Решение № 322 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2010 г.

Решение № 322 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 106 от 26.01.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение № 127 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 193/2010 г. на Смоленски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от С. А. Ц. от [населено място] против СОУ "Св. Св. К. и М.", [населено място], област С. за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 14 от 29.09.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "възпитател" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и в частност по въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници. В обжалваното въззивно решение на Смоленски окръжен съд е прието, че при оспорване законността на извършения от работодателя подбор, съдът следва да провери обективното съответствие между приетата от работодателя преценка и проявените професионални качества на работника, а работодателят следва да проведе пълно доказване на фактите, обусловили преценката му при подбора. В противоречие с това становище в решение № 363 от 4.05.2010 г. по гр. д. № 922/2009 г. и решение № 296 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 904/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че преценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената работа от страна на служителите е по целесъобразност; съдът няма правомощие да извършва проверка на тази преценка, нито би могъл да замести работодателя в нея. Констатираната противоречива практика на съдилищата е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качествата на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В обжалваното въззивно решение на Смолянски окръжен съд е прието, че ищецът е работел като "възпитател при СОУ "Св. Св. К. и М.", [населено място], област С.. На 15.09.2009 г. е било одобрено ново щатно разписание, с което е била съкратена една от двете щатни бройки за длъжността "възпитател" в средния курс на училището. Със заповед № 14 от 29.09.2009 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. При така установените факти в решението е прието, че уволнението на ищеца е извършено в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е извършил преценка за нивото на справяне с работата между служителите, изпълняващи една и съща длъжност; не е извършил подбора въз основа на обективни факти, сочещи за действителните им професионални умения, поради което е уважил като основателни предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В касационната жалба против въззивното решение на Смоленски окръжен съд, подадена от СОУ "Св. Св. К. и М.", [населено място] се поддържа, че съдът недопустимо е навлязъл в преценка за законност на извършения подбор, който е от компетентност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол и е формирал неправилни изводи относно доказателствената сила на представеното писмено доказателство - протокол за извършен подбор, който не е оспорен от ищеца. Ответникът по касационната жалба С. А. Ц. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователно касационното оплакване за произнасяне на съда извън обхвата на компетентността му. В съответствие с постановките на ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, при въведен в исковата молба довод за нарушения на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, въззивният съд е извършил проверка доколко възприетите от работодателя оценки при подбора отговарят на действително притежаваните от работника трудови качества. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е зачел доказателствената сила на представения по делото протокол за подбор. С исковата молба, ищецът е оспорил констатациите на работодателя за квалификацията и нивото на справяне на работа на служителите, между които е извършен подбор. Протоколът за извършен подбор, бидейки по правната си характеристика частен свидетелстващ документ, обективиращ определени констатации не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им. Този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото за законността на подбора - доказателства за фактите, дали основание на комисията да приеме, че уволненият служител се е справял с работата си по зле от предпочетения да остане на работа възпитател. В конкретния случай, извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ не е установено. Установено е, че при равна степен на образование ищецът е уволнен, тъй като работодателят не може да формира преценка за способностите му да се справя с работата си - видно от представения протокол за подбор, оценка за нивото на справяне с работата не е формирана, тъй като ищецът не е бил атестиран. При липса на доказателства за проявени от ищеца по-незадоволителни професионални умения, изводът на въззивният съд, че провеждането на подбор съобразно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ не е доказано се явява правилен, съобразен с правилата за последиците на доказателствената тежест. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 267 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 17.06.2010 г. с адвокат К. Г. от адвокатска колегия [населено място]. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение