Определение № 3084 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. В. Н., чрез адвокат Х. Д. от АК-София, срещу решение № 263279 от 09.11.2022 г. по в.гр.д.№ 4767/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 81381/2018 г. на Софийски районен съд и са уважени искове на Е. И. Ж.-Н. и С. П. Ц. против В. В. Н., на основание чл.240 и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, съответно за сумата 13 280 лева - неизплатена част от паричен заем от 2016 г., както и 2900 лева - платена на отпаднало основание сума по договор за туристическа услуга, съгласно допълнително споразумение 1 към споразумение от 04.10.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 27.12.2018 г. /на Ж./; и за сумата 9350 лева - неизплатена част от паричен заем от 2016 г., както и 1300 лева - платена на отпаднало основание сума по договор за туристическа услуга, съгласно допълнително споразумение 1 към споразумение от 04.10.2017 г., ведно със законната лихва от исковата молба - 27.12.2018 г. /на Ц./. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпросите: 1.“Допустимо ли е неизправната страна по договор да упражнява потестативно право на разваляне по чл.87, ал.1 от ЗЗД, респективно по чл.87, ал.2 от ЗЗД?“ 2. “Следва и страната, която твърди, че надлежно е упражнила правото си да развали договора без предоставяне на подходящ срок за изпълнение, да докаже наличието на предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД?“ 3. „Допустимо ли е един договор да бъде развален едновременно на основание чл.87, ал.1 и на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД?“. Според касатора, даденото разрешение по първите два въпроса е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се поддържа, че решението е очевидно неправилно по чл.280, ал.2 ГПК, поради вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт. От Е. И. Ж.-Н. и С. П. Ц., двамата чрез адвокат Н. П. от АК-София, е подаден писмен отговор с подробни съображения против изложените в касационната жалба доводи и искане за присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта, в която се претендират платени на отпаднало основание суми по договор за туристическа услуга, съгласно допълнително споразумение 1 към тристранно споразумение от 04.10.2017 г., ведно със законната лихва от исковата молба - 27.12.2018 г.до изплащане на сумите 2900 лева и 1300 лева. Съгласно чл.280 ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева - за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове, но всяка от предявените претенции по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Касационната жалба в частта, с която съдът е разрешил правен спор за връщане на дадени в заем суми, е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е приел за безспорно, че от двамата ищци по делото са предоставени в заем парични суми на ответника в размер на 15 180 лева и 10 000 лева, като в тристранно споразумение от 04.10.2017 г., страните са уговорили начина на изпълнение на сключените договори за заем, чрез участие в организирани от ответника допълнителни екскурзии. С две допълнителни споразумения № 1 за участие в програма от 19.10.2017 г. до 30.10.2017 г., страните са се договорили за доплащане на сумите 5914 и 2957 лева, от които са платени частично 2900 и 1300 лева. Съдът е установил, че в ел.съобщения от 22-ри и 30.11.2017 г., ответникът е направил изявление до ищците, че не може да изпълни задълженията си по уговорения начин и се е задължил да се издължи по заемите до 23.12.2018 г. С ел.съобщения от 2-ри и 21.12.2017 г., ищците са уведомени за преведени суми по техните сметки, като съдът е приел за безспорно, че са били върнати общо 1900 лева на Ж. и 650 лева на Ц.. В ел.писмо от 22.12.2018 г., ответникът е уведомен, че за ищците е отпаднал интереса от договора за туристическа услуга и те са поискали целия остатък от заема. Според мотивите на съда, предоставените в заем суми не са върнати в уговорения срок, поради което претенциите на ищците, съответно за сумата 13 280 лева и 9350 лева са основателни, със законните лихви от подаване на исковата молба - 27.12.2018 г., до окончателното им изплащане. При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция не е налице „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като мотивите и диспозитива на обжалваното решение са израз на предоставената на съда правораздавателна власт при решаване на конкретния правен спор и не са допуснати нарушения на основните начала в гражданския процес. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, с оглед на което липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въпросите не обуславят допускане на касационно обжалване в частта, в която се претендира връщане на предоставени в заем суми поради следното: Поставените от касатора въпроси се свеждат до възможността да се развали един договор по реда на чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД, но същите не са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Въззивният съд е приел, въз основа на писмените изявления на двете страни по делото, че уговореният начин за изпълнение чрез осигуряване на туристическа услуга от заемателя /даване вместо изпълнение/ е прекратено по взаимно съгласие, тъй като направеното от заемателя изявление, че не е възможен уговорения начин за изпълнение и предложението му до ищците да се издължи чрез плащане до 23.12.2018 г. е било потвърдено с извършените частични плащания и посочено основание за предаване на паричната сума - „връщане на заем“. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, обаче, съдът е достигнал до крайния извод за основателност на претенциите за връщане на предоставените в заем суми поради прекратяване на тристранното споразумение по взаимно съгласие в частта относно начина на изпълнение, с оглед изявленията на страните в електронната кореспонденция между тях и предприетите частични плащания от заемателя, поради което въпросите са неотносими. От Е. И. Ж.-Н. и С. П. Ц., двамата чрез адвокат Н. П. от АК-София са поискани разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно приложените договори за правна помощ и съдействие от 17.03.2023 г. и 20.03.2023 г., с два броя преводни нареждания. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение