Определение № 77 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2018 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Ц. Д. и касационна жалба на ответницата Д. Х. Д. срещу решение № 1453/03.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 531/2018 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение № 248/20.11.2017 г., изменено в частта му за разноските с определение № 56/19.01.2018 г., постановени по гр. дело № 69/2017 г. на Провадийския районен съд (ПРС), като краен резултат е постановено следното: обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на децата на страните – непълнолетния Х. Д. Д. и малолетната И. Д. Д. – е предоставено на майката (ответницата) и при последната – в [населено място] – е определено местоживеенето на двете деца; бащата (ищецът) е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на всяко едно от двете си деца, чрез тяхната майка, в размер на по 240 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 22.02.2017 г., с падеж всяко пето число на всеки месец, за който се дължи издръжката, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, както и да заплати в полза на всяко едно от двете си деца, чрез тяхната майка, сумата от по 1 276 лв., представляваща дължима издръжка за периода 29.06.2016 г. - 21.02.2017 г.; определен е режим на лични отношения между бащата и двете деца, като му е дадена възможност да ги вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, като ги взема и връща от адреса им по местоживеене в [населено място], всяка четна година – по Коледните празници – от 10 ч. на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември, всяка нечетна година – по Новогодишните празници – от 10 ч. на 31-ви декември до 18 ч. на 2-ри януари, всяка нечетна година – по Великденските празници – от 10 ч. на Велики петък до 18 ч. в неделя, както и – 10 дни през месец август всяка година, когато майката не е в платен годишния отпуск, като срещите се осъществяват едновременно с двете деца до навършване на пълнолетие на непълнолетното дете; в тежест и на двете страни са възложени държавни такси по делото. Ищецът Д. Д. обжалва въззивното решение в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения с децата, а ответницата Д. Д. – в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, и режима на лични отношения между бащата и децата. При извършената служебна проверка, предвид и възражението в отговора на ищеца, съдът намира, че касационната жалба на ответницата е процесуално недопустима в частта ѝ относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по брачни искове, включително – относно въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Поради това – в тази част, подадената от ответницата касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати в същата част. Жалбата на ответницата Д. Д. – в останалата част, както и жалбата на ищеца Д. Д. – изцяло, са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. В двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи на страните за неправилност на съответната обжалвана част относно родителските права, поради нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В отговорите си страните излагат становища и съображения за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна, като в отговора на ищеца се излагат и съображения, че касационното обжалване не следва да се допуска по жалбата на ответницата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя-ищец Д. Д., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен – длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните – поотделно и в съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК; и 2) материалноправен – относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на децата при предоставяне на родителските права. Жалбоподателят-ищец навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези правни въпроси в противоречие, както следва: първия въпрос – с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 232/15.07.2015 г. по гр. дело № 6692/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 401/11.01.2012 г. по гр. дело № 327/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 802/23.02.2011 г. по гр. дело № 1783/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и втория въпрос – с ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 195/11.07.2011 г. по гр. дело № 1707/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 202/28.10.2015 г. по гр. дело № 244/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 267/23.09.2015 г. по гр. дело № 7140/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 232/15.07.2015 г. по гр. дело № 6692/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 802/23.02.2011 г. по гр. дело № 1783/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката- ответница Д. Д., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен – следва ли въззивният съд да извърши самостоятелно съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и въз основа на правилно подвеждане под хипотезите на приложимите правни норми, да даде разрешение на спора, излагайки свои собствени мотиви за даденото разрешение; и 2) материалноправен – при вече осъществен акт на домашно насилие, свързано със сексуално посегателство от бащата спрямо малолетно дете, следва ли режимът на лични отношения на бащата с детето да бъде ограничен, като до навършване на 14-годишна възраст на детето да бъде провеждан в присъствието на лице, посочено от ДСП и без преспиване. Жалбоподателката-ответница навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивното решение е постановено по тези въпроси в противоречие с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 217/27.05.2015 г. по гр. дело № 6851/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 36/20.03.2015 г. по гр. дело № 4794/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; евентуално – че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Процесуалноправните въпроси, формулирани от двете страни, почти съвпадат по съдържание, като тясно свързан с тях при всеки спор за родителски права е и формулираният от ищеца материалноправен въпрос; със специфики се отличава материалноправният въпрос, формулиран от ответницата, но и той е пряко свързан с извършваната от съда при такива спорове, служебна преценка за защита интересите на децата. По така поставените правни въпроси е налице многобройна, трайно установена практика на ВКС (израз на която са и посочените от страните решения), основана най-вече на задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., които впоследствие са намерили и нормативен израз, най-вече – в разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Съгласно тази константна практика на ВКС, при решаването на споровете относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, тяхното местоживеене, издръжка и режима на лични отношения между децата и родителите (въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК), съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност, множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства, именно като критерии за извършването на служебната преценка от съда с оглед защитата интересите на децата, са примерно изброени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 4 от СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен, и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните (родителите) не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция, които са такива по съществото на спора. В решението си съдът следва да обсъди и да вземе предвид желанията и интересите на родителите, както и техните твърдения, доводи, искания и възражения като страни по спора, но не е обвързан и не е длъжен да се съобразява с тях, а изхождайки именно и изключително от интересите на децата, той е длъжен да извърши разрешаването на спора по чл. 59, ал. 2 от СК, единствено на базата на задълбочена и комплексна преценка на цялата съвкупност от всички конкретно установени по делото обстоятелства, които са от значение в конкретния случай за максималната защита на интересите на децата. Изследвайки цялата съвкупност от тези релевантни обстоятелства, съдът същевременно следва да отчете спецификите на всеки конкретен случай, като обсъди подробно конкретните специфични обстоятелства, които са от най-съществено значение за интереса на конкретното дете, и – специално – такива обстоятелства, ако са установени по делото (като родителско отчуждение, проява на насилие от родител към детето или другия родител), които са от естество да поставят детето в риск и по този начин значително да накърнят или застрашат интересите му. Така, в посочените от ищеца решение № 232/15.07.2015 г. по гр. дело № 6692/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 267/23.09.2015 г. по гр. дело № 7140/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и множество други решения на ВКС е прието, че поведение на родител, с което се възпрепятства контакта с другия родител, не е в интерес на детето; подобно поведение следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес. Дали подобно поведение е основание за промяна на вече определени мерки относно упражняването на родителските права, е въпрос на конкретна преценка, която следва да се направи съобразно установените по делото факти относно характера, вида и честотата на това поведение, като бъде взето пред вид - как това се е отразило на детето и другите релевантни факти. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Съгласно приетото в посоченото от ответницата решение № 217/27.05.2015 г. по гр. дело № 6851/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в посоченото от ищеца решение № 267/23.09.2015 г. по гр. дело № 7140/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и множество други решения на ВКС – решение № 300/02.12.2013 г. по гр. дело № 2846/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 39/09.03.2018 г. по гр. дело № 3857/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 59/04.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, установените по делото данни и обстоятелства за осъществено домашно насилие и агресия от единия родител спрямо другия родител или негови близки, са също от съществено значение, които съдът задължително следва да вземе предвид при преценката си при решаването на спора по чл. 59, ал. 2 от СК – с оглед защита интересите на децата. В решение № 91/19.03.2014 г. по гр. дело № 6859/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Фактът на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия в присъствието на детето сочи на недостатъчни възпитателски и морални качества за упражняване на родителските права. На такава недостатъчност сочи и обстоятелството, че единият родител отчуждава детето от другия и го настройва срещу него и близките му. Съдът съобразява тези факти и с оглед обстоятелствата по делото може да реши, въпреки наличието им, да предостави упражняването на родителските права на родителя, упражнил домашно насилие или настройващ негативно детето спрямо другия. Това обаче предполага да са налице достатъчно основания за формиране на извод, че макар у този родител да е налице дефицит на възпитателски капацитет, все пак интересът на детето налага той да бъде предпочетен пред другия (било защото неговите качества са също недостатъчни, защото фактически не е в състояние да упражнява родителските права или по други подобни причини). При равни други условия, обаче, наличието на родителско отчуждение или извършено домашно насилие, предполага за упражняващ родителските права и непосредствено отглеждащ и възпитаващ детето да бъде предпочетен другият родител. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя така цитираната практика, като намира, че по аргумент за по-силното основание, тя несъмнено е приложима, когато е установено насилие от страна на единия родител спрямо самото дете. Пространните мотиви (20 страници) към обжалваното въззивно решение в по-голямата си част са съобразени и са в съответствие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд подробно е обсъдил твърденията, становищата, доводите, оспорванията и възраженията на страните, изразени в исковата молба, отговора на същата, с който са предявени насрещните искове относно въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, отговора на насрещните искове, въззивната жалба и отговора на същата. Съдът е посочил и безспорните между страните обстоятелства, установени и с писмени доказателства, че те са сключили брак на 10.03.2001 г., че са родители на двете деца от брака им – Х., [дата на раждане] и И., [дата на раждане], че до раздялата между страните семейството е живяло под наем в жилище в [населено място], а понастоящем двете деца и ответницата обитават жилище, собственост на последната, находящо се в [населено място]. От решение № 3562/10.10.2016 г. по гр.д. № 8449/2016 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение по гр.д. № 2233/2016 г. на ВОС, въззивният съд е установил, че е отхвърлена молба на ответницата за налагане на мерки за защита спрямо нея, но са наложени мерки за защита спрямо детето И. Д. поради извършено спрямо нея домашно насилие от баща ѝ (ищеца), като същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено му е да се доближава до детето, до дома на баба му, до местата му за социални контакти за срок от 6 месеца. От писмо с изх. № 1111/16/30.01.2017 г. на Районната прокуратура в [населено място], съдът е установил и че е била образувана преписка вх. №1111/2016 г. и досъдебно производство (ДП) 456/2016 на 02.12.2016 г. срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че в периода 01.06.2016 г. - 16.06.2016 г. в [населено място], е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетното дете И. Д., като досъдебното производство е било прекратено на 24.08.2016 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – недоказаност на обвинението. Също от писмените доказателства по делото, окръжният съд е установил, че на детето И. е била предоставяна социална услуга от Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с психични разстройства „Детски кът за развитие“ – индивидуална терапевтична работа с деца с проблеми в психичното развитие и симптоми на психическо страдание, в периода 03.10.2016 г. - 30.09.2017 г. Ответницата и двете деца са посещавали психологично консултиране и фамилна психотерапия на 03.10.2016 г.; майката и детето Х. Д. имат още 4 посещения при психолог; Х., който страда от дислексия в развитието си, е имал и други 5 консултации при психолог; към 19.12.2016 г. ежеседмично са провеждани психологични консултации на детето И., а към 31.01.2017 г. и двете деца посещават редовно провеждани психотерапевтични сесии с клиничен психолог. От съдебно-психологична консултация на И., извършена от д-р К. на 19.07.2016 г., е установено, че емоционалното състояние на детето е в рамките на позитивния регистър; при засягане на темата за бащата емоционалният фон става негативен в рамките на страхово-тревожния; детето преживява конфликт по отношение на бащата, опитва да се бъде лоялна към него и не споменава за случилото се между тях, като всичко е положено в тайната помежду им; бащата задоволява детето с преживявания, свързани с подаръци; към момента на изследването са наблюдавани предпоставки за развитие на синдром на родителско отчуждение, в опити за присъединяване на детето към бащата и изработване на коалиция против майката; в изследването има несигурни данни за блудствени действия от страна на бащата към детето; препоръчано е продължаване на психологичните консултации на детето. Въззивният съд е обсъдил и представените по делото социални доклади, въз основа на които е установил следното: ищецът няма здравословни проблеми, има завършено висше образование, декларирал е че има собствен бизнес и че получава доходи в размер на около 950 лв. месечно; към момента на извършване на социалното проучване ищецът е споделил, че живее в жилище под наем в [населено място], с площ 240 кв.м.; ищецът желае да се грижи за децата си, в състояние е да задоволи потребностите им, има емоционална връзка с децата си, декларирал е, че притежава финансови и битови възможности за задоволяване потребностите на децата си. ДСП- „Лонезец“- [населено място] е на становище, че в интерес на децата е родителите да посигнат споразумение относно упражняването на родителските права и да не въвличат децата в личностите си конфликти. Основните грижи за децата към момента на проучването от ДСП-П. осъществява майката, като от януари 2017 г. те са заживели в собственото на ответницата жилище в [населено място], където хигиенно-битовите условия са отлични; майката е изпитвала финансови затруднения, тъй като е работела почасово предвид грижите за децата си; води И. на училище и на психолог; майката може да разчита на подкрепата на майка си (бабата на децата) от [населено място]. Х. е създал приятелски отношения със съучениците си и е с добър успех в училище; И. добре се е адаптирала в училището си, успешно се справя с учебния материал. Х. е споделил, че му липсват София и приятелите му и би гостувал на баща си с удоволствие; в разговора, проведен от социалните работници с И., тя е отговорила, че баща ѝ и София не ѝ липсват, като детето се е държало сериозно, обмисляло е отговорите, липсвала е спонтанната емоция, типична за дете на нейната възраст. Според заключението на ДСП-В., майката има нужния родителски капацитет за възпитание на двете деца, между нея и децата има изградена емоционална връзка; тя успява да задоволи нуждите им. Окръжният съд подробно е обсъдил заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото, въз основа на което е приел за установено следното: Детето И. Д. е целево ориентирана, все още не успява да оценява себе си адекватно; съблюдава нормите и правилата за поведение; има добри нива на логическа оперативност, има изразена емоционална връзка на привързаност към цялото семейство. При използваните тестове психологът е забелязал вътрешно противоречие и борба със себе си, колебание в И.; тя е емоционално привързана към майка си, но ѝ липсва авторитетната фигура на бащата; детето е социално адекватно. При използване на методиката да нарисува своето семейство, И. го е пресъздала в неговата пълнота; фигурата на бащата е изобразена без ръце, което говори за несъзнателно блокиране на нежелана активност; това би могло да е агресия или друг тип поведение; в друга рисунка е нарисувала своето семейство също в пълнота, фигурите са усмихнати. И. има изградени връзки както с майка си, така и със своя баща; по-силна е връзката на детето с майката, като тя е основният значим възрастен за детето. По отношение на Х. е установено, че детето е с адаптивно поведение, интелектуалното развитие е в границите на нормата за възрастта; логичната последователност на мисленето не е нарушена; налице е разширен диапазон за емоционални преживявания - много добри комуникативни възможности, без проблеми в социалната комуникация с добри умения за общуване в непосредствено обкръжение. Експертизата заключва, че е изградена привързаност и към двете родителски фигури, като Х. е възприел раздялата на родителите си. Съдът е обсъдил, че относно ответницата Д. Д., вещото лице е дало заключение, че при нея мисловният процес е правилен по структура, логичната оперативност е на конкретно и абстрактно ниво; личностовата структура е леко дисхармонична към периода на изследване, с адаптивно поведение; налице е разширен диапазон за емоционални преживявания, задоволителни комуникативни възможности. Тя е открит, добросърдечен и общителен човек, непринудена в поведението, подхожда към другите с внимание, с доброта; обича да работи с хора, не се бои от критика, изпитва ярки емоции и откликва на всякакви събития. Може да се справя при решаване на сложни проблемни ситуации, емоционално устойчива е, не е властна личност, не е импулсивна, не е подвластна на чувствата, проявява умерена социална смелост и готовност за активни действия в непознати условия и с непознати хора. Стреми се към покровителство, устойчивост, склонност към романтика, художествено възприемане на света. Силно развити емпатични способности, съчувствие и съпреживяване, разбиране на другите хора, откровена и блага в отношенията си с околните, търпелива и грижовна, лесно се сприятелява добре работи в колектив, свободна от завистливост, със сравнително развито въображение, висок творчески потенциал, насочена към собствения вътрешен свят, искрена, наивна, непосредствена в поведението; с реална преценка относно собствените възможности, с нормално преживяване на неуспехи. Ответницата е човек, предпочитащ собствените си решения, сама ги взима и действа; независимо от собственото мнение, което отстоява, тя не се стреми да го налага над другите като доминиращо. Ответницата е със средни нива на самоконтрол, точност при изпълнението на определени изисквания; присъща целенасоченост, не е силно мотивирана към успех. Не проявява излишна тревожност, впечатлителна, с адекватен емоционален резонанс. Като цяло се очертава емоционално стабилна личност; не е характерно за нея прикриване на истинските чувства. Не проявява излишна строгост към децата в семейството, има изявен стремеж да се избягват конфликтите; скалата на раздразнителност е малко над средните стойности; концентрация към детето не е с висока степен на изразеност. Има средно изразена готовност да се потиска волята на детето, но същевременно високи са и стойностите по скалата потискане на агресията у детето; също така майката се притеснява и е загрижена да не обиди детето, стремежът да се ускори развитието му също е с висока изразеност. Прави впечатление, че се изключват извънсемейните отношения като фактор, имащ отношение към възпитанието; забелязва се доминиране от страна на майката в семейството; зависимост от семейството, свръхавторитет на родителите; възприема за нормално мъжът да е встрани от семейните грижи; останалите скали са със средна изразеност – семейни конфликти, усещане за саможертва, неудовлетвореност от ролята на домакиня (леко изразена над средната). Отношение на родителя към детето – оптимален емоционален контакт; малко над средната е степента на изразеност по скалата за равноправни отношения; по скалата развитие активността на детето резултатите са в средната норма. Скалата партньорски отношения и подтикване към словесни изяви е също със средна и малко над средната степен на изразеност; очертават се изразени разстройства по скалите на емоционалната потиснатост, нарушаване на позитивните процеси. ВОС е установил, че спрямо ищеца Д. Д., съдебно-психиатричната експертиза е дала заключение, че е личност, която е тревожна, склонна към депресивни състояния, емоционално реагираща, предразположена към стрес (ситуативно, при голям натиск) личност, като цяло се очертава емоционално стабилна личност. При ищеца има ясно изразен стремеж да доминира и да налага желанията си, има определени особености – емоционално ангажиран предимно със своята позиция (егоцентризъм) и интереси, като себезащитно пренася вината вън от себе си. Той е общителен, подхожда към другите с внимание, понякога и с доброта. Обича да работи с хора, не се бои от критика, изпитва ярки емоции и откликва на всякакви събития; сдържан човек, работоспособен и емоционално зрял, рядко се наблюдава нервна умора. Има обаче трудности при решаване на сложни проблемни ситуации, наблюдава се емоционална дезорганизация на мисленето при стресови ситуации. Ищецът е властна, независима и самоуверена натура, понякога упорита до агресивност; независима в съждения и поведение; често начинът на мислене и поведение се налага като „закон” за околните. При конфликти обвинява най-често другите, не признава власт или натиск отстрани. Ищецът е умерено открит във взаимоотношенията си; показва известна твърдост, суровост и коравосърдечност към околните; той е ревнив, характеризира се с подозрителност, самомнителен. Интересите са насочени предимно към него, егоцентричен, предпазлив. Ищецът е личност с развито въображение, висок творчески потенциал, насочени към собствения вътрешен свят; проницателен, разумен и сантиментален подход към събитията и хората. Ищецът е безгрижен, хладнокръвен, спокоен и уверен в себе си човек; той е критично настроен, характеризиращ се със интелектуалните си интереси, стреми се да е винаги добре информиран, склонен към експериментиране. Той е човек, който следва общоприетото групово мнение, предпочита да работи с другите, ориентира се към социално одобряемото поведение, но все пак държи на индивидуалността си. Има свое мнение и се стреми да го налага, понякога на всяка цена. Ищецът е със сравнително добре развит самоконтрол, точност при изпълнението на определени изисквания; човек, следващ собствената представа за себе си, довеждащ начинанията си докрай; присъща целенасоченост. При него се наблюдава прекомерна мотивация за успех, напрегнатост безпокойство, възбудимост; той е с подчертано негативен социален резонанс – това състояние води до фрустрация (емоционално състояние на човека, когато е лишен от възможността да постигне желана цел). Очертават се изразени разстройства по скалите на емоционалната потиснатост, нарушаване на позитивните процеси. Проявява излишна строгост към децата в семейството, скалата на раздразнителност е във високите стойности; извънсемейните отношения са изтъкнати като сериозен фактор за възпитанието на едно дете. Отношението към семейната роля – делегират се по-голяма част от правата и задълженията на майката, като отношението на бащата се изразява предимно в осигуряването на материалните блага. Излишна концентрация към детето; прекомерна намеса в света на детето; по скалата развитие активността на детето резултатите са в средната норма; скалата партньорски отношения и подтикване към словесни изяви е малко над средната степен на изразеност. Придържа се към авторитарния тип родители с черти от авторитетния – изисква детето да следва указания, да уважава работата и усилията; поставят се ограничения и се упражнява контрол; често идеите на детето не се приемат, ако не съвпаднат с тези на родителя. Авторитарността не предразполага към уважение; по този начин се отнема възможността детето да има свои собствени действия. От друга страна такива родители са всеотдайни, дори “свръхгрижовни”, но искат това да се знае от детето и да му се подчертава. Ищецът е с нисък фрустрационен толеранс (способността да запазва самоконтрол). Ищецът е запазил своята волева регулация, скалата за агресия очертава склонност предимно към вербално отреагиране със запазване на телесния самоконтрол. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че при събиране на семейството вещото лице е установило, че при детето И. има известна податливост към внушаемост, като резултат от зависимостта ѝ към значими възрастни; както и че на този етап от развитието на детето част от личностните черти, формирани в резултат от семейното възпитание, биха могли да повлияят негативно върху личностната адаптация и реализация. У детето има изградена триангулация – майка, дете, баща, но тя е нарушена. Относно синдрома на родителско отчуждение вещото лице е посочило, че И. се намира във възраст, в която е силно податлива на внушения от значими възрастни фигури; тя все още е в ниска възраст и конфликтът за лоялност спрямо единия или другия родител все още не е започнал да се проявява, въпреки, че епизодично се наблюдават психологически маркери за това. Детето е привързано и към двамата си родители, показва много добри емоции, живи и пластични – изпитва радост и приятни емоции. Детето е споделило, че някак си се отчуждава от баща си, понеже вече не се виждат толкова често. Вещото лице е констатирало, че спрямо майката не е установена склонност към преиначаване или склонност към лъжа; не е констатирана и умишлено или целенасочено отношение от нейна страна, което да е със стремеж да отчуждава бащата от техните деца. Също според експертното заключение, и двете деца са споделили, че вече малко са се отчуждили с техния баща. Предвид конфликтите между двамата родители е възможно те несъзнателно да пренасят възприятията си към децата; нарушеният диалог между родителите поставя децата в ситуация на напрежение. И. не се страхува от своите родители; основен се явява проблемът за липсата на диалог между двете най-значими за децата фигури техните родители. В интерес на децата е родителите да намерят общ език на разбирателство, да се въздържат от конфликти помежду си, още повече в присъствието им. От обясненията на детето Х. Д. при изслушването му, съдът е установил, че заедно със сестра си и майка си живеят в [населено място]; че по време на съвместното съжителство е имало спор между родителите на работа, на който са присъствали и двете деца. Според Х., и двете деца се чувстват добре; майка им им осигурява всичко, от което имат нужда. Х. има нужда да се среща по-често с баща си, чувства се добре с него, сестра му също се интересува от баща си. Х. е споделил, че известно време не ходи на психолог, но когато ходи това винаги му помага; И. и майка му също ходели на психолог. Х. иска да остане да живее с майка си и по-често да се вижда с баща си; той прави подаръци и на двете деца. Въз основа показанията на свидетелите Г., И., Д. и Д., които е кредитирал, въззивният съд е приел за установено следното: От лятото на 2016 г. страните са разделени, като ответницата се е преместила заедно с децата в [населено място] в дома на майка си. Ищецът е водел децата на спорт – Х. на картинг, а И. на фигурно пързялане, децата са имали успехи в тези спортове; ищецът е полагал много усилия спрямо сина си, за да постигне повече като картинг-състезател. Свидетелите, доведени от ищеца, го познават като внимателен и търпелив човек, а ответницата като по-нервна и сприхава. След преместването в [населено място], Х. станал по-затворен. Ищецът е разказал на приятелите си за делото за домашно насилие и че се е водило, тъй като майката на ответницата го е видяла да държи И. с едната си ръка, а с другата да мастурбира. Ищецът е чистел в семейното жилище, ответницата вършела останалите задължения и двамата родители се грижели за децата си. Ищецът по повод на работата си отсъствал от дома един-два пъти в седмицата, като преспивал навън. Страните се скарали в офиса на семейната им фирма относно собствеността ѝ, на конфликта присъствали и децата. След раздялата отношенията между страните не са нормални. Бащата се интересува и от двете си деца. В началото на 2016 г. ищецът заминал със секретарката си в М. на командировка, за което не уведомил предварително съпругата си. Месечният оборот на дружеството на ищеца бил 1000-2000 евро. Ответницата е ходела на работа в семейната фирма и имала претенции за нея. Въззивният съд е посочил и че пред районния съд са изслушани показанията на водените от двете страни свидетели, включително горепосочените, както и на Ю. Н. и Д. Х. – майка на ответницата, като е приел, че няма причина да не бъдат ценени техните показания, но показанията на последните две свидетелки не са обсъдени. Посочено е единствено, че всички свидетели свидетелстват за влошените понастоящем отношения между съпрузите и настъпилата през лятото на 2016 г. фактическа раздяла между тях. Окръжният съд е обсъдил и казаното от детето И. при изслушването му във въззивното производство, тъй като междувременно то е навършило 10-годишна възраст. И. е споделила, че живее с майка си; през около 2-3 седмици се вижда с баща си, в присъствието на психолог; не е ходила в София на гости на татко си, но иска; разказала е как протичат срещите с баща ѝ, как протича ежедневието ѝ; споделила е, че почти всеки ден баща ѝ я търси по телефона; тя иска да се види с него насаме, нищо не я притеснява при срещите с баща ѝ; не се срещат насаме, но не й е обяснено защо; иска да се вижда често с него; иска да се види и с приятелите си в София, но да живее във В.; често гостува на баба си в П.; не се е виждала отдавна с баба си и дядо си по бащина линия. Детето Х. сам е пожелал и е бил изслушан и от въззивния съд, при което е споделил за конфликти с баща си, породени от това, че той не го разбира, че предпочита сестра му и коментира майка му, обижда я; Х. иска баща му да започне да се държи нормално, а не да напомня за отминали събития; не, че не иска да се вижда с него, но ако всичко минава спокойно, да няма караници; иска срещите им да са в присъствието на сестра му, тъй като, когато са двамата измислят интересни неща, забавляват се. Предвид така приетите за установени обстоятелства, цитирайки ППВС № 1/12.11.1974 г., при преценката си относно предоставянето упражняването на родителските права на майката и местоживеенето на децата при нея, въззивният съд е обсъдил следното: Изтъкнал е, че и двамата родители изразяват желанието си да упражняват родителските права; намерил е, че те притежават и капацитета да го правят; двамата родители могат да осигурят добри битови възможности да отглеждат децата при себе си. Майката обитава с децата собствено жилище в [населено място], а бащата жилище под наем, находящо се в [населено място]. И двете жилища предлагат подходящи условия за отглеждане на децата. Двамата родители работят и разполагат със средства, които им позволяват за задоволяват основните потребности на децата си. Двамата родители биха могли да полагат грижите за децата си. Двамата родители могат да разчитат на помощта на близките си. Въззивният съд е приел, че не се установяват лоши морални качества на някой от родителите, въпреки твърденията им за поддържани извънбрачни връзки. Приел е също, че по делото не са събрани убедителни доказателства за сексуално посегателство от страна на бащата по отношение на И., като е намерил, че показанията на свидетелката Д. Х. не са дотам конкретни – на какви действия от страна на бащата спрямо детето е била очевидец тя на 15-16.06.2016 г. в дома си в [населено място]. Както вече беше посочено, обаче, показанията на тази свидетелка не са обсъдени по никакъв начин по делото. Преди това (при обсъждането на въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака), съдът е изложил и съображения, че действително с влязлото в сила съдебно решение са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН относно детето И., станало жертва на домашно насилие, извършено от бащата (ищеца), но определеният от съда 6-месечен срок на тези мерки е изтекъл, като от друга страна, с влязлото в сила постановление на прокуратурата, е прекратено досъдебното наказателно производство, водено срещу бащата за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК. В обобщение, въззивният съд е приел, че и майката и бащата разполагат с достатъчен родителски капацитет, работят, искат и имат материални и битови възможности да отглеждат децата си, както и че не се установяват отрицателни прояви на родителите, които да са несъвместими с упражняването на родителските права, отглеждането и възпитанието на децата. Съдът е изтъкнал, че за всяко дете би било добре да живее и се отглежда от двамата си родители, но това очевидно е невъзможно в случая; изтъкнал е, че и двете деца при изслушването им от съда са заявили, че живеят с майка си и искат да живеят с нея във В.; заявили са, че искат да се срещат с баща си, въпреки, че Х. е споделил пред въззивния състав, че иска да има с баща си нормални отношения, при които той да не напомня постоянно някакви конфликтни ситуации от миналото, или да обижда майка му или да го пренебрегва и дори обижда; изказал е предпочитанията си да контактува с баща си в присъствието на сестра си, защото срещите ще протичат по-добре. Въззивният съд е посочил и че социалните работници в изготвените социални доклади и вещите лица по изслушаната експертиза, също са установили силна емоционална връзка на децата с двамата родители и помежду им. И. е заявила, че нищо не я притеснява в отношенията ѝ с бащата, че иска да се вижда по-често с него и когато поиска. От друга страна, въззивният съд е взел предвид, че майката успешно се справя сама в отглеждането на двете деца по време на разделното живеене на родителите; децата се справят добре с учебния материал, предвид и това, че до идването си във В. са живели и учили в София и им е бил необходим адаптивен период; Х. е посочил, че може всичко да споделя с майката, двете деца я търсят и ценят. Въззивният съд е приел и че няма нищо обезпокоително в становището на социалния работник, изслушана във въззивното производство, която е заявила, че не е налице синдром на родителско отчуждение на децата с баща им, но е акцентирала на влошените отношения между Х. и баща му, породени от демонстрираното отношение на последния към майката. Посочено е, че проблем би било ако родителите, увлечени във враждата си, въвличат децата си в конфликта, както и че такова поведение крие големи опасности за бъдещето на децата и особено за по-малкото от двете; родителите следва да коригират поведението си, при нужда и чрез ползването на психотерапия, както препоръчват вещите лица. Предвид всичко гореизложено, въззивният съд е споделил мотивите и крайния извод на районния съд, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето на децата бъде определено при нея в [населено място]; респ. – потвърдил е първоинстанционното решение в тези части. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта относно издръжката, като е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на районния съд и наред с това е изложил и свои собствени мотиви, в които е обсъдил възможностите на двамата родители да дават издръжка, нуждите и потребностите на всяко от двете деца, отчел е обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата се осъществяват от майката; изчислил е неплатената част от издръжката за минало време. Относно постановения от него режим на лични отношения (цитиран подробно по-горе, като именно в тази част първоинстанционното решение е отменено), въззивният съд е посочил, че този режим е сравнително стеснен, но бащата следва да прояви разбиране и да даде шанс на децата си да превъзмогнат преживяванията си, свързани с раздялата на двамата родители и продължителната липса на регулярни контакти, като преосмисли собственото си поведение, предвид и споделеното от детето Х. за причините, поради които при срещите с баща му възникват конфликти и са натоварващи за него, а основно задължение на майката би следвало да бъде да съдейства за нормализиране на отношенията без безпричинно препятстване на контактите с баща им. Посочено е и че ако възникне синдром на родителско отчуждение, който не се дължи на отчуждения родител, това е основание за промяна на родителските права, като и при всяка друга промяна на обстоятелствата може да се иска изменение на режима на лични отношения. Както вече беше посочено, с така изложените подробни мотиви, въззивният съд в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС е обсъдил и преценил в тяхната съвкупност, по-голямата част от конкретно установените по делото обстоятелства (примерно изброени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД), които са от значение за интересите на двете деца при разрешаването на спора между родителите им по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК. В противоречие с цитираната практика на ВКС, обаче, въззивният съд е разрешил формулираните и от двете страни правни въпроси, като почти изцяло е игнорирал при извършената от него преценка, установените по делото специфични обстоятелства, които са от естество в най-голяма степен да накърнят интересите на двете деца и да ги поставят в риск, а именно – конкретните обстоятелства, свързани с упражненото домашно насилие от бащата спрямо детето И. (установено с влезлите в сила съдебни решения по ЗЗДН, в които е прието, че са налице данни за сексуално насилие, като окръжният съд изобщо не е обсъдил показанията на разпитаната по делото свидетелка-очевидец) и обстоятелствата, свързани с развиващата се и у двете деца тенденция към отчуждаване от бащата (установена с необсъдената от въззивния съд част от заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото, с данни за по-нисък етап – „протест“ – при малолетното дете И. и среден етап – „отчаяние“ – при непълнолетното дете Х., като и при двете деца не е налице третият етап – „отчуждение“, и при липса на данни за отчуждаващо поведение от страна на майката). Тези игнорирани при преценката на въззивния съд обстоятелства, предвид и всички останали обстоятелства по делото, които са обсъдени в обжалваното решение, очевидно не биха могли да променят крайните изводи относно предоставянето упражняването на родителските права на майката, местоживеенето на децата при нея и заплащането на издръжка от бащата (в този смисъл е и цитираното по-горе решение № 91/19.03.2014 г. по гр. дело № 6859/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), поради което – предвид и именно защитата на интересите на двете деца, за което и настоящата касационна инстанция следи служебно, не е налице основание касационното обжалване на въззивното решение да се допуска в тази негова част. Тези обстоятелства, обаче, в случая са от съществено значение за преценката интересите на децата във връзка с режима на личните им отношения с бащата, поради което касационното обжалване следва да се допусне по отношение на тази част от въззивното решение. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по жалбите и на двете страни, но само в частта относно режима на лични отношения между бащата (ищеца) и двете деца, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по формулираните и от двете страни правни въпроси, но обобщени и уточнени от съда (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид правомощието му служебно да следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца), а именно – задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и обстоятелства по делото, които имат значение за интересите на децата, при определянето на режима на личните им отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне от всеки един от тях по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер от по 25 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение