Определение № 359 от 08.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1965/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на „МПМВ“ ООД и „Сцената 2018“ ООД срещу решение №253 от 27.04.2021 г. по в.т.д.№72/2021 г. на САС. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение от 02.11.2020 г. по т.д.№2120/2019 г. на СГС, „Сцената 2018“ ООД и „МПМВ“ ООД са осъдени да заплатят солидарно на Сдружение „Музикаутор“ на основание чл.95, ал.1, вр. чл.95в, ал.1 от ЗАПСП още сумата в размер на 7392 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи) поради нарушаване на правата на авторите – членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор” върху всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП по всяка от песните (от по 500 лева за музиката и от по 500 лева за текста – литературното произведение), а именно: 2 MINUTES TO M. – I. Maiden, ACES H. – I. Maiden, BE Q. OR BE D. – I. Maiden, C. OF M. – I. Maiden, D. OF D. – I. Maiden, FEAR OF T. D. – I. Maiden, F. OF I. (L. L. B. A.) – I. Maiden и L. OF T. F. – I. Maiden, извършено чрез публично изпълнение на произведенията на концерт „I. Maiden T. by Piece of Maiden”, организиран от ответника „Сцената 2018” ООД и проведен на 08.06.2019 г. в клуб „Маймунарника”, намиращ се в [населено място], Б. градина, стопанисван от ответника „МПМВ” ООД, без надлежно отстъпени авторски права, като е разпределена и отговорността за разноските. В касационните жалби са наведени доводи, че решението е очевидно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК извън поддържаната очевидна неправилност на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли да се определи обезщетение по реда на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, когато ищецът не е поискал в петитума на исковата молба приложение на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП. 2. Може ли идентичност/съответствие на текст и музика с авторските, да бъде доказвано без експертиза и само със свидетелски показания и записки от телефон в съдебна зала, когато разпитваният свидетел няма специално образование или специални знания и умения. 3. Следва ли при определяне на обезщетение за имуществени вреди да се прилага чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, въпреки, че по делото има конкретни данни за приходите, реализирани от нарушението и няма данни за размера, който се получава обичайно за подобни договори. 4. Следва ли обезщетението за имуществени вреди да се определя, без да се изследват, обсъждат и претеглят от съда никакви други обстоятелства, а само чрез директно прилагане на минимума по чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП. 5. Обезщетението за имуществени вреди, определено по реда на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, но при наличие на конкретни данни за приходите от нарушението, съответства ли на принципа на справедливост и към осигуряване на възпиращо и предупредително въздействие на нарушителя и останалите членове на обществото. Спрямо първи въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо останалите въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по касация Сдружение „Музикаутор“ не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.95, ал.1, т.1 от Закона за авторското право и сродните му права за установяване факта на нарушението на притежаваното от ищеца авторско право, както и за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за претърпените от ищеца вреди - имуществени и неимуществени, вследствие на увреждането. Посочил е, че за да бъде уважен иска, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) ищецът като организация за колективно управление на права да има договор със сродни организации от чужбина за взаимно представителство на техните членове, във връзка с процесните произведения (песни – музика и текст); 3) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право, чиято закрила търси ищецът; 4) вреди, възникнали от извършеното нарушение за авторите на произведенията, за които ищецът претендира обезщетението; 5) размера на обезщетението. Установил е, че в случая е доказано, че авторите на процесните произведения (композитори и автори на текста) са именно посочените в исковата молба лица, предвид приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, както и че към момента на извършване на нарушенията на посочената дата, така и към датата на предявяване на исковата молба, авторите членуват в организацията PRS, с която ищцовото сдружение има сключен договор за защита на авторските права в Република България, като поради липса на жалба от ответниците в осъдителната част на решението, вкл. и установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността им за вреди, въззивният съд при спазване на забраната по чл.271, ал.1 ГПК и доколкото е ограничен от посоченото в жалбата, не може да се занимава повторно с пререшаването на тези въпроси по начин, различен от вече приетото от първоинстанционния съд. Предвид изложеното е намерил, че е доказано по безспорен начин, че ответниците „Сцената 2018“ООД, като организатор на събитието и „МПМВ“ООД, като лице стопанисващо клуб „Маймунарника“, където се е провело събитието, са нарушили авторските права на авторите на музикалните произведения, които се упражняват чрез ищцовото сдружение като отговорността и на двамата е солидарна, с оглед разпоредбата на чл.58, ал.3 от ЗАСП. С оглед установеното от фактическа страна е приел, че за ищеца – носител на изключителното право за използване на произведението са настъпили имуществени вреди от неразрешеното му използване – пропуснати ползи от непредоставянето на правата за използването му, намиращи се в причинна връзка с нарушенията, а предявеният от ищцовото дружество осъдителен иск за вреди се явява доказан по основание. Изложил е съображения, че твърдяните от ищеца и доказани вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с нарушението на ответника, са пропуснатите ползи от неполученото от него възнаграждение в случай, че беше сключен договор за публично изпълнение по време на концерт. Изразил е становище, че при определяне размера на дължимото се на ищеца справедливо обезщетение за претърпените вреди, стойността на приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението на авторските права, е само един от критериите за определяне на обезщетението по справедливост, вкл. и когато обезщетението е определимо и при условията на чл.95а от ЗАПСП. Тълкувайки систематично и телеологично разпоредбите на чл.95 и чл.95а от ЗАПСП е счел, че визираният минимален размер на обезщетението от 500 лв. е приложим не само, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, но и когато има данни за неговия размер и той е по-малък. Посочил е, че няма законова логика при липса на данни размерът да е минимум 500 лв., а при наличие на такива, какъвто е и именно процесния случай, да е по-малък, като до този извод води и разпоредбата на чл.95, ал.4 от ЗАПСП, от която следва, че това обезщетение няма само репарационен характер, но и санкционен и превантивен такъв, а и от съдържанието на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП ясно следва, че волята на законодателя е размерът на тази санкция да бъде минимум 500 лв. В този смисъл е достигнал до извод, че обезщетението е определимо точно при условията на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП и е в размер на сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди /под формата на пропуснати ползи/ поради нарушаване на правата на авторите - членове на сродно дружество за колективно управление на права, представляван на територията на Република България от сдружение Мюзикаутор върху всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП, включен във всяка една от посочените в исковата молба осем песни, а именно по 500 лв. за музиката и 500 лв. за текста /литературното произведение/. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С първия от поставените от касаторите въпроси се предпоставя липса на поискано от ищеца определяне на дължимото му обезщетение по реда на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП. В случая обаче в исковата молба /л.4 от първоинстанционното производство/ е направено изрично искане в тази насока, респективно поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато. На следващо място както бе отбелязано, въззивният съд изрично е посочил, че поради липса на жалба от ответниците в осъдителната част на първоинстанционното решение, не може да се занимава повторно и да пререшава приетото от първата инстанция наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците за вреди, а по отношение размера на обезщетението - че за всяко нарушение е налице нормативно предписаната долна граница на обезщетението от 500 лв., с която следва да се съобрази при определянето и присъждането му. В този смисъл втори въпрос /относно начина на доказване на идентичност на изпълнение на музика и текст с авторските/ и останалите въпроси /относно значението на конкретните данни на реализираните от ответниците приходи и на другите обстоятелства, които се взимат предвид при определяне на обезщетението/, също не са обусловили решаващата воля на съда, поради което касационно обжалване по тях също не може да бъде допуснато /още повече, че в изложенията изобщо не е посочено какво е значението на тези въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото/. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касаторите очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,