното решение. Не били обсъдени свидетелските показания на свидетелите Т. и Й..

Моли да се отмени обжалваното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните основания за допускане касационно обжалване.

В раздел I формулира правни въпроси както следва:

1. Мотивира основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния въпрос, който според него е включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и е обусловил изхода на делото, а именно: „При липса на доказателства за установяване на договорна обвързаност между страните за процесния период, представеният договор за двустранно представителство, сключен между SIAE и СНЦ „Мюзикаутор“ със срок 1 година, обосновава ли дължимост на претендираното обезщетение, предвид това, че в настоящия случай е видно, че посочените автори на текст и композитори на музика са членове на SIAE, след подписване на процесния договор от 1997 г и 1998 г.?

2. Сочи основания по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 от ГПК по следните въпроси – относно гражданската отговорност на юридическите лица за нарушение на авторските права, която се предвижда по реда на чл. 95 б от ЗАПСП, когато нарушението е извършено от клиенти на дружеството:

2.1. Разпространяването на музикални произведения, закриляни от ЗАПСП, от клиенти на търговски обект чрез звуковото им възпроизвеждане в същия, води ли до ангажиране на гражданска отговорност на юридическото лице, стопанисващо обекта? По отношение на този въпрос сочи основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК. Конкретно противоречие с разрешение, в решение № 139 от 28.1.2016 г. по т.д. 1711/14 г. на ВКС, 2 ТО

2.2. Носи ли гражданска отговорност юридическото лице за нарушения на авторските права, извършени от клиенти на дружеството?

2.3. Наличието на данни по делото, че е осъществено излъчване на музикални произведения по беззжичен път от клиенти в търговски обект, води ли до извод, че е за търговски цели, а не за лично потребление?

2.4. Следва ли да се презумира, че служители на дружеството, виновно са извършили нарушението на авторските права по чл. 95 б от ЗАПСП, предвид останалите доказателства по делото, доказваща, че са излъчени музикални произведения по безжичен път от клиенти на търговския обект за лично потребление?

2.5. Кои са критериите, при които съдът следва да определи, че излъчването на музикални произведения по безжичен път в търговски обект е за търговски цели, а не за лично потребление, при положение, че от доказателствата по делото е установено, че излъчването е осъществено от клиенти на търговския обект?

2.6. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без въззивният съд да изготви нов доклад? Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителните указания по т. 2 от ТР 1–/2013 г. ОСГТК на ВКС, както и редица решения на ВКС по чл. 290 от ГПК – решение № 700 от 6.12.2010 г. по гр.д. 304/10 г., ВКС, 3 ГО, решение № 129 от 29.6.2015 г. по гр.д. 4040––14 г. на ВКС, 3 ГО. Позовава се на определение № 639/12.12.2017 г. по т.д. 1641/17. ВКС, 1 ТО, решение № 139 от 28.1.2016 г. по т.д. 1711/14, 2 ТО на ВКС.

II. Счита, че при условията на чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване поради очевидна неправилност, изразяваща се в явна необоснованост на въззивното решение по следните въпроси:

II.1. Приложение от мобилен телефон може ли да послужи за установяване излъчването на музикални произведения, без да бъде установено дали са действителните музикални произведения, кавърверсии на съответното музикално произведение или грешка при идентифицирането на музикално произведение?

II.2. Следва ли да се приеме, че в действителност доверителят ми е излъчил музикални произведения, закриляни от ЗАПСП, предвид това, че за „нарушението“ има косвени доказателства, без да е налице съставен акт за установяване на административно нарушение или друг писмен документ, свидетелстващ за допуснато нарушение на авторските права? Сочи противоречие с практиката на ВС ППВС 1/53 г.

Ответникът СНЦ „Музикаутор“ оспорва допустимостта на касационната жалба с оглед цената на иска. Излага съображения за легитимацията на ищеца по силата на чл. 95 в, ал.2 от 29.3.2018 г. на ЗАПСП. Счита, че по отношение на авторството на произведенията е извършена детайлна експертиза.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 16.09.2019 г. Касационната жалба е подадена на 16.10.2019 г. по пощата, като на основание чл. 62, ал.2, изр.1 от ГПК, е в срок.

Решението на въззивния съд може да се обжалва. Делото не е търговско. Поради това предвиденото ограничение за цена на иска над 20 000 лв е неприложимо. Делото е гражданско по своя характер и цената на иска е 8 000 лв, следователно не е налице ограничен достъп до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес от обжалване на въззивното решение.

С постановеното въззивно решение е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния Софийски градски съд, с което е осъден касаторът да заплати на СНЦ „Мюзикаутор“ на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП сумата от 8 000 лв, претърпени имуществени вреди от извършено нарушение на авторско право върху текста, върху музика на всяко едно от използваните на 06.02.2018 г. в „Кафе – гостилница Еверест“, София музикални произведения, подробно изброени със заглавие, композитор и автор на текста и е постановено на основание чл. 95 б, ал.1 т. 6 от ЗАПСП „Еверест 1984“ ООД да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в ежедневниците вестник „Стандарт“ и вестник „Сега“, както и в частта за разноските.

Въззивният съд е приел, че ищецът СНЦ „Мюзикаутор“ е предявил от свое име исковете по чл. 95, ал.1 и чл. 95, ал.1 т. 6 от ЗАПСП (съгласно редакцията на тази норма към ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г.). Легитимацията му е обусловена от чл. 40, ал.10 изр. 2 ЗАПС, според която за защита на поверените им за управление права, лицата могат да предявяват искове и от свое име и да предприемат всякакви действия, включително чрез предявяване на искове по чл. 94, чл. 94 а, чл. 95 от ЗАПСП. Правата имат и организациите за колективно управление на права. А ищецът бил регистриран именно като такава организация. Посочено е, че се касае за суброгация, но в отклонение от чл. 26, ал. 4 от ЗАПСП носителят на индивидуалното материално право не следва да се конституира като съищец.

Въззивният съд с оглед действието на чл. 18, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 от ЗАПСП и § 2, т. 5 от ДР на ЗАПСП приема, че излъчването на произведение по безжичен път, съгласно легалната дефиниция, включва излъчване и чрез радио или телевизия по наземен път, включването в непрекъсната съобщителна верига, водеща към спътник и от там обратно до земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и отговорност на излъчващата организация, пряко и индивидуално от публиката било чрез посредничество на организация, различна от излъчващата. Прието е, че излъчването се осъществява по безжичен път в търговски обект, като ползвателят на тези произведения не е имал право на използването му, използването не е за лично потребление, а за търговски цели. Защитата е на авторските права на артисти, композитори, текстописци, които не са учредили безгранично ползване. Без значение възпроизвеждането дали е от тонколони, музикална уредба, телевизионен или радиоприемник, компютърна система или друга техника с възможности за извличане и възпроизвеждане на звук. Релевантно за установяване нарушение на авторски права и права на артисти изпълнители върху музикални произведение е разпространяването им чрез звуково възпроизвеждане. Прието е, че ищецът представлява всички автори на песни-обект на авторското право, песните са обект в самостоятелните си части, върху която част музика, текст, аранжимент съществува право на различните лица, композитор, автор, изпълнител чл. 3, ал. 1 ЗАПСП.

Прието е, че 8 от музикалните произведения, посочени в исковата молба, са прозвучали на 6.2.2018 г. в заведението – обект на ответника в [жк], София кооперативен пазар, представляващо кафе-гостилница, в което се сервират храни и напитки и функциониращо по предназначение към момента на извършване на проверка в обекта. Прието е, че липсват доказателства ответникът да е носител на правото да използва произведенията по силата на отстъпено му от авторите или организация за колективни авторски права право и следователно е налице нарушение на правата на авторите, посочени в исковата молба, в резултат, от което тези автори са пропуснали да получат възнаграждение за възпроизвеждането на музикалните произведения, каквото право имат съгласно чл. 19 ЗАПСП за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид. Направен е извод, че с излъчването на посочената дата, са нарушени правата, защитавани от СНЦ „Музикаутор“. Прието е, че обезщетението следва да се определи на основание чл. 95а, ал.1, т. 1 от ЗАПСП, която предвижда обезщетение в размер от 500 лв до 100 000 лв или по 1000 лв на произведение, съобразно искането и при приложение на диспозитивното начало.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В случая след извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване служебно, тъй като не се установи основание за вероятност решението да е нищожно или вероятност решението да е недопустимо.

По отношение на обосноваване на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, формулиран в т. 1 от разглежданото изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Така формулираният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. В случая, съдът е приел, че легитимацията на СНЦ „Музикаутор“ произтича по силата на закона, действащ към момента на предявяване на иска.от регистрацията му като сдружение за колективно управление на права. Приел е, че е установена регистрацията в Министерство на културата и че е легитимиран да предяви иска на основание редакцията на чл. 95 в от ЗАПСП към момента на подаване на исковата молба. Няма решаващи мотиви на въззивния съд, относно действието на договора между двете организации за колективно управление на авторски права. В този смисъл макар и да е налице представяне на договора между SIAE и СНЦ „Музикаутор“, въззивният съд е приел, че легитимацията на сдружението, произтича по силата на закона и не е обусловил изхода на спора извод, основан на представения договор, а изводът за посоченото право на иск, учредено от законодателя. Въззивният съд е посочил, че съгласно нормата на чл. 95 в, ал. 2 от ЗАПСП в редакцията й след изменението ДВ бр. 27 от 2018 г. в сила от 29.3.2018 г., ищецът, който е предявил иск на 04.04.2018 г., е легитимиран по силата на регистрацията му като организация за колективно управление на права, да предявява искове за защита на всички права, за които е регистриран, без да доказва наличието и съдържанието на индивидуални правоотношения с авторите и без да е необходимо да установяват договор за съвместно представителство с чуждестранни сходни организации, т.е. законодателно установен особен режим на процесуална субституция от вида на процесуална суброгация.

С оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, общо основание за допускане касационно обжалване, може да е само този правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд и това разрешение е обусловило изхода на спора. В случая, посоченият от касатора въпрос, не е обусловил изхода на спора. Поставеният от касатора въпрос, е израз на неговата теза, че трябва да се извърши доказване на правата, учредени от чуждестранна организация. Даденото разрешение то въззивния съд не съответства на поставения въпрос, както бе посочено. Поради това и поставеният въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като не е разрешен от въззивния съд по посочения от касатора начин. При липса на общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се обсъжда посоченото допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По отношение на поставения правен въпрос 2.1 настоящият съдебен състав намира че касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. А именно с постановяване на потвърждаване на осъдителното решение, въззивният съд е приел, че търговското дружество-стопанисващо обекта, носи отговорност за нарушение на авторските права и това е предвидена от закона гражданска отговорност на юридическо лице. В този смисъл правният въпрос е включен в предмета на делото и е разрешен от въззивния съд по начин, че е обусловил изхода на спора. Така е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване. Но това разрешение не е станало в противоречие с посоченото решение на ВКС. Изрично в решението е посочено, че законодателят е предвидил възможност юридически лица да носят отговорност за нарушение на авторските и сродните права, което не изключва възможността физически лица да носят отговорност за такива нарушения. В посоченото решение не е извършено тълкуването, посочено в разглежданото изложение по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК. Разграничението в правната уредба, обуславящ извод, че в посоченото съдебно решение, израз на практиката на ВКС, е прието, че юридическото лице може да носи отговорност за допуснати нарушения на авторските и сродни права от техни служители или наети лица. В разглеждания в настоящето производство случай, въззивният съд подробно е изложил мотиви, че е налице отговорност на юридическото лице, тъй като стопанисва обекта и се презумира, че служителите на юридическото лице са допуснали нарушението да звучи музика като не е доказано правото на излъчване на конкретните песни. Разрешеният от въззивния съд правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Този извод налага и следващия, че е налице допълнително соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. А наличието на практика на ВКС, изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

По отношение на поставените въпроси 2.2, 2.3, 2.4, 2.5. Тези въпроси са свързани със защитната теза на ответника. Въззивният съд е приел, че е установено излъчването на произведенията, обекти на авторското право, но не е възприета защитната теза на ответника по иска, че друг е излъчил произведенията, различен от стопанисващия обекта. В този смисъл правните въпроси не са разрешен от въззивния съд и не могат да представляват общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че излъчването е в заведение, което е достатъчно да обуслови извод за използване на музиката за търговски цели и за нарушение на авторските права, при липса на противопоставяне на други права от ответника, учредяващи му правна възможност да ползва музикалните произведения. Поставените въпроси какво е доказано по делото представляват защитна теза на касатора. Липсва произнасяне на въззивния съд по въпроса за разграничение между излъчване на музикални произведения, обект на авторски права, за търговски цели и за лично използване. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснена, в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, не може да е свързана с възприемането на конкретните факти от въззивния съд, респ. с правилността на съдебното решение. В този смисъл поставените въпроси, не формират общо основание за допускане касационно обжалване.

Въпрос 2.6. не кореспондира на данните по делото. Относно въпроса за доказателствената тежест, в доклада по чл. 146 от ГПК, формулиран пред първата инстанция, е разпределена доказателствената тежест с оглед правното основание, на което е предявен искът и изрично е указано на ответника по иска, касатор в настоящето производство, че следва да установи, че е носител на правото да използва произведенията, за които ищецът е въвел твърдение, че са излъчени. Въззивният съд, очертавайки, предмета на иска и възприемайки правното основание, така както е определено от първата инстанция, е посочил, че фактът на право на използване на произведенията, не е доказан. Няма разрешение по делото, че не са дадени указания, за да има противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. 2 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, респ. други решения на ВКС. Ето защо въпросът не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Не следва да се обсъжда като самостоятелно основание посоченото формално по чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК ,доколкото не е обосновано от касатора.

По въпроси по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК като постановено при нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване на основания за очевидна неправилност, би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая, такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт. Въззивният съд е извършил анализ на доказателствата по делото. Не се установява явна необоснованост, която да се установи от самия съдебен акт.

По поставения конкретен въпрос на основание чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК, т. II.1. Въззивният съд е анализирал свидетелски показания, както и е посочил, че прави съвкупна преценка на доказателствата, за да направи извод, че произведенията са излъчени в заведението. В този смисъл не е изградил решението си върху използване на мобилно приложение, а върху свидетелски показания на свидетеля за негови познания, включително и чрез използване на мобилно приложение. Решението не съдържа обсъждане на мобилно приложение като самостоятелно доказателствено средство, а на свидетелски показания, съдържащи факти за излъчване на музикални произведения на посочената дата в заведението, стопанисвано от ответника. Не може да се прецени от така посочения въпрос, че е налице необоснованост на въззивното решение, без да се извършва проверка, по реда на чл. 290 от ГПК и на основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 от ГПК.

По поставения въпрос II.2., също свързан с твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК, следва да се посочи отново, че така формулираното основание, не може да обоснове извод за очевидна неправилност на въззивното решение. Въззивният съд не е обсъждал необходимостта от акт за установяване на административно нарушение. Наличието на основание по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК следва да се изведе само от мотивите на въззивното решение. Не може да се приеме, че може да се установи нарушение на процесуалните норми, само при проверка на въззивното решение, без същинска проверка на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК, за да се установи следва или не да се изисква акт за установяване на административно нарушение в случаи като процесния.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав не установи наличие на основание за допускане касационно обжалване.

С оглед на извода за недопускане касационно обжалване, на ответната страна трябва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение