Определение № 1673 от 09.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2084/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против решение № 249/08.05.2025г. по т.д. № 79/2025г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено в обжалваните части решение № 260111/24.06.2024г. по т.д. № 659/2018г. на Софийски градски съд, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от „Юробанк България“ АД (правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД) срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност) искове с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232 ЗЗД, вр. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, за разликата над 122 688.91 евро до пълния предявен размер от 139 506,57 евро, представляваща главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г., изменен с анекс № 1 от 13.06.2008г.; анекс № 2 от 27.12.2013г. и анекс № 3 от 02.02.2015г., за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 04.04.2018г. до плащането на 20.04.2023г., исковете за разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева - данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и в размер 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати разликата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425. 96 евро, представляваща законна лихва за забава върху посочената главница за периода 29.08.2017г. - 02.04.2018г. С жалбата се твърди, че атакуваното въззивното решение е неправилно. Жалбоподателят не споделя извода на съда, че анекс № 2 от 27.12.2013г. към договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008г. е влязъл в сила и по отношение на разпоредбите на чл.2, 3, 4, 5 и 6 от него поради изпълнение на предвидените в чл.13 от него условия за влизането му в сила. Неправилно решаващият състав е кредитирал коригирания вариант на допълнителното заключение по задача 7 от основното заключение, при отговора на която е взето предвид изменението на лихвения процент, направено с този анекс № 2 за периода 01.01.2014г – 01.09.2017г. Излага становище, че събраните по делото доказателства не доказват изпълнение на условията по чл.13 от анекс № 2 към процесния договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г. Същите препращали към изпълнението на условията по чл.11 от допълнително споразумение (анекс) от 27. 12. 2013г. към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008г. Съгласно този чл.11, лизингодателят се задължавал да преведе по сметка на лизингополучателя следните суми: 500 000 евро до 31.01.2014г. - по силата на чл.9, ал.1 от настоящото допълнително споразумение за частично предсрочно погасяване на главница; 2 500 евро - такса за преструктуриране на договора за лизинг дължима най-късно в деня на подписване на споразумението; 10 021.20 евро - комисионна за управление на договора за лизинг, дължима най-късно в деня на подписване на споразумението. Поддържа се, че платежно нареждане от 29.04.2014г. за сумата от 500 000 евро не доказва изпълнение на условията по чл.11, вр. с чл.9 от допълнително споразумение (анекс) от 27.12.2013г. към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008г., тъй като същото е за сума, равняваща се само на размера на посочената в чл.9 главница. Не се установявало плащане на 2 500 евро - такса за преструктуриране и 10 021.20 евро - комисионна за управление, дължими най-късно в деня на подписване на споразумението, т.е. до 27.12.2013г. Предвид изложеното твърди, че Допълнително споразумение (анекс № 2) от 27.12.2013г. към процесния договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008г. не е влязло в сила и измененията на лихвения процент, направени с него, не следва да се вземат предвид. Намира обстоятелството, че лизингополучателят е приел плащането, а не е върнал същото, по никакъв начин да не представлява промяна на договорените условия, тъй като платената сума е била дължима от „Еврокапитал -България“ ЕАД, вкл. по други правоотношения с „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, и е била използвана за погасяване и на задължения по тях, съобразно уговореното в чл.10 от допълнително споразумение (анекс) № 2 от 27.12.2013г, разпоредбата на който е валидна и обвързва страните. Твърди, че съгласно чл.13 от анекс № 2, същият влиза в сила с подписването му, с изключение на посочените разпоредби на чл. 2, 3, 4, 5 и 6 от него, за влизане в сила на които са предвидени допълнителни условия, които не са настъпили, но анекс № 2 е влязъл в сила в останалата част, поради което е и посочен и представен с исковата молба. Иска се присъждане на пълния размер на претендираните с исковата молба суми. Претендират се и разноски, извършени пред всички съдебни инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, „Еврокапитал-България" ЕАД /н./, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Ответникът по жалбата и по делото, адв.Д. Н. в качеството й на синдик на „Еврокапитал-България" ЕАД /н./, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно е между страните, че между „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД (с променено с вписване от 2013г. наименование на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД) в качеството на лизингодател и „Еврокапитал - България“ ЕАД в качеството на лизингополучател, е сключен договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие собствеността и да предостави на лизингополучателя за ползване урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в [населено място], ул.“Братя Миладинови“ № 22А и ул."Любен Каравелов“ № 4, и административна сграда, построена в него, срещу доставна цена на лизинговия актив в размер 3 157 002.40 евро, платима на 180 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора, и остатъчна стойност 1 242 6954 евро, платима заедно с последната лизингова вноска, в срока и при условията, предвидени в погасителния план. С клаузата на чл. 2.7 и чл. 2.8 е уговорена възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент, който съгласно чл.2.8 е определен на 1 месечен Euribor плюс надбавка 2,25 %, която лихва подлежи на едномесечна промяна при актуализиране на БЛП всеки първи работен ден на месеца, а към сключване на договора БЛП е в размер 4.20 %. С анекс № 1 от 13.06.2008г. е изменен договорът за лизинг, в частта относно броя на погасителните вноски от 180 на 178, размерът на остатъчната стойност и е изготвен нов погасителен план. С анекс № 2 от 27.12.2013г., считано от 01.01.2014г., е променен броят на вноските от 178 на 113 (чл. 2) и размерът на възнаградителната лихва, уговорена като БЛП, заложен на 0.24 % годишно, при сключване на анекса, и 4,75 % надбавка ( чл.4 ). Уговорено е, че в случай, че БЛП надмине 1 % надбавката ще бъде намалена със същия размер, с който БЛП е надвишил 1 %, но не повече от 0.5 % (чл.5). С клаузата на чл.13 е уговорено, че измененията, направени с чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от анекса влизат в сила след изпълнение на условията по чл.11 от допълнително споразумение към договора за лизинг № 004572- 002/25.06.2008г. сключен между страните. С допълнително споразумение към договора за лизинг № 004572-002/25.06.2008г. (л.224 и сл. от делото пред СГС), в чл.11 от същото, лизингополучателят се е задължил да заплати сумата 500 000 евро, в срок до 31.01.2014г., сумата 2500 евро, представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление. Като последните две суми (2500 евро, представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление) е посочено, че се заплащат в деня на подписване на допълнителното споразумение (анекс № 2) от 27.12.2013г. Безспорно е между страните и че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора, като по силата на договор за покупко -продажба, сключен на 27.03.2008г., обективиран в нотариален акт № 196, том 1, per. № 2095, дело № 167 от 2008г. на нотариус Д. Б., е придобил правото на собственост върху лизинговия недвижим имот и е предоставил ползването му на ответника. В нотариална покана - акт № 183, том III, per. № 8042/05.07.2017г. на нотариус peг.№ 491 на Нотариалната камара, изпратена от „И Ар Би Лизинг" ЕАД до „Еврокапитал - България“ ЕАД, е посочено, че към 26.05.2017г. по договора за лизинг има падежирали и неплатени от ответника суми в общ размер на 527 536. 45 евро. „Еврокапитал - България“ ЕАД е бил поканен да ги плати в 7-дневен срок от връчване на поканата. Направено е било изявление, че в случай, че сумите не бъдат заплатени „И Ар Би Лизинг" ЕАД ще счита договора за лизинг за прекратен (развален) от деня, следващ деня, в който изчита 7-дневния срок от връчването на нотариалната покана, като прекратяването на договора ще има смисъла, действието и правните последици съгласно чл.14.2.1, във връзка с чл.14.1.1 от общите условия към договора за лизинг. Нотариалната покана е била получена от ответника на 21.08.2017г., като в дадения 7 - дневен срок плащане не е извършено и считано от 29.08.2017г. договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г. е развален. Във връзка с прекратяването на действието на договора от „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е било издадено кредитно известие с № [ЕГН]/29.08.2017г. за сума от 1 177.16 евро, представляваща недължима лихва за периода след прекратяване на лизинговия договор към фактура № [ЕГН]/28.08.2017г. и кредитно известие с № [ЕГН]/29.08.2017г. за сума от 481 546. 15 евро към фактура № [ЕГН]/28.03.2008г., издадено на основание чл.115, ал. 6 ЗДДС. От ответника е била платена сума, равна на размера на начисления данък върху добавената стойност по фактурата от 28.03.2008г. в началото на срока на лизинговия договор. За сумите по кредитните известия от „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е направено изявление за прихващане с нотариална покана от 30.08.2017г. акт № 50. том V, per. № 11464/08.09.2017г. по описа на нотариус В. Д., per. № 491, връчена на „Еврокапитал - България“ ЕАД на 27.10.2017г. Не е спорно между страните по делото, че с решение на едноличния собственик на капитала от 12.01.2018г. дружеството „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е преобразувано, чрез отделяне на част от имуществото, в ново дружество „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД. В приложение № 7 към решението под № 3 е описан недвижимият имот, предмет на процесния лизнгов договор, а в т. II са описани вземанията към „Еврокапитал -България“ ЕАД, които преминават към новообразуваното дружество. Поради тези обстоятелства е прието, че по силата на настъпилото правиприемство „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД е страна по процесния договор. Като последица от преобразуване чрез вливане на това дружеството в „Юробанк България“ АД, тази банка има качеството универсален правоприемник на дружеството - „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД. С решение № 97 от 25.03.2019г., постановено по т. д. № 354/2018г. по описа на ОС - Бургас е открито производство по несъстоятелност на ответника „Еврокапитал - България“ ЕАД. В производството по несъстоятелност ищецът е предявил вземания за главница по договора за лизинг в размер 139 506.57 евро - главница за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г.; 8425.96 евро - мораторна лихва в размер на законната върху главницата за периода 29.08.2017г. - 02.04.2018г.; 13 756.89 евро - законна лихва от датата на исковата молба - 04.04.2018г. до 24.03.2019г. и 11 471,19 евро разноски по договора. В списъка на приетите вземания са включени посочената главница и мораторна лихва, както и разноски за данък недвижим имот и ТБО. Срещу всички приети вземания е подадено възражение от длъжника, по реда на чл. 690 ТЗ и с определение № 93 от 22.01.2020г., постановено по т. д. № 354/2018г. по описа на ОС - Бургас, възраженията на ответника срещу списъка на приетите вземания на ищеца са оставени без уважение. Предвид изложеното предмет на настоящото производство, което продължава по реда на чл.637, ал. 3, т. 2 ТЗ, са вземания за главница в размер 139 506.57 евро за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г., 8 425.96 евро законна мораторна лихва върху главницата за периода от 29.08.2017г. до 02.04.2018г., със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба (04.04.2018г.) до окончателното плащане, и разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева, представляващи данък недвижими имоти за периода м.07.2017г. — м.08.2017г. и 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период. В хода на първоинстанционното производство от ответника „Еврокапитал - България“ ЕАД са представени доказателства за извършени на 19.04.2023г. и 20.04.2023г. плащания от трето за процеса лице, в полза на ищеца на сума в общ размер 450 916,65 лв. за погасяване на всички предявени от ищеца в производството по несъстоятелност вземания, сред които и процесните, включително лихвата за забава към момента на извършване на плащането. От приетите в първоинстанционното производство първоначално и допълнително заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза (л. 501 и сл. и съответно л. 635 и сл., том 2 от делото пред СГС) е установено, че в периода 28.03.2008г. -01.10.2017г. от ответника са извършени плащания в размер 4 068 481.91 лв. ( 2 080 181.77 евро). За периода 24.03.2008г. -31.12.2013г. с тези плащания, съгласно счетоводните записвания на ищеца, ответникът е погасил главница в размер 1 063 878.34 евро и договорна възнаградителна лихва от 543 368,30 евро като остатъкът от непогасената главница към 31.12.2013г. е 2 093 124.06 евро. Издадени са кредитно известие с № [ЕГН] /29.08.2017г. за сума от 1 177.16 евро ( 2302.33 лв.) недължима лихва за периода след прекратяване на лизинговия договор и кредитно известие с № [ЕГН]/29.08.2017г. за сума от 481 546. 15 евро ( 941 822.41 лв.) или общо за сумата 944 124.74 лв. Сумата 941 822.41 лв., коригиран размер на ДДС, е формирана след намаляване на данъчната основа поради разваляне на договора занапред, в приложение на чл.115, ал.3 ЗДДС. Претендираният от ищеца данък върху недвижимия имот и такса ТБО за юли и август 2017г., в общ размер 3927.54 лв., са погасени с прихващане на коригирания ДДС, установено от основното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, поради което вземанията за тези суми са погасени към датата на подаване на исковата молба. От заключението на допълнителната съдебно - счетоводна експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание на 15.09.2020г. (л. 660 и сл., том 2 от делото пред СГС) е установено, че с платежно нареждане от 29.04.2014г. е заплатена сумата 500 000 евро, посочена като условие за влизане в сила на измененията, направени с допълнителното споразумение (анекс № 2) от 27.12.2013г. (анекс № 2), относно размера на лихвения процент, броя погасителни вноски и погасителния план, поради което e прието, че съдържанието на договора е изменено с посочените уговорки. С оглед извода за влизане в сила на анекс № 2 е възприет коригираният вариант на допълнителното заключение по задача 7 от основното заключение, при отговора на която, е съобразен уговореният в чл.2.7 от договора лихвен процент (1 М Юрибор плюс надбавка 2.25 %) до 31.12.2013г. и изменението, направено с анекс № 2 (3 М Юрибор плюс надбавка 4.75 %) за периода 01.01.2014г. - 01.09.2017г. Съгласно изготвения от вещото лице погасителен план, таблица 1 към допълнителното заключение, за периода 01.05.2015 г. - 01.06.2016г., главницата е в размер 141 006.76 евро (275 785,25 лв.), а за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г. в размер 206 515,59 евро. Възнаградителната лихва, съгласно таблица 1 (стр. 4 от допълнителното заключение) за периода 01.06.2015 г. - 31.08.2017г. е в размер 190 170.61 евро (371 941.38 лв.). Съобразно това и след приспадане от реално платената сума еднократните разходи по договора в размер 144 658.64 евро, описани на стр. 5 от допълнителното заключение, с остатъка биха били погасени възнаградителни лихви с падежи 01.05.2008г. - 01.11.2014г. в размер 765 557,99 евро с ДДС и главница за периода 01.05.2008г. - 01.11.2014г. в размер 1 169 965,14 евро, а непогасената главница е в размер 426 407.93 евро с падежи в периода 01.11.2014г. - 01.09.2017г. Така, след приспадане на задължения за застрахователни премии, ТБО и данък върху недвижимия имот за 2015г.; 2016г. и 2017г.; нотариална такса и такса за управление за 2016г. и 2017г. в общ размер 56439.46 лв. ( стр. 4 от основаното заключение) остава сумата 887 685.28 лв. След приспадане на възнаградителните лихви в размер 371 941.38 лв. за периода 01.06.2015 - 31.08.2017г. остава сумата 515 743.90 лв. От тази сума, след приспадане на главницата до 01.06.2016г. в размер 275 785,25 лв. остава сумата 239 958.65 лв. или 122 688.91 евро, дължима главница за периода 01.06.2016г. -01.09.2017г. Предвид изложеното е счетено, че дължимата главница за периода 01.06.2016г. -01.09.2017г. е в размер 122 688.91 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Предметът на въззивното производство касае обжалваните части от първоинстанционното решение, с които са отхвърлени като неоснователни (поради недължимост) предявените от „Юробанк България“ АД (правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД) срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност) искове с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232 ЗЗД, вр. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, за осъждане на ответника за заплати сумата над 122 688.91 евро до пълния предявен размер от 139 506,57 евро, представляваща главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г., изменен с анекс № 1 от 13.06.2008г.; анекс № 2 от 27.12.2013г. и анекс № 3 от 02.02.2015г. за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 04.04.2018г. до плащането на 20.04.2023г., исковете за разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева - данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и в размер 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.637, ал.3, т.2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425. 96 евро, представляваща законна лихва за забава върху посочената главница за периода 29.08.2017г. -02.04.2018г. Решаващият състав е счел, че размерът на дължимата главница за периода 01.06.2016г. - 01.09.2017г. зависи от обстоятелството дали в отношенията между страните е породил действие анекс № 2 от 27.12.2013г. (л. 42 и сл. от делото пред СГС), свързан с изпълнение на условията на чл. 11 от допълнително споразумение № 1 към договора за лизинг от същата дата - 27.12.2013г. (л. 224 и сл. от делото пред СГС). Отчел е, че обвързващото действие на анекс № 2 означава приложението на различен размер на договорна лихва (3 М Юрибор плюс надбавка 4.75 %) за периода 01.01.2014г. -01.09.2017г., което се отразява на размерите на изплатени съответно неизплатените задължения за главница и лихви и в крайна сметка води до извод за по-нисък (122 688.91 евро) от претендирания (139 506,57 евро) в настоящото съдебно производство размер на дължима главница. Приел е, че условието, за да породи действие анекс № 2 от 27.12.2013г., е било изпълнено, поради което уговореното съдържанието на този анекс следва да бъде приложено в отношенията между страните. От съдържанието на чл. 11 от допълнителното споразумение към договора за лизинг № 004572- 002/25.06.2008г. (л.224 и сл. от делото пред СГС) е констатирал, че лизингополучателят се е задължил да заплати сумата 500 000 евро, в срок до 31.01.2014г., което условие е изпълнено съгласно допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза. Останалите посочени в чл.11 суми (2500 евро, представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление) са заплатени съгласно текста на тази клауза в деня на подписване на допълнителното споразумение от 27.12.2013г. В тази насока е намерил за неоснователни възраженията на ищеца, че тези суми не са заплатени и че условието за пораждане на действие на анекс № 2 не е настъпило. Намерил е за неоснователно и възражението, че няколко месечното забавяне на изплащането на сумата от 500 000 евро е попречило условието да настъпи. Счел е, че след като лизингодателят е приел плащането на тази сума, това означава, че се е съгласил условието да настъпи с обратно действие - считано от 01.01.2014г. Намерил е за показателно за обвързващото страните по договора действие на анекс №2 поведението на ищеца - лизингодател в първоинстанционното производство. Констатирал е, че същият при предявяването на исковата молба се позовава и на действието и съдържанието на анекс № 2. Впоследствие в хода на производството, когато установява, че неговото приложение води по-нисък размер на дължимата главница, в крайна сметка „Еврокапитал - България“ ЕАД оспорва действието на анекс №2. Приел е това оспорване за неоснователно и същият анекс е породил обвързващо за страните по договора действие до момента на неговото разваляне. Поради изложените доводи е приел, че към момента на предявяване на исковата молба в полза на ищеца е съществувало вземане за главница за периода 01.06.2016г. -01.09.2017г. в размер 122 688.91 евро. Намерил е за правилно изчислена от първата инстанция с помощта на компютърна програма лихвата за забава върху посочената главница (122 688.91 евро) в евро за периода 29.08.2017г. -02.04.2018г. е в размер 7580.30 евро. Предвид изложеното апелативният състав е заключил, че исковете за главница за разликата над 122 688.91 евро до пълния предявен размер от 139 506,57 евро, както и за лихва за сумата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425.96 евро правилно са отхвърлени поради тяхната недължимост. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установил, че претендираният данък върху недвижимия имот и такса ТБО за юли и август 2017г. в общ размер 3927.54 лв. са погасени чрез прихващане (с приспадане на коригирания ДДС). Поради което вземанията за тези суми са погасени към датата на подаване на исковата молба и правилно исковата претенция за тези вземания в общ размер 3927.54 лв. е отхвърлена като неоснователна от първоинстанционния съд. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Допустимо ли е при тълкуване на уговорките в договора по чл.20 ЗЗД съдът да се отклонява от ясно и недвусмислено изразената воля на страните?; 2/ Може ли при извършването на тълкуване по чл.20 ЗЗД съдът да се променя действителната воля на страните?“ Касаторът се позовава на наличето на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.последно ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 281/27.05.2025г. по гр.д.№ 3537/2023г. на IV г.о. на ВКС, решение № 50116/18.10.2022г. по т.д.№ 1247/2021г. на I т.о. на ВКС, решение № 102/01.08.2017г. по гр.д.№ 50254/2016г. на IV г.о. на ВКС и решение № 133/15.03.2021г. по гр.д.№ 3595/19 на III г.о. на ВКС. Обосновава очевидната неправилност на въззивното решиение с приетото от съда, че извършеното едва на 29.04.2014г. плащане, т.е. около 3 месеца по- късно от уговорения между страните срок -31.01.2014г., е довело до изпълнение на уговореното между страните условие за влизане в сила на клаузи от Допълнително споразумение (Анекс № 2) от 27.12.2013г. към процесния Договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008г. за прилагане на лихви в по-нисък размер. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Двата поставени от касатора въпроса касаят приложението на чл.20 ЗЗД. Същите са обуславящи изхода на спора относно вземанията за главница и лихва, предвид приетото от въззивния съд, че с оглед текста на процесната клауза на чл.11, сумите 2500 евро и 10 021,20 евро, чието заплащане е условие да породи действие анекс № 2/27.12.2013г. към договор № 004572-001/24.03.2008г., са заплатени в деня на подписване на допълнителното споразумение от 27.12.2013г. (към договор № 004572-002), поради което е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Касационният контрол следва да се допусне по конкретизирания и обобщен, съобразно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, от настоящия състав въпрос за приложение на правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от апелативния състав разрешение с цитираната от касатора практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД по отношение на исковете за главница и лихва в обжалваната пред ВКС част. Въпросите са неотносими към вземанията за данък недвижим имот и такса битови отпадъци, тъй като по отношение на тях е прието от въззивната инстанция, че са погасени с прихващане на корегирания ДДС, съгласно основното заключение на ССЕ, към датата на подаване на исковата молба, поради което същите не обуславят допускането на решението до касация в частта относно тези искове. Поради липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е безпредметно обсъждането на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с приетото от решаващия състав по тези искове. Предвид допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на въззивния акт в обжалваната му част, с която частично не са уважени исковете за главницата и лихвата, съдът не обсъжда наведеното основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК по отношение на тези искове. Основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК следва да бъде обсъдено единствено по отношение на въззивното решение в отхвърлителната му част относно исковете за вземанията за разноски за данък недвижим имот и такса битови остатъци по договора за лизинг. Не е налице „очевидна неправилност” на въззивното решение в тази му част, тъй като очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. С оглед допускане на въззивното решение в една от обжалваните му части, банката – касатор, следва да внесе държавна такса в размер на 353,27 евро. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд