Определение № 180 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Л. Г. срещу въззивно решение на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд, с което изцяло са отхвърлени предявените искове от И. Г. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тях. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта относно иска за имуществени вреди е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като решението е по иск с цена до 5000лв., а съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК тези въззивни решения не подлежат на касационно обжалване. В останалата част относно иска за неимуществени вреди, касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а също така в тази част е налице основанието за служебно допускане на касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение. В случая вероятната недопустимост произтича от възможността исковата молба да е нередовна поради непосочване на цената на всеки отделен иск за неимуществени вреди, вероятността да съществува противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно избрания ответник, както и възможността съдилищата да не са се произнесли в съответствие с твърденията в исковата молба. За да обезпечи влизането в сила на допустимо съдебно решение в производството по чл. 290 ГПК /т.р.1-2010- ОСГТК/, ВКС следва да прецени дали твърденията в исковата молба от една страна за нарушение на чл.5, пар.3 и 4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и от друга страна за унизителното и нечовешко отношение в условията на следствения арест не обуславят наличието на два отделни иска с различно правно основание. Също така следва да се отговори на въпроса дали Прокуратурата на РБ е надлежен ответник по иска за неимуществени вреди от унизителното и нечовешко отношение в условията на следствения арест и кой е компетентният съд да разгледа този иск. След това на преценка подлежи и дали съдилищата са се произнесли в съответствие с твърденията в исковата молба тъй като окръжният съд е разгледал искове за неимуществени вреди от нарушение на чл. 5, пар.3и4 КЗПЧОС /чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/ и от незаконно повдигнато обвинение /чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, а въззивният съд първоначално е приел, че производството е по чл. 294 ГПК и не е необходима преквалификация на исковете, но след това е решил, че е предявен един иск по чл. 2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, а накрая фактически се е произнесъл по три иска за неимуществени вреди от нарушение на чл. 5, пар.3 и 4 от КЗПЧОС /чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/, за вреди от бавно правосъдие /чл.2б ЗОДОВ/ и за вреди от нечовешки и унизителни условия в следствения арест /чл.1 ЗОДОВ/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: